Скандал с романа на годината! Елена Алексиева върна наградата

Елена Алексиева отказа наградата за своя "Вулкан", връчена от Национален дарителски фонд "13 века България"

Ключови думи: Елена Алексиева, скандал, награда, роман на годината, наградата вулкан

Писателката Елена Алексиева отказа наградата за своя "Вулкан", връчена от Национален дарителски фонд "13 века България", след като станаха ясни нарушения в регламента при избора на Роман на годината.

Проблемът е, че Борис Минков, който е редактор на романа, е и член на журито, което е нарушение на устава на фондацията, съобщава БЛИЦ. Не стана ясно защо е допуснато това.

"Преди малко подкрепих и споделих поста на Амелия Личева, в който тя цитира членове от устава на наградата "Роман на годината" на НДФ "13 века България", с които до момента не бях запозната – и няма как да съм била, – но които очевидно са нарушени драстично.

Ето защо не намирам в себе си морални основания да приема избор, направен по този начин, и отказвам наградата ", написа в своя профил във Фейсбук Елена Алексиева.

"Оповестявам го тук неформално, а официално ще го направя в понеделник, когато ще бъде възможно да съобщя решението си на ръководството на Фонда", добавя тя.

"Единственото, което искам да подчертая, е убедеността си в професионалните качества и морала на Борис Минков, който е редактор на романа и член на журито. Сигурна съм, че в своите действия и решения той е бил напълно добросъвестен.

За съжаление това не отменя допуснатите груби нарушения. Те обаче няма как и не следва да бъдат приписвани индивидуално на членовете на журито, тъй като проблемът е доста по-дълбок", добави тя.

Несъответствието с правилата посочи първа Веселина Седларска, която написа в своя профил във Фейсбук:

"Декларация: Пиша тези редове не като редактор на книгата „Рана“ на Захари Карабашлиев, а като ненаситен читател и като човек, известен с абсолютната си непоносимост към дружеско раздаване на награди.

Отклонение: като член на комисията за националната награда „Добри Чинтулов“ миналата година се нахвърлих по начин, който няма нищо общо с възпитанието, срещу един от членовете на комисията, който се бе съгласил да бъде предложен за наградата от името на колектива, който ръководи.

Бясът ми беше толкова неконтролируем, че казах: „Това, което правите, е мно-го дол-на плом-ба!“ Скандал и т.н. Сега по същество: Вчера бях изненадана от връчената награда на Националния фонд „13 века България“.

Награденият роман „Вулкан“ на Елена Алексиева е с изключително силно начало и изненадващо несъответстващо му продължение.

Другият номиниран роман „Екстазис“ на Радослав Бимбалов е с ювелирен език и внезапен, безсилен финал, като авторът да се е уморил и да е спрял и оставил читателя с пръст в уста.

Продължението на „Поразените“ на Теодора Димова е по-слабо от първата книга, но не е ли така с всички насилени да бъдат продължени романи.

За „Рана“ на Карабашлиев няма да кажа нищо, защото съм неин редактор.

Наградата получи „Вулкан“. Журито тази година беше съобщено от БТА едва снощи. И там – изненада! изненада! – един от петима е доц. Борис Минков, редактор на романа „Вулкан“.

Ако съм добре възпитан човек, ще кажа, че това е грубо нарушение на чл.18 на устава в наградата. Но тъй като в този момент съм в онова състояние на невъзпитаност, ще кажа отново:

Това е мно-го дол-на пло-мба!

Не вярвам, че някой ще потърси сметка на Минков защо не си е дал отвод от журито.

Не вярвам, че някой ще отнеме дружеската награда.

Само се чудя на две неща: Как Елена Алексиева се е зарадвала с цяло сърце на това подаяние?

И как ти, Маноле, за Манол Пейков става дума, който честитиш с възхита на всички замесени, ще си справедлив народен представител, като не си даваш сметка в този случай кой в какво е замесен.

Това, което ще се случи, ще е да ме награкат стотици дружески към замесените.

Затова нека пак да декларирам:

Не казвам, че наградата не трябваше да получи тази книга, казвам, че я получи по незаконен /чл.18/ и жалък начин.

Язък за името на наградата!"

Издателят от "Жанет 45" и народен представител от ПП-ДБ Манол Пейков отвърна, пак в мрежата:

"За незапознатите: кратък обзор на най-актуалната (и далеч не незначителна!) буря в литературния ни живот– ведно с моите коментари.

На 10 май беше връчена една от най-желаните и уважавани литературни награди в България – тази за най-добър български роман, връчвана ежегодно от Фонд "13 века България".

Получи я романът "Вулкан" от Елена Алексиева, издаден от ИК Жанет 45. Останалите номинирани бяха Захари Карабашлиев с "Рана", Радослав Бимбалов с "Екстазис", Емануил А. Видински с "Дом за начинаещи", Теодора Димова с "Не ви познавам" и Надя Радулова с "Тук живее Йожи".

Съставът на журито на наградата (по необяснима традиция) бе държан в тайна до деня на връчването.

По време на церемонията става ясно (използвам сегашно историческо време, защото аз го научих едва днес), че сред членовете на журито е доц. Борис Минков – който също така е редактор на романа на Елена Алексиева.

В социалните мрежи Веселина Седларска и Амелия Личева повдигнаха – съвсем основателно, според мен – въпроса за евентуалния конфликт на интереси – и как това е било допуснато от организаторите.

(Както и за още едно допуснато нарушение на правилника на конкурса – това, че председателят му по устав не трябва да е председателствал други конкурси през същата година.)

Развръзката: преди минути Елена Алексиева обяви (също в социалните мрежи), че в понеделник ще върне наградата по принципни съображения, свързани с възникналите съмнения за нейната безпристрасност.

Моите коментари:
1. Гафът е безспорен – и е изцяло в градината на организаторите.
2. Борис Минков е един от най-етичните и посветени на литературата хора, които познавам.

Без да съм разговарял с него по темата съм уверен, че самият той не е привидял конфликт на интереси във факта, че е редактор на книгата – просто защото неговият ум и ценностна система не работят така. (Не, не са приятелчета с Елена и не, не си пият кафетата заедно всеки ден.)

Тъжната истина обаче е, че 85% от литературния ни живот работи именно така.

Поради което тревогите (и произтичащите от тях подозрения) на широката публика са напълно естествени.

Което – пак казвам! – прави пропуска на организаторите (които трябваше да отстранят доц. Минков от журито, след като самият той не се е сетил да си направи отвод) още по-сериозен (защото нанася удар не само по техния, но и по неговия авторитет).

3. Не само тази награда, но и българските литературни награди като цяло трябва да се организират с повече разгласа и несравнимо повече прозрачност.

Макар идеята зад пазенето на журито в тайна до последния момент да ми е пределно ясна (а именно – да бъдат предпазени членовете му от външен натиск), практиката през последните няколко години показва, че в нашата среда този модел просто не работи – защото извиква у широката публика чувство за някакви неясни задкулисни игри, което (дори да няма нищо общо с истината) компрометира въпросните награди и снижава техния авторитет.

4. Свалям шапка на Елена Алексиева, която можеше (като други нейни колеги по света и у нас, попадали в подобни ситуации в други епохи) съвсем спокойно да си налегне парцалите и да изчака бурята да отмине – но избра да постъпи принципно и достойно.

(Прочее, постъпката ѝ е още по впечатляваща на фона на солидното парично измерение на наградата, което би могло да осигури на един писател няколкомесечна спокойна работа върху следващия му/ѝ ръкопис.)

В заключение: дълбоко в себе си винаги съм бил убеден, че големият писател трябва да бъде и голям (разбирай – почтен, достоен, великодушен) човек.

Е, днес се уверих на практика, че не съм грешал, когато съм поставял един от ключовете герои в горната история именно в тази категория."

По-рано днес Амелия Личева написа също в мрежата:

"Снощното решение на журито на конкурса „Роман на годината“ не може да бъде подминато. И тук няма да говоря като литератор, който има своето мнение за номинираните книги.

Ще подкрепя Веселина Седларска и ще апелирам за две неща, ако искаме литературните ни награди да имат някакъв минимален авторитет.

Първо. Никога повече анонимни журита. Няма нужда да ги научаваме в деня на награждаването. Ако от началото знаехме състава на журито, скандалът щеше да се избегне.

Второ. Незабавна реакция от страна на Фонда и замесените, защото е нарушен Уставът и това компрометира и тази българска литературна награда.

Цитирам Устава:
Чл.18. (1) Членовете на Журито подписват декларация за необвързаност с кандидатурите.
(2) Председателят на Журито няма право да участва в други журита на л и т е р а т у р н и к о н к у р с и за с ъ о т в е т н а т а г о д и н а.
Чл. 20. Председателят на Журито следи за спазване изискванията за кворум, законното взимане на решенията и работата на Журито в съответствие с настоящия Статут.

Иначе, ако сме се заразили от политиците и ще се държим, сякаш за нас правилата не важат, нека си го кажем открито."

А авторката на наградения роман Елена Алексиева, която върна наградата, написа под поста ѝ: "Амелия, подкрепям напълно твоята позиция."