Готова ли е България за еврозоната - очерта се основен проблем

БНБ и банковият сектор ще бъдат напълно готови едва в края на годината, за юни е изключено, притеснява се управителят на БНБ Димитър Радев

Ключови думи: еврозона, евро, Димитър Радев, БНБ, Петко Николов, Гритор Сарийски

България няма да успее да изпълни всички критерии за влизане в еврозоната до юни, когато излиза докладът за конвергенция (икономическо сближаване), разкри управителят на БНБ Димитър Радев на конференцята “България в еврозоната, кога?”.  В нея участват още служебните министри на икономиката и на финансите Петко Николов и Людмила Петкова, бившите премиери на Малта и Румъния Джоузеф Мускат и Адриан Ньстасе, както и други официални лица.

Политическата криза е основна причина за забавянето на страната ни, посочи Радев. Българската народна банка и банковият сектор ще бъдат напълно готови до края на годината за въвеждане на еврото, но това не е достатъчно в чисто технически и логистичен план, по думите на управителя на БНБ. Основният критерий, който България не изълнява към момента, е инфлационният.

"Има редица, преди всичко информационни счетоводни системи, под контрола на изпълнителната власт и общините, които трябва да се адаптират за работа в условията на еврозоната", обясни той.

"Въвеждането на еврото в България ще бъдат съпроводено с мерки за защита на потребителите", заяви от своя страна служебният министър на икономиката и индустрията д-р Петко Николов.

Той увери, че Комисия за защита на потребителите ще следи за спазване задълженията на търговците за двойното обозначаване на цените. С цел поощряване на коректните търговците КЗП с неправителствените организации ще организира кампания "честен търговец" с видимо лого на кампанията в тази насока.

По думите му за всички е ясно, че стратегическата цел на България е да изпълни условията за членство в Еврозоната до края на 2024 г., след което през следващата година да се въведе еврото като национална валута.

"Трябва обаче да се спази бюджетната дисциплина и инфлацията да стигне най-ниските нива, близки до тези на европейските държави", отчете д-р Петко Николов. И предупреди - критерият за инфлация е сложно предизвикателство за България. Българската администрация работи усилено за европейските изисквания в българското законодателство.

Той посочи, че след като България изпълни изискванията, бизнесът ще разполага с време да се подготви за допълнително преминаване между фирмите за процесите и разплащателните системи.

"Преходът ще се осъществи планово и информирано, за да може ползите да се усетят от всички български граждани и предприятия", увери д-р Николов.

Има обаче и икономисти, които са на мнение, че България изобщо няма да има полза от влизане в еврозоната на този етап. Сред тях е Стоян Панчев от Експертния клуб по политика и икономика (ЕКИП), която заяви, че не се очаква икономически ръст.

" От гледна точка на икономически ефекти, включително и анализът на БНБ, който всеки може да прочете, ако влезе в интернет - положителни ефекти от гледна точка на икономически ръст от еврото не се очакват. Спорът със сериозните защитници на еврото не е дали ще има икономически ръст, то е ясно, че смяната на валутата не може да доведе до икономически ръст, това е макроикономическа глупост да се твърди изобщо. Спорът е вече дали ще има по-високи цени, дали ще има по-високи дългове. :Моето мнение е, че ще има по-високи цени и дългове. Аз съм за запазване на лева и на валутния борд".

Подобно мнение споделя и икономистът от БАН доцент Григор Сарийски. Той даде конкретен пример с Хърватия,която не се развива положително след приемането на еврото, по думите на икономиста. Доцент Григор Сарийски обясни, че при влизане в еврозоната за България е много вероятен гръцкият сценарий. Той заяви, че съществените проблеми, които се отчитат по отношение на бюджетния ни дефицит, карат здравите сили както в София, така и в Брюксел да предпочитат отлагане на индикативната дата за влизане на България в еврозоната.

Икономистът обясни, че съществува механизъм за възстановяване, чрез който Европейската комисия формално трябва да подпомага отделните държави в общността, ако някоя от тях има финансови проблеми. По думите му обаче този механизъм по същество представлява заем, които всички държави изплащат солидарно.

Той изтъкна, че част от европейските държави в момента са в икономическа рецесия и като пример той даде Германия. „Голяма част от производството там беше замразено, което доведе и до тези масови протести там“, каза още Сарийски.