Европа се събуди, но идва ли край на пагубната неолиберална политика

Анатемосаните като крайнодесни всъщност искат няколко неща, кое от кое по-разумни

Ключови думи: европейски избори, събужда ли се европа, пагубна политика, неолиберална

Европейските медии притеснено тръбят, че след изборите за Европейски парламент, континентът е залят от крайнодясна вълна. И сега, за нещастие, тези тъмни сили щели да блокират европейските политики в много области, сред които толкова приоритетните за бюрократите и неолибералите в Съюза - миграция и борбата с климатичните промени.

Някои журналисти стигат по-далеч, като даже питат как така ЕС, който в основата си е изграден върху победата над нацистите, е допуснал такъв срам. Дори по-обективните коментатори използват думата популисти за партиите, победили на последните избори за ЕП.

За пореден път се посочва и че фокусът върху националните интереси, които са на преден план за т. нар. от повечето анализатори и медии „крайнодесни”, е вреден и затруднява общоевропейските интереси. Които интереси, явно касаят предимно чуждите граждани, дошли тук.

Кои са големите победители от изборите в неделя?

Национално обединение (Rassemblement national) във Франция, Fratelli d’Italia („Братята на Италия”) на италианския министър-председател Джорджия Мелони, Алтернатива за Германия (Alternative für Deutschland – AfD), партия „Фидес” (Fidesz – Magyar Polgári Szövetség) на унгарския министър-председател Виктор Орбан, както и полската партия „Конфедерация Свобода и Независимост“ (Konfederacja). Интересното е, че някои чуждестранни коментатори поставят и „Възраждане” в групата на крайнодесните, макар у нас партията да бъде припознавана по-скоро от левите избиратели, като такава е определяна и от повечето родни анализатори.

Във Франция, след тоталния крах на партията си, френският президент Еманюел Макрон свиква предсрочни избори, които ще се проведат в края на месеца, като призова и за демократичен съюз срещу "крайните" политически сили. И едва сега, след толкова години, в които хората масово изразяваха недоволството си от политиката, водена от него, той призна, че е допуснал много грешки, като даже обеща, че ако бъде подкрепен, ще бъде по-твърд по въпросите, касаещи имиграцията и сигурността.

Белгийският премиер Александер Де Кро подаде оставка, след като либералната му партия "Открити либерални демократи и фламандци" също загуби подкрепа, за сметка на фламандските националистически партии, които взеха превес на провелите се в страната избори 3в1 - европейски, парламентарни и местни. Дясната "Вламс беланг", която също се обявява срещу безконтролния прием на мигранти, е победител. Интересен момент е, че съвсем доскоро, тази формация беше анатемосана от почти всички други в страната, заради „радикалните ѝ” – според тях, възгледи. Включително беше заплашена от изключване от политическия живот.

В Германия опозицията пък иска предсрочни избори. Макар в Брюксел най-много депутати да изпраща Консервативният блок Християндемократически съюз / Християнсоциален съюз, на второ място – изненадващо за мнозина, е „Алтернатива за Германия", която печели вота на най-младите, които за пръв път гласуваха след промените в закона – 16 годишните.

В Италия и Австрия положението е подобно, а коментарите на медиите са сходни – опитват се да поддържат отдавна зададения от тях и неолибералните кръгове и политици, които обслужват, наратив, че подобни резултати ще са пагубни за Европа. Нещо повече – говорят за катаклизъм.

Какво им е толкова страшно на набедените за крайнодесни?

За да дадем отговор на този въпрос, първо трябва да отговорим кои са големите губещи на изборите за ЕП (а и не само) – партии като крайно либералните "Обнови Европа" и "Зелените", както и сходните във вижданията си формации.

Това са партии, които успешно подържаха политиките на ЕС в последните години, сред които т.нар. „Зелена сделка”, пагубната имиграционна политика, както и квотите по пол, поддържането на мултикултурализма и прочее. Всъщност именно това е антиевропейската политика, която убиваше икономиката на страните, променяше облика на християнска Европа, заселвайки я с орди агресивни друговерци, за които законите са врата у поле, а нашите културни порядки – проява на разюзданост, която може да се лекува само с ножа.

И ето, тук се появяват толкова лошите и системно анатемосвани през последното десетилетие консервативни партии, наричани от менстрийм медиите – крайнодесни, радикални, дори фашистки. А всъщност зад това общо название, се крият формации, обединени от едно основно – стабилизирането на Европа, връщането в нормалните и традиционни рамки, обръщане към добруването на коренните жители, загърбването на безумните социални политики, които са основна причина на Стария континент да се изсипат милиони кандидат-храненици, които освен всичко друго открито проповядват радикален ислям, организират атентати, самокапсулират се в гета.

Днешната Европа прилична на разграден двор, в който се изливат фекалиите от целия свят, а управляващите я чиновници, удобно приседнали в креслата си и стабилно финансово стимулирани от различни неправителствени организации и неолиберални глобалисти, активно спомагат за нейната разруха. Но това среща все по-голяма съпротива от страна на европееца, който работи, плаща данъци, спомага за развитието на страната си и на целия континент. Много от партиите, които сега заеха челните места на изборите за ЕП, са подкрепени предимно от млади хора, които са образовани, четящи, мислещи. И които съзнават, че са необходими радикални мерки, за да спре погрома, осъществяван над жителите на континента.

Европа трябва да се събуди, иначе ще се погуби

Анатемосаните като крайнодесни всъщност искат няколко неща, кое от кое по-разумни – макар и с някои разлики в програмите им, ги обединява мисълта за страните им – на първо място. Именно тези формации предлагат завръщане към традиционното, към националното, към засилване на икономиките на отделните държави, към фокусиране върху вътрешните проблеми, към спиране на безконтролния приток на фанатизирани млади мъже от Африка и Близкия Изток. С мисъл първо за гражданите на техните страни, защото за да е добре Европа, всяка страна, която е част от нея, трябва първо да е разрешила вътрешните си проблеми, едва след това да разрешава тези на останалия свят.

Евроскептицизмът не набира сили, защото „крайнодесните” изкуствено го разпалват, а вирее все по-активно, защото неолибералите, управляващи Европа, играят срещу собствените си граждани и страни, налагайки крайно вредни антиевропейски политики. Няма нищо радикално в това първо да мислиш за благоденствието на собствената си страна, на Европа, а евентуално после и за това на различни културни и религиозни общности, държави и дори цели континенти.

Запазването на националната идентичност, посредством утвърдените през вековете културни и традиционни норми, които са в основата на облика на Европа – такава, каквато доскоро я познавахме, са ключови за съхраняването на континента. Ограничаването на мигрантската вълна, поставянето на необходимите граници на пагубния мултикултурализъм, означава и отговорност спрямо бъдещите поколения, спрямо нашите деца. А популисти или не, крайни или радикални дори, партиите, които ни предлагат алтернатива на сегашното пагубно за всички ни статукво, са именно т.нар. набедени за крайнодесни.