Защо Русия не иска война между Израел и Иран

Ключови думи: русия, война, израел, иран, не иска, защо

При израелски въздушен удар срещу иранско посолство в Сирия миналата седмица бяха убити трима генерали от IRGC-QF и четирима други ирански военни офицери. Очаква се Иран да отмъсти през следващите дни или седмици. Върховният лидер аятолах Хаменей обеща, че Израел "ще бъде наказан" и "съжалява за това престъпление", докато президентът Ебрахим Раиси каза, че атаката "няма да остане без отговор". Големи са опасенията, че това може да предизвика ескалация на войната между Израел и Хамас в по-широк регионален конфликт и потенциално дори в пряка конфронтация между Иран и Израел. Въпреки че се твърди, че Москва печели от хаоса в Близкия изток - отклонявайки вниманието и ресурсите на Запада от Украйна - тя може да загуби много, ако конфликтът Израел-Хамас ескалира в по-широка война, пише за National Interest Мишел Грайз, старши политически изследовател в RAND.

Русия прекара последното десетилетие в укрепване на влиянието си в региона, често като се възползва от локализирани конфликти. Това беше най-очевидно в Либия, където Русия използва гражданската война в страната, за да установи плацдарм, и в Сирия, където руската намеса спаси режима на Асад от неизбежна гибел през 2015 г. След това Русия разшири отпечатъка си в Сирия, установявайки постоянно военно присъствие - бази в Тартус и Хмеймим. След изтеглянето на САЩ от Сирия през 2019 г. Русия влезе в празнотата, помагайки на сирийските правителствени сили да си възвърнат контрола над североизточната част на страната. Същата година Русия проведе съвместни военноморски учения с Египет; изграждането на построена от Русия ядрена централа в Египет по-рано тази година демонстрира продължаващия растеж на връзките между двете страни, предава newsbg..

Въпреки че Русия се възползва от нестабилността в Сирия и Либия, за да се утвърди като гарант за регионална сигурност, тя не е в състояние да извлече подобни ползи, ако войната Израел-Хамас ескалира. Отчасти това отразява загрижеността на Русия за нейната инвазия в Украйна. Миналия октомври, разсеяна от войната, Русия не успя да се намеси от името на бившия съюзник Армения, когато азербайджанските военни сили превзеха етнически арменския анклав Нагорни Карабах. Това предполага, че Русия в момента няма капацитет да действа като стабилизираща сила в постсъветската сфера, да не говорим за Близкия изток.

Други признаци показват, че влиянието на Русия в Близкия изток може да отслабва. Развитието на отношенията Русия-Иран може да съдържа улики за бъдещия статут на Русия в региона. От началото на инвазията преди две години Русия задълбочи партньорството си с Иран, преследвайки по-голямо отбранително и икономическо сътрудничество след инвазията в Украйна преди две години. Русия намери важен военен доставчик в Иран, който предостави на Москва безпилотни летателни системи, балистични ракети и изтребители. По-близките отношения с Иран също подобриха способността на Русия да устои на международни санкции.

Нарастващото приятелство на Москва с Техеран може да сигнализира, че руското влияние в Близкия изток остава силно. Това обаче може да сигнализира и за обратното: Русия може да осъзнае, че бъдещата й роля в региона ще зависи от благоволението на все по-способен Иран. За да може Москва да постигне своите дългосрочни стратегически цели в Близкия изток, тя трябва да култивира близки работни отношения с Техеран.

Ескалацията на настоящия конфликт в Близкия изток може да предизвика ново напрежение. По-широк регионален конфликт, особено ако включва пряк конфликт между Израел и Иран, би ограничил способността на Иран да продължи да служи като военен доставчик на Русия. Техеран може да поиска повече подкрепа, когато Русия има ограничен капацитет да я предостави.

Тревожно също за Русия: Един по-широк конфликт в Близкия изток може да даде възможност на Китай да служи като посредник, както направи при преговорите за разведряване между Саудитска Арабия и Иран през март 2023 г. Войната в Украйна вече допринесе за нарастващата зависимост на Русия от Китай. Русия би била особено чувствителна към опитите на Китай да посегне на нейното влияние в Близкия изток.

Засега Русия изглежда следва очакваната схема: тя осъди Израел за нарушаване на суверенитета на Сирия и разположи повече сили в контролираната от Сирия зона на Голанските възвишения. Дали ще видим значителна ескалация през следващите дни и дали Русия ще успее да управлява съпътстващите рискове, остава да видим.