Увеличава се броят на жертвите на трафик за трудова експлоатация
На практика около 40 % от всички случаи на трафик на хора са свързани с това
"Трафикът на хора с цел трудова експлоатация се изравнява с този, който цели сексуална експлоатация", посочи на Конференция за засилване на ролята на частния сектор в борбата с трафика на хора и трудовата експлоатация във веригите за доставки Ваня Стойнева, началник на политическия кабинет на заместник министър-председателя Людмила Петкова и председател на Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ).
Все по-често пострадалите са въвлечени и в други престъпления, стана ясно от думите й. България продължава да е страна на произход на жертви. За компаниите е трудно да проследяват как партньорите им спазват правата. Важно е сътрудничеството с правоприлагащите органи, посочи тя и допълни, че България е изправена пред редица предизвикателства, свързани с този проблем.
На практика около 40 % от всички случаи на трафик на хора са свързани с трудова експлоатация, разкри от своя страна.Петя Несторова, изпълнителен секретар към Конвенцията за борба с трафика на хора на Съвета на Европа (СЕ).
Жертвите са мъже, жени, деца, граждани на Европейския съюз и трети държави, както нискоквалифицирани работници, така и висококвалифицирани. Понякога става дума за пране на пари и данъчни престъпления, стана ясно от думите на Несторова.
Според данните ѝ от тази нелегална дейност се генерират около 245 млрд. долара, като 76 млрд. долара са свързани с насилствен труд в частния сектор. Несторова посочи, че бизнесът има сериозни отговорности за спазване на човешки права.
За трафика на хора се говори като за съвременно робство, макар жертвите да не изглеждат като роби, коментира тя. Трафикът на хора е подпомогнат от нарушение на трудово законодателство, свързан е с политика за намаляване на разходи, посочи Несторова.
Обществената осведоменост за риска от трафик на хора вече е много по-висока, каза посланикът на Германия у нас Ирене Планк, която също присъства на конференцията.
През 2010 година в Германия не си давахме сметка за това, което се случва, но през 2012-2013 г. всичко се промени. Започнахме да разбираме, че там, където се шият дрехи, условията не са добри, каза дипломатът.
Гражданското общество се активизира след два огромни пожара във фабрики за дрехи. Тогава стана ясно, че трябва ясен план за действие. Такъв беше приет няколко години по-късно, посочи Планк.
Спряха движението в тунела „Траянови врата“ заради горящ автомобил (ВИДЕО)
