Почти 70% от българите споделят конспиративно мислене

Ключови думи: мислене, конспирация, релативизъм, фактите

Близо 70% (69,9%) споделят конспиративно мислене, 48,8% споделят релативизъм на фактите, а 36,9% – дезинформационни и конспиративни схващания. Това показва проучване на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), представено пред БТА в София. Данните бяха предоставени от Тодор Галев - директор „Научни изследвания“, ЦИД и Горан Георгиев - старши анализатор, ЦИД.

Изпълнител на изследването е ЦИД и Българо-румънска обсерватория за дигитални медии (BROD), типът: експресно проучване на общественото мнение, а форматът е онлайн анкета сред 1071 български граждани на 16+ години. Периодът на провеждане е 25 май – 2 юни 2024г.

Общо 48% от българите определят като голям проблем опитите на чужди сили да повлияят на изборите за Европейски парламент, 33% го определят като малък проблем, а 19% смятат, че не е проблем.

Според проучването 58% от българите са готови, ако страната ни бъде нападната, да я защитят с оръжие, а 42% - не са.

Ключовите предизвикателствата през Европейския съюз (ЕС) са миграционните потоци към ЕС, инфлацията и високите цени на енергията, смятат около 80% от анкетираните. По-малко от 45% оценяват разпространението на китайското влияние в ЕС и намаляващия интерес на САЩ към Съюза като стратегически партньор за ключови предизвикателства.

Под 20% от анкетираните споделят, че ЕС трябва да подкрепи Украйна във военно отношение, 19,4% смятат, че ЕС трябва да засили още повече политиката си на санкции спрямо Русия, близо 27% заявяват, че Съюзът трябва да окаже натиск върху Украйна за водене на преговори. Около 1/3 казват, че ЕС трябва за заеме неутрална позиция.

Според 31,5% е много вероятно правителството на САЩ да се опита да повлияе на изборите за Европейски парламент, 25,4% отговарят, че държавното ръководство на Русия е много вероятно да се намеси, а според 24,3% отговаря Европейската комисия.

Близо 60% от българите са напълно съгласи с твърдението, че политиците често не казват истинските мотиви за своите решения, 51,7% са напълно съгласни, че по света се случват много важни неща, за които обществеността не е информирана. Почти 70% са съгласни, че съществуват тайни организации, които оказват голямо влияние върху политическите решения.

От събрани около 92 хил. статии за Еврозоната 1,5% съдържат дезинформационни послания. За Шенген – от близо 105 хил. статии 35% съдържат дезинформация. Относно военната подкрепа за Украйна – 8% от малко над 112 хил. статии съдържат дезинформационни послания.

Тодор Галев и Горан Георгиев представиха и модел за противодействие на дезинформацията, според който превантивни мерки могат да бъдат повишаване на обществената устойчивост, подобряване на медийната среда и модернизиране на официалните институции. Възпиращи мерки могат да бъдат увеличаване и разширяване на санкциите и подобряване на откриването и разследването.