Никой не е длъжен да осигурява работници за туризма, бизнесът да се научи да си пази старите кадри

Очаквам това лято сезонът да е по-силен от предния и дори може би малко над този от 2019 г., каза Румен Драганов - директор на Института за анализи и оценки в туризма

Ключови думи: румен драганов, експерт, институт за анализи и оценки в туризма, интервю, сезон 2023, лято 2023, българия, министър на туризма, евтим милошев

Румен Драганов е изпълнителен директор на Института за анализи и оценки в туризма (ИАОТ). Той е експерт с дългогодишен стаж в сферата, включително и като туроператор. Какви са неговите очаквания за Лято 2023 и сезона като цяло, четете в нашето интервю:

- Г-н Драганов, имаме нов министър на туризма в лицето на Евтим Милошев. Подходяща личност ли е за поста той и какви са наблюденията ви за него?

- През този месец имаше представяне какво точно иска туристическият бранш по отношение на профила на бъдещия министър. Беше предложен д-р Мартин Захариев, който по профил съвпада едно към едно с този на Евтим Милошев. Така че при избора си на министър, премиерът може би е предпочел единия продуцент пред другия. При всички случаи браншът даде ясен знак, че са необходими повече средства за национална реклама и по-добро позициониране. Така че от тази гледна точка няма някакъв конфликт с исканията на бизнеса при избора на Милошев.

- А може ли да се направи съпоставка с досега действащия министър Зарица Динкова? Каква е вашата оценка за нейната дейност?

- Тя се справи много добре в работата си като министър. Динкова има съвсем други качества, в сравнение с Милошев. Като дипломат тя имаше умението да комуникира много добре с всякакви общности. Познанията ѝ по английски, испански и немски и общуването ѝ на „езика на обединена Европа” и даде възможност да представи България блестящо на международните туристически изложения. Но най-ценното, което направи тя, бе да изпълни едно от желанията на туристическия бизнес - да се създаде Национална туристическа организация, в която средствата за реклама да бъдат разпределени 50:50, както е в цяла Европа. Това означва 50% от всички средства за реклама да идват от държавата, а останалите - от бизнеса. Така Министерството на туризма даде 5 млн.лв., а още 5 млн.лв. се предоставиха от бизнеса. В следствие на това се направиха различни рекламни програми във Великобритания, Германия, проведоха се срещи с туристически агенции, наблегна се още и на Скандинавския полуостров. И резултатът е виден - имаме ръст със 70% на записванията от Великобритания и 40% ръст на записванията от Германия.

- В този смисъл какъв сезон да очакваме тази година, тъй като според мнозина миналата година е била по-слаба от очакванията?

- Нека обърна обратно този въпрос - миналата година завършихме със 75 000 туристи повече спрямо 2019 г., предпандемичната година, която се водеше една от най-силните за туризма у нас. Това са официалните данни на Националния статистически институт. Това, което може да се види от миналата година обаче, е че имахме силни месеци януари, февраури и март, както и октомври, ноември, декември. През лятото, главно заради морето, туризмът стагнира и числата са по-ниски спрямо 2019 г. Сега това, което става със Зарица Динкова в Германия, Великобритания, Централна Европа и Скандинавия, е че ние възстановяваме летния морски рекреативен туризъм. Точно това са ни очакванията за лятото. Дори бих казал, че ще има ръст на летният туризъм спрямо предпандемичната 2019 г.

- Проблем, който се очертава като основен за туристическия бранш, а и не цяло, е липсата на кадри. Наскоро излезе статистика, според която се търсят 27-30 000 човека за персонал.

- Проблемът на българския туризъм и като цяло индустрия не е по отношение на кадрите. Обществото не е длъжно да осигурява кадри за който и да е било. Туризмът е смеен бизнес и трябва да разчита на кадрите, с които е работил предната година. Тези, които търсят сега готвачи или камериерки, да наемат хората от миналата година. Няма как на всеки 12 месеца да осигуряваме за туристическия бранш нови готвачи и нови камериерки и нови позиции във всяка област, при положение, че те не могат да работят с предишния си персонал. Затова наблюдаваме две големи групи обекти. Първата е съставена от тези, които работят на истинския максимум, имат персонал и например резервация на маса се осъществява няколко дни по-рано за да има място през уикенда. А втората са заведенията, които стоят празни събота и неделя. Така че много моля. Отношението към кадрите не е и не може да бъде, че някой е длъжен да служи на някого. Кадрите трябва да се поддържат, да се знае как се работи с тях и да се уважават. Хора за работа има в целия ЕС и в целия свят. Всеки да си „пазарува” откъдето пожелае.

- В най-общи линии казвате, че бизнесът сам трябва да си намери липсващите кадри.

- Не, това не е задължение на обществото. Не може то да изгражда мениджъри, които всяка година да търсят нови кадри. Да бъдат така добри да говорят веднъж за много години.

- Малко преди и дори по време на големите политически трусове в столицата се заформи един скандал с „Фрапорт Туйнстар” АД. Има ли действително дисбаланс в управлението на Летище Бургас и Летище Варна от концесионера, както се твърди?

- Няма никакъв дисбаланс. Смятам, че „Фрапорт” е по-големият професионалист от групата кметове на общини, които смятат, че някой им пречи. Имам предвид това, че когато става въпрос за летателни програми, за чартъри и полети, трябва да кажем, че това е много отговорен бизнес. Занимавал съм се с туроператорска дейност и големите фалити в бранша са именно заради чартърите, а не заради хотелите или ресторантите, или чадърите на плажовете. Когато не се напълни един самолет, туроператорът фалира. Затова съветвам за много внимание по отношене на всякакви идеи за това как се пълни чартър. Ако си мислим, че някой е толкова мощен, че може да осигрури 140 полета дневно, 120 дни в годината... съжалявам много, но има грешка. Това е много трудна задача. Всеки трябва да знае работата, която работи и да си я работи. Българският туризъм се нуждае от продукт и той ще го продаде. Няма никаква диспропорция и няма смисъл да се търси такава между Варна и Бургас по отноение на „Фрапорт”. Такъв дисбаланс обаче може да се търси по отношение на предлагания продукт. „Фрапорт” е изпълнител и може да помогне с минимално намаляне на такси, но не и с броят на полетите.

- Имаше критики за това, че ограничавали кацането на големите самолети на Летище Бургас...

- Това не може да бъде вярно. Погрешно е да се води такава война. Ако кметовете на общините и бизнесът водят война с превозвача и фирмите, които обслужват летището, това е битка, която води до загуба на двете страни.

- Какво бихте казали за идеята за т.н. „общинска авиолиния”?

- Не може да има такова нещо. Нека да пробват, нека да пръснат 20-30 млн.лв. за тази фантасмагория и след това чак ще разберат какво искам да им кажа. Това не се прави. Ще има нулев резултат.