Томина неделя е! Необикновени имена черпят, а обичаят повелява да бъде "погребан" мъж

На Томина неделя жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на покойните си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаване

Ключови думи: томина неделя, църковен календар, църква, празник, тома неверни

Днес е Томина неделя! Почита се паметта на Свети Тома, един от 12-те Христови ученици, известен с прозвището Неверни. Това наименование идва от евангелските писания, които разказват, че когато мълвата за изчезналото тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал и за да се убеди в чудото, поискал да пипне раните от гвоздеите, с които Исус бил прикован на кръста.

На осмия ден от възкръсването си Христос отишъл при Тома и му казал: "Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали."

Когато Тома сам се убедил във възкресението, паднал на колене пред Спасителя и молил за прошка.

Това моментно неверие на апостол Тома става олицетворение на миговете на колебание и съмнение, в които изпада всеки един човек.

Томина неделя е последният ден от седмицата след Великден, наречена Светла или Празна неделя, защото е "празна" откъм работа - в седемте дни не се работи.

На Томина неделя жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на покойните си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаване.

На Томина неделя празнуват всички, които носят имената Тома, Томислав и Томислава.

Освен това днес Православната църква почита паметта на Св. Епифаний Кипърски и Св. Герман Константинополски. Св. мчк Панкратий. Герман е цариградският патриарх, на когото църквата посвещава отделен празник в календара – 12 май – заради продължителната му борба с иконоборството. 

Живял е през VIII в., по времето на император Анастасий, когото споменават заради изграждането на стените Анастасиеви. След продължителната си борба с иконоборците Герман напуснал патриаршеския престол и заживял в пустинята. 

В народната представа се свързва с много по-древни езически повелители на небесните летни бури – град, дъжд, огнена стихия. 

Българинът го нарича Герман, Гечо, Джерман, Калоян, Кабаиван, Скалоян, Драганчо и изпълнява на празника му обичай за предизвикване, измолване на дъжд. 

Нарича се още Герман Градушкар, защото пази хората от градушка. Негови побратими градушкари са Вартоломей (11 юни), Лисе (14 юни) и Видовден (15 юни). Герман е първият, най-главният. 

Народните вярвания, свързани с плодородие и добра реколта през летните месеци, оживяха и с обичая "Герман". Той се изпълнява задължително след "Пеперуда". Поверието гласи, че Герман е умрял от суша и предпазва земята и посевите от градушки.

По традиция на този ден жените оформят от кал мъжко тяло и го полагат в ковчег.

След това палят свещи и оплакват покойника. През сълзи главната оплаквачка нарежда как Герман се е борил с облаците.

Наричанията са свързани с измолването от небесните светии на ситен дъждец и да няма бури и градушки, които да похабят реколтата, а неуморният труд на земеделските стопани да остане без покритие.

След опелото траурната процесия се отправя към реката, за да положи тялото на Герман близо до вода. Много сълзи и ридания съпровождат ковчега до последния му дом. 

Както повелява народната традиция участничките в двата ритуала след това се събират на щедра гощавка. На поляна върху домашни черги жените полагат събраните дарове при обиколката на Пеперудата по домовете, за да се повеселят.

Днес имен ден празнуват и хората с имената Герана, Герасим, Герда, Герман, Геро, Искра и Искрен.