Съжалявам, но спортистите си останаха бандити
Идеалът за успеха в България - мускули и съответен на мускулите бизнес, силиконови моделки, по възможност двете Златки
Не приемайте прекалено буквално това заглавие. Заглавията често не правят разлика между добрите и лошите. Но целта им е да обобщят някакви тенденции, още повече когато те започват да стават прекалено очевидни.
Да, престъпният елит на прехода се роди от спортния елит на социализма и едва ли има някой, който категорично да се противопостави на това, без да робува на романтични, субективни усещания. Златни медали, химни, байраци и прочее пропагандни хватки в една изолирана заради сталинската си идеология страна.
Героите на последните две десетилетия - Илия Павлов, братя Илиеви, братя Маргини и т. н. са борци, национални състезатели. Тимаджиите, които притежават половин България, евродепутатът Бинев, видният подсъдим Алексей Петров, настоящият премиер Борисов и др., са каратисти…
Последната “спортна” проява е свързана с едно симпатично момче, с габарити на камион за бира и с „лице, удряно от всичко, освен от кофичка на въжена линия” (Реймънд Чандлър). Момчето с интелектуалния псевдоним Багата си седяло пияно като кирка призори във висаджийската Мека от 90-те години - бар “Домби”. Влезли група негови спортни опоненти, наръгали го в сърцето и потрошили от бой с железни палки останалите от компанията му.
Последните герои са двама мъже, и двамата спортисти, и двамата с криминални регистрации в полицията, впрочем.
По-популярният в групата - Багата е известен в средите на сериозните биячи с участието си в т.нар ММА боеве, което е някаква модифицирана форма на гладиаторски игри - озверели мутри се бият до кръв. А опитващите се да се представят за почтени бизнесмени техни ортаци ги гледат с по десет души охрана и от време на време се сбиват помежду си на трибуните, ей тъй, просто, за да си спомнят младостта.
Уродщина, която за пореден път напомни, че повечето спортисти след края на кариерата си имат една възможност - да станат бандити. Или да се заемат с нещо, което пак е свързано с боя. Изобщо от 90-те години насам стана едно странно припокриване между бой и бизнес. Неприятно звучи, знам.
Но не ви ли прави впечатление, че най-интелектуалните типажи, които са се заели с бизнес след края на състезателната си кариера са най-много многобойци или скиори. Останалото предприемаческо спортно ядро са борци, каратисти, боксьори, малко футболисти и неясни типове от типа на Коко Динев. Повечето бивши спортисти просто предпочитат силовия бизнес и лесните пари.
Една от най-отвратителните гледки от времето на прехода беше когато застреляха през 1995 г. обвития с романтичен ореол гангстер Васил Илиев. Той беше одиозен бандит, който не разбра, че ролята му е да бъде принесен в жертва от покровителите си.
Но тогава на погребението му се изсипа целият национален отбор по футбол от т. нар. “златно поколение”, настоящата шефка на Олимпийския комитет Стефка Костадинова - безспорна, ненадмината рекордьорка, естествено. Явиха се де що имаше популярни имена в спорта, включително и някакъв тип, когото возеха на инвалидна количка, а всички известни спортисти се изреждаха да целуват обсипаната му със златни пръстени ръка.
Просто беше отвратително! Някакво нелепо мафиотско сборище, все едно сцена от филм. Оттогава, честно да си призная, нямам еднозначно мнение за част от българските спортисти от силните години, златните поколения и всякакви други определения, които гъделичкат смачканото самочувствие на българите. Да, имаха неоспорими резултати, но замениха дисциплината и средата от лагерите и съблекалните с новоизлюпените гангстери и лесните им пари. Просто се включиха в първите им редици. Изключенията са малко и те са предимно от несиловите спортове.
Веднъж в известно тв предаване гостуваше прочута наша лекоатлетка от близкото минало, която се препитаваше като учителка по физическо възпитание и говореше с невероятна любов за класовете, които обучава. Направи потресаващо впечатление със скромността, финеса и морала си, с великолепния си външен вид, вместо да се появи обсипана със злато или със силиконови цици. Изключения като нея не са много.
Щангистите ни бяха побъркани от химикали момчета, превърнати в нещо като физически изроди - високи колкото табуретки, с криви крака, но вдигаха по 300 кг. Един техен виден представител - Гълъбин Боевски се прочу и след това, като го набутаха в бразилски затвор с 9 кг кокаин. Досадно и неприятно е да гледаме Боевски по телевизиите, докато ръси нелепости - как си бил купил нов куфар и в него едва ли не някой разсеян наркобарон забравил дрога за близо милион евро.
Не може да има толкова много идиоти, които да се вържат на глупостите му. По-очевидно изглежда прочутият тежкоатлет да пренася дрога, като съпътстващ бизнес на своите фитнес зали. Наистина, гледа тъжно по телевизиите, но така гледат всички, които им предстои да лежат дълго в затвора. Синът му размахваше пищови из училище, заради което Боевски подаде оставка от столичния общински съвет. Въпрос на семейни нрави и възпитание. Типични за мутрите. Иначе и той се беше присламчил като общински съветник към ГЕРБ и остана техен, дори след като подаде оставка. Не е ли странно?
Братът на романтичния Васил Илиев - Георги, също беше спортист и гангстер, полежал в затвора още при соца, и също се радваше на горещата обич от страна на бившите спортисти. Видни лекоатлетки, футболисти и борци обикаляха с мутренската му свита чалготеките из нощна София. По свидетелства на очевидци, някои от тях, освен че яко къркали, здраво пудрели и ноздрите с кокаин. После да не се чудим защо бивш елитен спортист пренася тази ценна за бившия спортен елит суровина.
Най-вероятно дрога е в дъното и на побоя над Багата. Той определено не прилича на човек, който се занимава с история на изкуството, а го наръгаха някакви гангстери от люлинската наркобанда на Дъмпела. Да се чудиш откъде накъде люлинските бандити познават такъв елитен спортист. Бизнесотношения, очевидно, въпреки че услужливата полиция пуска услужливи версии, че са се били заради жена. Иначе съм склонен да се съмнявам, че корифей в свободните боеве като Багата прекарва свободното си време по библиотеките.
Много се изговори защо спортистите, включително елитни, станаха бандити. Държавата ги изоставила, никой не се грижел за тях, те прославили България и прочее. Това в някакъв кратък момент са били проблеми, но всъщност сега са само оправдания. А не изостави ли държавата и лекарите, и учителите? Те бандити ли станаха?
Да не говорим, че сега, при това правителство, премиите за спортистите и субсидиите за спортните федерации са достигнали най-високото си равнище в историята на България. За златен медал на олимпиада тарифата е 200 000 лева държавна премия за спортиста и т. н. за 8-о място е 20 000 лв.! Същевременно БАН, университети и учени са натикани в миша дупка и мизерстват.
Има и нещо друго. Насилието е допустимо в спорта, то е част от победата и играта, то се приема за нормално. Вижте бокса, каратето, футболните жестоки фалове, блъскането в хокея. Да, то калява духа, но те кара и да свикнеш с насилието. Забележете премиера на България и неговия изказ - той никога не казва “победих”, а “бих”. “Бих на избори еди кого си”, е сред честите му изрази. Разказа веднъж и някаква неприятна история, когато ошамарил гадже на доведената му дъщеря, защото плачела.
Този човек приема насилието като част от общуването. Може би заради спорта? Той, премиерът, също се представя за спортист. Извървял е споменатия по-горе естествен път и е стигнал до силовите групировки. Тогава защо правим душевни салтоморталета, че са намушкали Багата?
Професионалният спорт наистина създава твърди характери, но благодарение на тях и престъпно мислене. Когато цял живот понасяш удари, една присъда не ти изглежда толкова страшна. А няколко ритника - още по-малко. Неприятно е, че 20 години след началото на вечния преход в България част от спортистите си остават свързани с престъпността.
Младите огнеборци канят на спортен празник в Бургас
