Кой ще спре спринта на цените? Джуджета и Нотариуси изкривили пазара с парични потоци

Никой не може да ограничи стремежът на търговеца да печели, коментира Левон Хампарцумян, а Лъчезар Богданов каза, че инфлацията зависи от ръста на заплатите

Ключови думи: Левон Хампарцумян, Лъчезар Богданов, инфлация, заплати, цени, Нотариус, джуджета

Най-важната предпоставка за ръста на инфлацията е това, че догонваме европейския пазар, но има и по-малки – пазарът е малък, лесен за картелиране и банките, които доста ентусиазирано кредитират жилищното строителство, а другият фактор са джуджета, нотариуси, които също помагат за изкривяването и създаването на сиви парични потоци. Това каза в „Здравей, България“ по Нова телевизия банкерът Левон Хампарцумян.

Според него никой не може да регулира изкуствено, или да ограничи стремежа на един търговец да печели, тъй като това било едва ли не заложено в ДНК-то му. „Нещото, което регулира цените да бъдат пазарни, са конкуренцията и контролът. Това, че цените са по-високи показва институционална слабост”, обясни той.

Хампарцумян коментира и темата за ДДС на хляба като посочи, че преди пандемията и войната, близо 70% от пазара на хляб в България, е бил в сивата зона, а премахването на ДДС само би изравнило ситуацията.

„Има множество причини за увеличаването на инфлацията в България спрямо еврозоната. Например разликата при месото в Европа е 2,5% , а в България – 6,4%”, обясни пък главният икономист в Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов. Според него тенденцията е същата и при режийните разходи – водата, токът и газта също поскъпват.
 
„Млечните продукти и яйцата са систематично по-скъпи и през последните две години продължават да поскъпват повече отколкото в Европа. Трябва да се провери дали има нещо сбъркано в пазарните механизми и регулациите, които да държат тези пазарни аномалии”, изтъкна Богаднов. По негови думи през последните три месеца в България инфлацията е с по-ниски стойности, отколкото в еврозоната.

„През последните години в цяла Източна Европа заплатите растат с много високи темпове нагоре. Когато има ниска безработица и висок ръст на заплатите, това се отразява и на потреблението. Средно в еврозоната годишния ръст на заплатите е 3%, а при нас е 12%”, каза още Богданов.