Голямата измама с българското сирене или как отвсякъде ни продават боклуци

Ключови думи: сирене, новини, Флагман, салата

На хранителия фронт в България се случват странни неща. Присъствието на т.нар. имитиращи млечни продукти нараства рязко. За първите 4 месеца на годината у нас са произведени 4365 тона "сирена" с растителни масла, което е ръст с около 20% спрямо същия период на 2023 г., отчете Министерството на земеделието, пише вестник Сега.

В същото време вносът на млечни продукти се задържа на високи нива. През 2023 г. в България са влезли 10 500 тона сирена и извара от Германия, близо 7000 тона от Полша и почти толкова от Нидерландия. От Италия, Румъния и Белгия у нас са влезли още почти 13 000 тона млечни продукти.

Наред с това продължава да намалява производството на българско прясно мляко - през 2023 г. родните животновъди са произвели под 792 000 литра мляко,  с около 150 000 литра по-малко спрямо 2021 г.

Сметките не излизат

„Преди година изкупната цена на млякото беше 0.90 - 1,20 лв. без ДДС, сега е между 50 ст. и 1 лев без ДДС", казва пред БНТ собственичка на ферма, която добива по 80 хил. литра мляко годишно. И пояснява: "Разходите за отглеждането на животните и добиването на литър мляко за фермерите излизат по груби сметки около 2,40 лева. В това число не включваме разходите за лекарствени продукти, гориво, електроенергия, вода и други консумативи. Сметката излиза само ако си регистриран и можеш да продаваш на краен клиент. Тогава млякото е с по-висока цена и можем да изхранваме животните“. Цената на млякото в магазините е над 3 лева заради разходите на преработвателите за обработка, транспорт и пастьоризация.

Какво се случва

Защо при наличната конкуренция на млечни продукти – от собствено производство и внос, цените се задържат толкова високи и не се разкриват резерви за намаляване на себестойността им? Дори там, където няма посредници – на фермерските пазари и фирмените магазини, млечните продукти си остават „златни“, цените са шокиращи. 

Асоциация "Активни потребители" от години прави собствени проучвания и „бие камбаната“ за ментетата на пазара. След едно такова проучване беше нормативно определено имитиращите продукти да се продават на отделни витрини. Бързата ни проверка откри общи, но не и отделни витрини. Сред десетките асортименти, продавани на килограм, на два-три пише „деликатесен продукт“. Но думата „деликатесен“ по-скоро привлича потребителя с идеята за много качествено сирене, а не за менте.

По данни на БАБХ през миналата година 12 хиляди тона имитиращи продукти са произведени от предприятията от хранително-вкусовия бранш у нас. И са продадени на потребителите на високи цени като истински.  

„Когато се храним в ресторант или си купуваме примерно баничка, самият търговец е длъжен да уведоми клиента, ако в ястието има имитиращи продукти. Същото се отнася и за хотелите - когато поднасяш закуска, трябва да обозначиш кое сирене е от краве мляко, кое е имитация“, поясняват от агенцията.

Да сте забелязали подобно поведение на пазара? Напротив, дори в 4-звезден хотел предлагат в закуската откровени ментета. Има ли контрол? Достатъчен ли е той? Ефективни ли са наказанията за разкритите ментета? И кой ще обезщети онеправданите потребители?

Механизми за контрол на имитиращите продукти има, но има ли воля, желание за ефективното решаване на проблема? Изглежда, че държавата има други приоритети и смята това за второстепенен въпрос. Трябва да намерим начин да накараме БАБХ да извършва проверки и тогава ще лъсне истината къде отиват произведените за три месеца 4365 тона имитиращи продукти.

Генезисът на имитиращите продукти започва като една голяма измама 

Практиката да се произвежда нещо, което прилича на сирене, но всъщност има изцяло или почти изцяло растителен произход, се появи преди около 15 години с развитието на модерната индустриална химия и технологии. Съставките на имитиращите продукти са палмова мазнина и калций, което прави продукта с растителен произход. Възможно е и добавяне на малко количество мляко. С тази формула може да се продава нещо по-евтино, което да прилича на сирене, но не е и това е чиста измама.

Борбата за обозначаването на имитиращите продукти, за да се различават от истинското сирене, беше много трудна. Отначало това не се припознаваше от властите като проблем. След това се взеха мерки. Тези продукти трябваше да се отделят на отделни щандове с надписи. Сега в магазинната мрежа все по-рядко ще видите подобия на сирене. Имитациите се "изпариха", когато се въведоха правила. 

Тогава къде отива палмовото "сирене?

Това е големият въпрос - след като тези продукти почти отсъстват от супермаркетите, а в същото време Министерството на земеделието и храните отчита увеличение на производството им с около 20%, къде се влагат те.

Преди пет години Асоциация "Активни потребители" направи тест на състава на баничките със сирене. Закупени бяха двайсетина банички от различни места. Анализът на техния пълнеж показа, че най-добрите екземпляри съдържат извара, в една баничка изобщо няма пълнеж, а в останалите около 15 "сиренето" е с палмова мазнина.

Тези фалшиви сирена вече се влагат и в други продукти – в шопската салата, в картофките със сирене, отиват по ресторанти и закусвални, вероятно стигат и до детски градини и училищни столове.

(Не)възможният контрол 

Нарушенията могат да бъдат доказани само ако Българската агенция по безопасност на храните съдейства и действа. "Активни потребители" е гражданска организация и не може да влезе в някоя детска градина, да вземе парчета сирене и да изследва съдържанието им. Това може да направи БАБХ, за което асоциацията я е призовавала многократно. Агенцията обаче не иска представители на асоциацията да посещават ресторанти, училищни столове и детски заведения и  продължава да търси фалшификати в супермаркетите, където вече (почти) ги няма.

Трябва да намерим начин да накараме Агенцията да извърши точно тези проверки и тогава ще лъсне истината къде отиват тези 4365 тона, произведени за три месеца. Пак потребителите ги изяждат, но без да знаят.