Валутното напрежение се натрупва
Не е изключена девалвация на юана, която може да предизвика неприятни верижни реакции
Това лято йената предизвиква пазарни вълнения. Тъй като щатският долар поскъпна на фона на очакванията, че лихвените проценти в Америка ще останат по-високи за по-дълго, японската валута падна до 160 йени за долар – предизвиквайки монетарна интервенция.
За щастие японската валута сега се стабилизира около 157 йени за долар. Но тъй като инвеститорите предпазливо изчакват да видят какво ще направи правителството в Токио по-нататък, те също трябва да погледнат на запад, към Пекин, пише колумнистката на Financial Times Джилиън Тет, предава investor.bg.
В сряда юанът достигна шестмесечно дъно от 7,25 за долар и се разпространиха информации, че държавните банки в Китай тихомълком купуват валутата, за да предотвратят по-нататъшен спад.
Засега изглежда, че Пекин не е склонен да позволи на юана да отслабне още, камо ли да повтори сагата от 2015 г., когато имаше драматична девалвация. Това очевидно се дължи на опасения, че подобно събитие би предизвикало изтичане на капитали - или поне така ми казаха анализатори и правителствени служители в Азия по време на пътуване до там тази седмица, споделя авторката. „Те може да оставят юана да се понижи, но не искат пазарен шок“, каза представител на азиатско правителство.
Но ще бъде интересно да видим какво ще се случи по-нататък с юана и йената. Една от причините е, че всичко това предлага своевременно напомняне за инвеститорите, че трябва да се подготвят за сравнително високия - и нарастващ - риск валутните сътресения да предизвикат пазарни шокове тази година.
Това може да звучи напълно очевидно за всеки (като мен), който е преживял азиатската криза от 1997 г.; или за някой в страни като Нигерия и Турция, които вече претърпяха валутни колебания тази година.
Но това не е непременно очевидно за инвеститорите, които са навлезли през последното десетилетие, тъй като от известно време не е имало драматични движения при основните валути.
Да, през последните три години доларът поскъпна с 10 процента на търговско-претеглена база. Това повишение обаче беше сравнително незабележимо и плавно. Дните, когато пазарите се въртяха около изригванията на „г-н Йена“ (прякорът на Ейсуке Сакакибара, японски заместник-министър на финансите през 90-те години) или Джордж Сорос (инвеститорът, който девалвира паунда), отдавна са отминали, като са почти ретро.
Но една тайна на финансите - подобно на модата - е, че това, което изглежда ретро, понякога може неочаквано да се завърне. А промените в тектоничните плочи на глобалната политическа икономика могат да доведат до нови валутни шокове.
Преминаваме към период на ново разминаване в паричната политика по света след период, в който централните банки се движеха в синхрон. Въпреки че Европейската централна банка (ЕЦБ) е готова да намали лихвите идната седмица, Федералният резерв изглежда малко вероятно да последва примера ѝ скоро - а японците са по-склонни към повишение.
Междувременно протекционистките и меркантилистките търговски политики се връщат на мода, създавайки риск от бъдещи валутни войни. Няма признаци, че Белия дом на Джо Байдън иска да се отдаде на това. Но Робърт Лайтхайзър, ключов съветник на Доналд Тръмп, вярва, че доларът е твърде силен - и иска да го отслаби значително, ако Тръмп спечели изборите през ноември.
И тъй като сега Пекин е решен да стимулира растежа чрез увеличаване на износа, той може също да се изкуши да отслаби валутата си - особено след като юанът наскоро се засили спрямо други азиатски валути. Всъщност научавам, че хедж фондове активно залагат на девалвация по-късно през годината. Ако е така, очаквайте неприятни верижни реакции.
Да се надяваме, че подобни прогнози ще се окажат грешни. Но циркулацията им подчертава още една причина да не изпускаме от поглед юана: несигурността около това доколко китайското правителство желае да подкопае господството на долара.
Някои (притеснени) американски представители смятат, че това вече се случва. Президентът на Русия Владимир Путин обеща да използва юана вместо долара - и в резултат на това „през 2023 г. юанът стана най-популярната валута на Московската борса, изпреварвайки дори щатския долар“, според института Карнеги.
Правителствата на някои други развиващи се пазари вдигнаха шум, че ще последват примера: Малдивите, да речем, наскоро обещаха да търгуват с Китай и Индия в юани и рупии. „В края на март тази година юанът отговаряше за 53 процента от трансграничните плащания и постъпления във втората по големина икономика в света (Китай)“, се казва в доклад на фондация Хинрих, цитиращ изчисления на Visual Capitalist. „Сега на долара се падат 43 процента от тези потоци, почти двоен спад спрямо 83 процента през 2010 г.“
Въпреки това данните от Банката за международни разплащания (БМР) сочат, че ако погледнете света като цяло, 89 процента от всички търговски фактури през 2023 г. са били в долари – повишение спрямо 87 процента през 2013 г.
А тази седмица Китайската комуникационна банка и университетът Ренмин публикуваха поразително проучване сред китайски компании, което сочи, че половината от тях не могат да използват юана за трансгранична търговия. 64 процента обвиняват за това „сложностите в икономическите политики”, 40 процента посочват „бариери пред капиталовите потоци”, а 20 процента се оплакват от „липса на инструменти за хеджиране”. Казано по-просто: те страхуват се, че валутата е политизирана и/или ще отслабне.
Може би тези възприятия ще се променят. Но ключовият момент за инвеститорите е следният: само защото основните валутни пазари бяха тихи(чки) през последното десетилетие, не приемайте, че това ще продължи. В глобалната икономика се натрупва напрежение, което няма да бъде лесно изпуснато, нито в Азия, нито където и да е другаде, завършва Тет.
