450 хил. души умират от астма всяка година, а Бургас не е изключение от световната тенденция за увеличаване на астматиците

Д-р Жени Стоичкова е детски пулмолог и член на Консултативния Съвет по здравеопазване към Община Бургас. Разговаряме с нея в Световния ден за борба с бронхиалната астма

Ключови думи: бургас, д-р жени стоичкова, световен ден за борба с бронхиалната астма, детски пулмолог

- Д-р Стоичкова, днес е Световният ден за борба с бронхиалната астма – разкажете ни какви са посланията към обществото?

- Астмата е едно от най-честите хронични незаразни заболявания, което засяга над 260 милиона души и е отговорно за над 450 000 смъртни случая всяка година по света, повечето от които могат да бъдат предотвратени. Световният ден на астмата се провежда за първи път през 1998 г. и всяка година се  отбелязва през първия вторник на месец май. Разрастват се дейностите, ангажиращи медицински специалисти, фармацевтични компании, общественици,  политици  в помощ на хората и семействата, страдащи от това заболяване.

За отбелязването на този ден през 2024 г. Глобалната инициатива за астма (GINA) избра темата „Образованието за астма дава възможност“. GINA подчертава необходимостта от обучение на хората с астма как да управляват заболяването си и да разпознават състоянията, при които да потърсят медицинска помощ. Професионалистите в областта на здравеопазването също са призовани да повишат своята осведоменост относно  ефективно лечение и проследяване  на бронхиалната астма, така че да предоставят надеждната информация и достъп до оптимално лечение за своите пациенти.

- Трудно ли се поставя тази диагноза, може ли да бъде вродена или пък усложнение от други заболявания?

- Бронхиалната астма е най-честото хронично заболяване в детска възраст. Симптомите, с които се проявява, се припокриват с тези на острите дихателни инфекции и това е причина част от пациентите да бъдат пропускани, както и някои да са  хипердиагностицирани  от своите лекари.   Поставянето на тази диагноза не става с един преглед при специалист – това е едно диагностично пътуване с много спирки за обективизиране на компонентите на възпаление на дихателните пътища, оценка на рисковите фактори, определяне на вида астма, степен на тежест и ниво на контрол.

За да поставим диагнозата, търсим белези на хронично бронхиално възпаление или бронхиална хиперреактивност. Необходим е обстоен преглед и анализ на историята на заболяванията на детето, фамилните заболявания и предразположености, определен набор от лабораторни изследвания, функционално изследване на дишането, провокационни тестове, изключване на други остри или хронични заболявания с подобни симптоми. Това е процес, който обикновено не е кратък и изисква компетентността на специалист по профила на заболяването, ангажиран с проследяване и преоценка  на отговора на избраното лечение. Недопустимо е  в 21 век след поставяне на диагнозата деца да приемат години наред медикаментозно  лечение без преоценка на тежестта на протичане и постигното ниво на контрол.

-  Кои са риковите фактори за астма, за които трябва да внимаваме?

- Бронхиалната астма е многофакторно обусловено заболяване, което се проявява у генетично  предразположени деца, в семействата на които има алергични заболявания, влияе се от протичането на бременността, начина на раждане, теглото на детето при раждане, начина на хранене не само през първата година от живота. Заболявания като бронхопулмонална дисплазия; чести респираторни инфекции, бронхиолити, атопия, паразитни инфекции, социално-икономически фактори, медикаменти (честа употреба на антибиотици), цигарен дим, затлъстяване, замърсяване на въздуха на открито и в затворени помещения

- Какви са симптомите на астмата и различават ли се те при различните видове астма?

 - За разлика от другите хронични заболявания, астмата  има хронично рецидивиращ ход, което означава, че се отчитат периоди, когато пациентът се чувства зле с различни по тежест изразени симптоми на астма – със задух, свирене на гърдите, стягане в гърдите, кашлица, но може да се наблюдават и безсимптомни периоди, когато той се чувства здрав. При здрави деца въздухът свободно навлиза и излиза от белите дробове. По време на астматичен пристъп обаче, въздухоносните пътища се подуват, мускулатурата около тях се втвърдява и малките въздушни пътища се напълват със секрет, което затруднява дишането. Бронхите и бронхиолите стават свръхчувствителни към промените в околната среда, което води след себе си кашлица и свирене в белите дробове. Симптомите на астмата се променят различно във времето. Тежестта на астмата варира при отделните индивиди. Някои деца имат симптоми от време на време, други по-често и това затруднява ежедневната им активност, а при трети, които за щастие са малък процент, заболяването протича много тежко, което почти напълно ги лишава от възможността да водят нормален живот, да ходят на училище и т.н.

- На каква възраст обикновено може да бъде отключено заболяването?

- Астмата може да се среща във всяка една възраст. При децата до 3 години преобладават случаите, когато астматичните симптоми са свързани предимно с вирусни провокации. При по-големите деца и младите хора преобладават алергичните стимули, докато при възрастните вече се намесват много допълнителни фактори и алергичните стимули остават на заден план.

- Какъв процент от децата в Бургаска област са диагностицирани с астма?

- На този етап не бих могла да отговоря с точност, но Бургас не е изключение от световната тенденция за непрекъснато увеличаване на броя астматици. Бих искала да отбележа, че Община Бургас  е заявила ангажимент за обучение на родители, медицински специалисти и преподователи по физическа култура и спорт по проблемите на семействата на деца с астма, като възобнови започнанатата преди години „Детска астма академия“. Надявам се родителите и пациентските организации да проявят интерес и да поставят сами темите, които най-много ги вълнуват.

- Какви са видовете лечение на бронхиалната астма и какво е влиянието на кортикостероидите при тежките случаи на бронхиална астма?

- Лечението на заболяването  е комплексно и включва използване на медикаменти, санаториално лечение, физиотерапия, климатолечение, оздравяване на околната среда  и избягване на провокиращите  фактори, имунотерапия, хипосенсибилизация (специфична имунотерапия ), психотерапия.

Използват се основно два типа медикаменти:

1. С дългосрочно превантивно (контролиращо) действие – това са противовъзпалителни медикаменти, които предпазват от появата на симптоми и пристъпи. Това лечение се провежда стъпаловидно според тежестта на протичане и отговора на пациента към избраното лечение и подходящо инхалаторно устройство. Тук е основното място на инхалаторните кортикостероиди и тяхната безопасност за дългосрочно приложение  е постоянно  проучвана.  Тук е мястото да  уточним, че безопасността зависи от избора на подходяща доза и от обучението на родителя как да ги прилага.

2. Oблекчаващи медикаменти, които действат бързо за повлияване на астматичния пристъп. Бронходилататорите са лекарства, разширяващи бронхиалните пътища на белите дробове, позволявайки на въздуха да проникне в тях. Тук също е важно обучението на родителите.

Целта на това комплексно лечението е постигане на контрол над симптомите на бронхиалната астма. Критериите за добър контрол са отсъствие на пристъпи, рядко използване на облекчаващи дишането медикаменти, без посещение в спешните отделения, нормална ежедневна активност, включваща физически упражнения и нормална белодробна функция. За постигане целите на лечението от изключително значение е мониторингът (проследяването) на хода на заболяването от специалист, а много често и от мултидисциплинарен екип, както и обучение на семействата и медицинските сестри в детските и учебни заведения. Уместно е всеки пациент да има индивидуален лечебен план с конкретни указания за действие и начин за контакт с лекар при необходимост

- Мит ли е, че децата я израстват завинаги с времето и възможно ли е пациентите с астма да водят пълноценен начин на живот, да спортуват, например?

- Мит е, че астмата е детска болест и всички деца ще я надраснат. Факт е, че астмата може да се появи на всяка възраст. Когато се отключи в детството – при някои деца ще изчезне, при някои симптомите ще изчезнат за различно дълъг период  и ще се върнат години по-късно, а други деца никога няма да я надраснат.  

Няма излекуване на астмата – има добре контролирано заболяване. За повечето деца то може да бъде овладяно и с подходящо лечение да бъдат доста години безсимптомни. Но нелекувано, хроничното възпаление  на белите дробове може да доведе някои деца до състояние на тежка  неконтролирана астма. Поддържането на физическа активност е от изключителна важност за развитието както на здравите, така и на децата, боледуващи от бронхиална астма. Известен факт е, че има немалко световни шампиони в различни категории спорт, които са астматици. Спортовете, които се препоръчват от Световната здравна организация за благоприятно повлияване на дихателната система, са плуване и йога. Специалистът, който проследява болното дете, най -добре може да посъветва родителя за започване на някакъв спорт, както и да разясни как това може да повлияе на астмата.