Защо в популярните бутици няма хора, а пред магазините за втора употреба - опашки като от соца

Ключови думи: Новини, Флагман, Бургас, магазини втора употреба, дрехи втора употреба

Да влезеш в магазин втора ръка, отдавна не е срамно. Нито пък е признак, че си го закъсал с парите и не ти пука какво ще облечеш. А ако в лъскавите бутици в моловете клиентите се броят на пръсти, най-популярните вериги second hand имат верни клиенти, които са готови да висят на опашка като пред кореком в соца, съобщава "Марица". Преди повече от 20 години, когато магазините за дрехи втора ръка се появиха у нас, бяха запазен периметър за ниските социални групи.

Жаргонно наричаха обектите „рови-рови“, защото я излезе нещо читаво, я не. Дрехите пък нямаха кой знае какъв търговски вид, за сметка на това цените им бяха жълти стотинки. Сега магазините second hand коренно се различават от първообраза си и са много популярни.

Стоките са изгладени, подредени и много често маркови. Клиентите пък съвсем не си броят стотинките, напротив, има доста заможни хора. Има три типа хора - едните наистина искат да си купят облекла на сносна цена и дебнат промоциите, вторите са пристрастени, а най-малката група засега целенасочено са избрали да пазаруват от такива места, защото осъзнато мислят с един ход напред - за замърсяването на околната среда, разхищаването на ресурсите, рециклирането и въобще за бъдещето на планетата.

Това обяснява защо лекари и адвокати без неудобство обсъждат какво са си купили отново втора ръка. Всеки, който поне веднъж е влизал да огледа щандове с дрехи second hand, знае за какъв интерес става въпрос. 

Понеделник сутрин. Нищо, че е работен ден, пред магазина на веригата „Хумана“ има опашка.

Хората нетърпеливо чакат обектът да отвори и щурмът започва 

Всеки понеделник тук пускат новата колекция. В нея има маркови стоки и не толкова маркови, като цената в стартовия ден е най-висока. „Не мисля, че е висока, напротив, това са известни брандове почти на половината цена, че и повече, от тази в мола.

Някои артикули са с етикет, съвсем нови“, самонавива се млада жена от чакащите. Тя е ветеран сред пазаруващите в магазини втора ръка и разказва, че доста често се случва в магазина да влезе някой клиент, който заради навалицата и обстановката не е разбрал, че се продават дрехи втора ръка, и търси по-голям или по-малък номер.

Това е част от преживяването - да уцелиш твоята дреха, твоя номер, твоя цвят. В такива магазини не трябва да ходиш с ясна цел - трябва ми рокля. Може да ти трябва рокля, но пък да си тръгнеш с два панталона, една жилетка и дамска чанта, философски обобщава Наталия Йончева, също редовен клиент на магазините second hand. Тя има много такива „удари“.

"Един ден влязох просто така и си излязох с яке от естествена кожа и кожено манто, общо за 14 лева", прави доволно равносметка тя. Просто уцелила намаление на кожени дрехи.

Изваждането на новата колекция е събитие за маниаците, защото изборът на дрехи е най-голям. По-търпеливите и пестеливите са готови да чакат няколко дни, когато цената на артикулите пада с 30%, след няколко дни - на 50%, и т.н., докато бройката дрехи се пускат за 2.50 лв., разказва Наталия. Вече обаче е доста по-обрано. Но в първия ден опашка има пред входа, на касите, пред пробните.

Да хванеш промоцията в такъв магазин, обаче не е случайност

Веригите second hand имат различна ценова политика и много маркетингови трикове. В „Хумана“ например на таблет до касовия апарат клиентите доброволно си дават имейла или номера на мобилния телефон, за да бъдат информирани своевременно за текущите намаления.

Във „Фенси пойнт“ пък пускат четири броя дрехи за общо 9.90 лв., или пък също постъпателно намалят цените през определен период, правят и лотария с отстъпки. Имат и още куп зарибявки - вечерно пазаруване, чак до 20.30 ч., с 40% намаление, гарнирано с почерпка - например последния път беше чаша розе.

Във втората употреба не продават само дрехи. Има специализирани обекти за мебели втора ръка, които са масивни и стилни. Има за домашен текстил, където практичните домакини пазаруват ударно завеси, покривки за маса, кувертюри. В последно време на почит са и магазините, където продават стъкларии. Има много интересни сервизи, предимно от порцелан.

А където някоя част от сервиза липсва, чашите/чиниите се продават на бройка. Има клиенти, които целенасочено искат нееднакви чаши например, разказват продавач-консултанти.

"Една жена пък, която преди месеци си купи настолно кристално огледало с рамка за 30 лева, всеки път се отбива да ни благодари за страхотната находка", допълват за ежедневието си те. В магазина на „Шести септември“ в дните, когато пускат порцелана, още отрано също се извиват опашки.

Критичен момент 

Улисан в ниските цени, клиентът доста често слага в кошницата дрехи, които не са „точно неговия стил или номер“. Често ми се случва, „не е моето“, но го взимам, защото е евтино. Идеята е, че все някога ще ми влезе в употреба“, признава и самата Наталия Йончева. Но накрая обобщава, че на фона на удачните покупки компромисните са много малко.  

Неудобство

Едно-единствено неудобство има при пазаруване от такъв тип магазини, категорична е Наталия. Купуваш панталон например, всичко е точно, само дължината - не. Миналия месец ми се случи, купих на мъжа ми за 3 лева.

Шивачката обаче ми поиска 6 лв. за подгъв и покупката малко или много се обезсмисли, разказва фенката на магазини за втора употреба. Онзи ден пък трябваше да сменя ципа на друг панталон, услугата при шивачката струваше 10 лв. Замислих се и реших, че за 10 лв. мога да купя нов/стар панталон от моите магазини и да приключа, доверява жената.

Втори живот: Дрехите от контейнера - пак на щанда или за парцали

Десетки контейнери за събиране на текстил и обувки вече има във всеки квартал на Пловдив. Добрата новина е, че те се ползват все по-често. Какъв е пътят на парцалките от контейнера? Най-общо, негодният за едни текстил и дрехи минават няколко етапа.

Първият е сортиране. Всички използвани облекла преминават през двуетапен процес на класификация, който определя допустимостта за повторна употреба и качествения клас.

Някои от тях допълнително се почистват и поправят, за да бъдат използвани отново като дрехи. Това е трудоемък процес, при който квалифицирани и опитни специалисти разглеждат всички артикули в съответствие със строги процедури за сортиране и окачествяване, като ги разделят на 350 различни артикула, обясняват от TexCycle.

Повторната употреба е най-екологичното продължаване на живота на текстила, тъй като за него се изисква най-малко допълнителен ресурс и енергия. Събраните дрехи се сортират и дезинфекцират и според своето състояние намират реализация на следващи пазари.

По-голямата част от годните за употреба дрехи, събрани в България, се реализират в страни с по-нисък стандарт на живот. Основната цел е всяка дреха да намери собственик, който има нужда точно от нея и би я носил, удължавайки жизнения й цикъл.

Съществува известно количество текстилни отпадъци, които не могат да се използват като дрехи, но могат да бъдат оползотворени като парцали. Това са памучни тъкани, които са незаменим консуматив в различни промишлени предприятия, металообработващи цехове, корабостроене, печатници, работилници, автомивки и др.

За тази цел се отделят определени тъкани с добра абсорбираща способност. Текстилните отпадъци се разделят по състав и цвят и се нарязват по стандартизирани размери на специализирани машини, като се отстраняват ципове, копчета, яки, маншети и други твърди части. За да се гарантира, че няма елементи, които биха могли да надраскат почистваните повърхности, парцалите се прекарват през метален детектор.