България оглави една от най-тъжните класации в Европа
Страната ни е обявена за най-нещастната в цяла Европа в проучване, което анализира нивата на удовлетвореност от живота
България може и да е популярна сред туристите дестинация благодарение на ски курортите с бира за £1,17 и девствените плажове, но това не е достатъчно, за да накара жителите ѝ да се усмихнат, пише британско издание.
България е обявена за най-нещастната в цяла Европа в проучване, което анализира нивата на удовлетвореност от живота в целия континент.
В продължение на една година Евростат поиска от европейците да оценят живота си по скала от 0 (много недоволни) до 10 (много доволни), като установи, че – с изключение на България – средните нива са по-високи от 6.
Известна с горещите си извори и зашеметяващите черноморски плажове, тези качества за съжаление не бяха достатъчни, за да увеличат нивата на щастие сред местните жители, като удовлетворението от живота на българите се класира само на 5,6 от 10.
Страна с богата история, тя е известна със своите манастири, планини и дори вино.
Столицата София се гордее със забележителности, които обхващат повече от 2000 години история, включително гръцка, римска, османска и съветска окупация, и е разположена в подножието на пленителната планина Витоша.
Данните за 2022 г. бяха извлечени през ноември 2023 г. и впоследствие публикувани от Европейската комисия, като по-нови данни се очакват към края на тази година. Кой знае, може би през следващите 12 месеца българите ще се обърнат с главата надолу.
Къде е най-щастливото място в Европа?
В другия край на спектъра Австрия, известна със своите зашеметяващи ски писти, класическа музика и виенски шницел, излезе на първо място със среден - 7,9 от скалата до 10.
Полша, Румъния и Финландия следват плътно зад тях със 7,7, като най-ниските нива са отчетени в България (5,6), Германия (6,5) и Гърция (6,7).
Добавя се, че влияещите фактори могат да включват възраст, ниво на образование, семейно и финансово положение, като младите хора (на възраст 16-29 години) демонстрират по-висока удовлетвореност от живота в сравнение с хората над 65 години.
Това обаче е обратното в страни като Дания, Швеция, Ирландия, Холандия, Люксембург и Финландия.
Класация на Евростат за най-щастливите страни в ЕС през 2023 г.:
1. Австрия
2. Полша, Румъния, Финландия
3. Белгия, Холандия
4. Дания, Словения
5. Чехия, Ирландия, Малта, Швеция
6. Естония, Италия, Кипър, Люксембург
7. Испания, Литва
8. Франция, Португалия, Словакия
9. Унгария
10. Хърватия, Латвия
11. Гърция
12. Германия
13. България
Източник: GlasNews.bg
Нов обрат на пазара, продавачи оттеглят имотите си от пазара
Кризата с петрола се задълбочава, ОАЕ затвори един от големите си нефтени терминали
Почина Мари Тере от Новите съседи
Светът на практика е в Студена война, САЩ подготвят квантови технологии срещу Русия
Програмирайте мозъка си по този начин и ще започнете да слабеете
Лудогорец с убедителна победа над ЦСКА
„Мъртва“ жена в Индия се съживи на път за собственото си погребение
Изборът на Моджтаба Хаменей е сигнал, че режимът в Иран ще втвърди позициите си
Новата формула за сметките за парно вече чака отзиви
ДСБ номинира известен психиатър за кандидат-депутат в Бургас
От сряда започва застудяване, ще вали дъжд и сняг
Защо няма обвинени по файловете "Епстийн"?
2. ФЛАГМАН
3. ФЛАГМАН
Тази българска политическа система може да бъде само демонтирана, и то много внимателно, за да не се срути и да затисне всички. Това са режими от периферен пиратско-компрадорски тип. Те могат да живеят дълго, а могат и да се срутят изведнъж и някак неочаквано.
- Не, това е просто опит на Историята, в България да живеят два различни народа, които говорят на един и същ език, имат обща територия, но обитават различни социални не етажи - а светове. Българяните могат ясно да бъдат описани като хора, тежко враждебни на всички останали, т.е на българите. Те са убедени, че са по-добрите, по-важните, те са хубавите, умните, енергичните, творческото начало - че са, всъщност, солта на Земята, ((но че Бог ги е наказал да се родят тук, а те могат да оправят Божията грешка като се легализират и другаде, оставяйки тук имотите си и своите управляващи.)) ((Това съсловие е тънката ципа на приемащите се за "първа ръка хора", които общо взето са пренесли всичко, което са могли на Запад. Връщат се тук само за да нагледат имотите си и тези, които им служат. Българи не са, но ако все пак успееш да ги уличиш в нещо българско, те се обиждат.)) Българяните започват колкото може по-рано да говорят с децата си на чужд език, българският е само за ниско-културно битово общуване, за разговор с прислугата - но не бива да се практикува публично пред хората. Иска им се децата им да не знаят български, за тях е чуждо всичко случило се в България през последните 150 години. Всъщност това са чужденци, които обаче нямат намерение да се връщат там, където са, а и истината е, че те нямат къде да се върнат. Техният генезис е тук, по нашите земи - това са хора тук, но от "отвъдното".
Останалото множество от хора всъщност е "долната класа", "простолюдието", "народецът" - които обитава низините на съвременната българска социална структура - една съвсем тънка ципа свръх богати българяни, второ - умираща, отчаяна, объркана средна класа, но все още много енергична и способна на политически прояви, и на трето място - увеличаващата се долна класа на България. Това е огромна маса - овълчен, отвратен, озлобен, дезинтересиран, политически отчужден народ, който може да бъде и опасен. Той е управляем и може да бъде запален, насъскан срещу цигани, турци, чужденци, включително и срещу самия себе си. На българите непрекъснато им се обяснява, че са нискокачествени, че са грешка на историята, че културата им не същества. И това се доказва не просто на българите, а на децата им - че нашият културен проект не се е състоял, и че е просто една досадна грешка на Историята. Така двете Българии живеят не паралелно, а перпендикулярно и в точката на допир всеки заинтересован с минимални технологични умения може да предизвика тежък конфликт. При това положение българското политическо и културно гето, в каквото се превърнахме, от двете си половинки ще трябва да взима нови съдбоносни решения. Боя се, че няма кой да ги взима.
- Какви решения?
- Решения, касаещи общата съдба на България. Притеснява ме усещането, че държавното ръководство в България е неспособно и неготово да взима такива решения. Тоест - усещането е, че няма никой вкъщи. Механизмът на действие на българската държава е за уреждане на балдъзи, за подялба на бюджетни пари, на европейски пари - а близо до нас започват войни.