Крахът на средната класа в САЩ и защо 40-годишните масово ще са без работа (II част)

Автор: Добромир ДОСКАЧАРОВ
Източник: The New York Times

Производството на стъкло за iPhone възражда завода Corning в Кентъки и днес голяма част от стъклото в iPhone-ите все още е от там. След като iPhone покори световните пазари с невиждан успех, Corning бе наводнена от поръчки от други компании, които се надяват да имитират дизайна на Apple. Продажбите на стъкло са се увеличили с повече от 700 милиона долара годишно и е осигурена работа за над 1000 американци в подкрепа на нововъзникващите пазари.

Но тъй като този пазар се разраства, по-голямата част от производството на стъкло фирмата е преместила в заводи в Япония и Тайван.

"Нашите клиенти са в Тайван, Корея, Япония и Китай", казва  зам.-председателят и главен финансов директор на Corning Джеймс Флоус. "Бихме могли да направим стъклото тук – в САЩ, и след това да го пренасяме с кораби, но това отнема 35 дни. Или бихме могли да го транспортираме по въздух, но това е 10 пъти по-скъпо. Така че ние изграждаме нашите фабрики за стъкло в съседство с фабриките за монтаж", казва Флоус.

"Азия се превърна в САЩ за последните 40 години", казва Джеймс Флоус

Corning е основана преди 161 години в Америка и седалището на фирмата е все още в северната част на щата Ню Йорк. Теоретично, компанията може да произвежда цялото количество стъкло в страната. Но това ще изисква обща реформа на начина, по който е структурирана индустрията. "Бизнесът с потребителска електроника е станал азиатски бизнес. Като американец, аз се тревожа за това, но няма нищо, което да може да спре тази тенденция. Азия се превърна в САЩ за последните 40 години", признава Флоус.

Когато инж.Ерик Сарагоса за първи път влязъл в завода - производител на Apple

в Elk Grove, Калифорния, той се почувствал като Алиса, влязла в Страната на инженерните чудеса. Това се случило през 1995 г., и тогава в завода близо до Сакраменто били заети повече от 1500 работници. Производствената зала била калейдоскоп от роботизирани ръце, транспортни ленти, превозващи платки и цветни кутии на iMac-ове в различни етапи на монтаж. Сарагоса, който бил опитен инженер, бързо се изкачил в редиците на централата и се присъединил към елитен диагностичен екип. Неговата заплата се покачила до 50 хил. долара. Той и съпругата му имат три деца и живеят в къща с басейн.

Заводът на Apple в Elk Grove, Калифорния, сега е колцентър

"Чувствах, че най-накрая всичко, което съм учил ми се отплаща", каза той. "Знаех, че светът се нуждае от хора, които могат да правят нещата."

В същото време обаче електронната индустрия се променя и продуктите на Apple, които са били ниско популярни, се опитват да изплуват от кризата. Основно се фокусират върху подобряване на производството. Няколко години след като г-н Сарагоса започнал работата си, шефовете му обяснили как заводът в Калифорния изостава от други задгранични фабрики. Цената, без материалите, за изграждане на компютър с пазарна цена 1 500 долара, в Америка е 22 долара на машина. В същото време

в Сингапур цената на компютър без материалите е 6 долара, а в Тайван 4,85.

 Заплатите не са основната причина за тази огромна разлика – тя по-скоро се формира от разходи като инвентаризация и колко време отнема на работниците да свършат задачата.

„На всички работници в калифорнийския завод ни бе казано, че трябва да работим по 12 часа на ден, включително и в събота“ разказва Сарагоса. „Но аз обичам семейството си и искам да гледам децата ми как растат.“

Модернизацията винаги е била причина някои видове дейности да се променят или да направо да изчезват. През изминалия век американската икономика преживя огромен преход от селското стопанство към други индустрии, фермери станаха стоманолеяри, а търговци се превърнаха в мениджъри от високо ниво. Тези промени са причина за много икономически ползи и като цяло всеки прогрес води до увеличаване на заплатите дори на неквалифицираните работници.

Но през последните две десетилетия се е променило нещо по-фундаментално, казват икономисти. Работните места на средната класа започнаха да изчезват. Особено днес

американците без диплома от колеж заемат много от работните места

в ресторантите, колцентровете, трудят се като санитари или временни работници. Тези дейности обаче предлагат по-малко възможности за достигане на средната класа.

iPhope се прадлага в достатъчно варианти, за да е достъпен за всеки

Дори хора като Сарагоса са уязвими към тези тенденции. Така в началото на промяната някои от рутинните задачи на завода  Elk Grove са изнесени в чужбина. Тогава това не притеснява Сарагоса. В същото време роботиката, която придаваше на Apple вид на футуристична детска площадка, позволи на мениджърите да заместят все повече работници с машини. Някои диагностични отдели отидоха в Сингапур. Мениджърите на средно ниво бяха уволнени, понеже всичко, което беше необходимо на тяхно място е връзката и споделянето на информация по интернет.

Г-н Сарагоса е твърде скъп за неквалифицирана позиция, но също така не е достатъчно опитен за високите нива на управление. През 2002 г. е изпратен в малък офис, където дава нощни смени, но скоро след това е уволнен окончателно от корпорацията. След като известно време преподава в местната гимназия, Сарагоса се опитва да се върне в компанията. Но Apple, заради която регионът се нарича „Северната Силиконова Долина“ вече е превърнала голяма част от завода  Elk Grove в кол център, където новите служители печелят около 12 долара на час.

 В Силиконовата долина положението също не е обнадеждаващо.

„Работниците, които там се търсят са най-много 30-годишни, без деца“, казва Сарагоса, който днес е на 48 г. и чието семейство наброява петима души.

След няколко месеца безплодно търсене той се чувства все по-отчаян и дори преподавателските места са все по-ограничени. В един момент, благодарение на това, че някога е работил за Apple, е взет на временна работа в Агенцията по електроника. Там той проверява за последно състоянието на iPhone-ите и iPad-овете преди да бъдат пратени на купувачите. Всеки ден Сарагоса паркира колата си пред сградата, където  е работил като инженер, и за 10 долара на час, без обезщетения, бърше хиляди стъклени екрани и тества аудио портове чрез включване на малки слушалки.
 
Сметките на Apple в бъдеще са главозамайващи, но не са свързани със САЩ

Откакто задграничните операции на Apple се развиват, компанията процъфтява с неимоверни темпове. Последната финансова година Apple приключи със 108 млн. долара печалба. Сумата е по-голяма от бюджетите на американските щати  Мичиган, Ню Джърси и Масачузетс взети заедно. Цената на акциите на компанията се е повишила от 45 долара през 2005г. на 427 долара през миналата. Част от това богатсво се е разпределило сред акционерите на Apple и милиони индустриални инвеститори. През последната финансова година, в допълнение към заплатите си, директори и служители на Apple са получили бонуси в размер на 2 млрд, долара.

Най-големите награди обаче отидоха при най-добрите служители на Apple. Тимоти Кук, като шеф на Apple, миналата година получи гранд за 10-годишен период, отнасящ се до цената на акциите на компанията, които днес струват общо 427 млн. долара. Заплата му към този момент е 1,4 млн. долара.

Миналата година Apple e разкрила около 8 хил. работни места в САЩ. Докато другите компании са изградили своите колцентрове в чужбина, Apple запазиха своите в Съединените щати. Един от нашите източници обаче разказва, че индиректно Apple е наела още десетки хиляди американци в сферата на продажбите и доставките, но нито една от големите компании като FedEx и  United Parcel Service, например, не предлага данни за това.

"Ние не трябва да бъдем критикувани за ползването на китайските работници",

казва Кук - настоящият изпълнителен директор на Apple. "САЩ са спрели производството на хора с умения, от каквито ние се нуждаем."

За да смогват на темпото на Apple, компании като Google също разшириха бизнеса си в Далечния Изток

След два месеца на тестване на iPad-и, г-н Сарагоса напукна фирмата. Заплащането е толкова ниско, че се сравнява с това на други по-обикновени работни места. Една вечер през октомври 2012г. докато г-н Сарагоса седи на своя MacBook  и разпращаше нова порция автобиографии онлайн, на другия край на света една жена влиза в офиса си. Тя се казва Лина Лин и е ръководител на проекти на Apple в Шеншен, Китай, свързани с производството на аксесоари, като например суперустойчив стъклен екран за iPad-и.
Тя не е служител на Apple, но пък е неразделна част от силата на Apple да налага своите продукти на пазара. Лин печели малко по-малко от това, което Сарагоса е печелил, докато е работел в Apple. Знанията й по английски език са придобити от гледане на телевизия и кратък курс в китайски университет. Тя и нейния съпруг заделят една четвърт от заплатите си всеки месец в банкова сметка и живеят заедно с малкия си син в апартамент от 1080 квадратни метра.

Залогът на иновациите

След края на онази емблематична вечеря, Барак Обама излязъл заедно със Стив Джобс и останалите ръководители от Силиконовата дилина пред залата, където  се била оформила тълпа от репортери и фотографи, опитващи се да снимат президента. Част от репортерите обаче се впуснали към Джобс, заради слуховете за влошеното му здравословно състояние, и много от тях се надявали да се снимат с него за последен път. В един момент двамата мъже Обама и Джобс  отново се срещат, заобиколени от тълпите, жадно поглъщащи всякака тяхна дума. „Не съм притеснен в дългосрочен план за бъдещето на страната“ казал Джобс на Обама. „Тази държава е безумно голяма. Това което ме притеснява е, че не се обсъждат достатъчно решения.“

Източници говорят, че на въпросната вечеря са били обсъждани реформи във визовите програми на САЩ, които да подпомогнат компаниите да наемат чуждестранни инженери. Някои призовали президента да обяви „данъчна ваканция“, за да могат компаниите да върнат от чужбина печалби, които, по техни думи, щели да използват за създаване на работни места. Стив Джобс дори предположил, че е възможно връщането на квалифицираното производство на Apple в САЩ, стига правителството да му предостави един влак с инженери.

Дебатът по тези и други мерки във времена на затруднена икономика може да доведат до неочаквани резултати. Последният пример е от огромната безработица ударила САЩ в началото на 80-те, когато анализаторите си измиха ръцете с тогавашната криза. Малко хора от онова време биха предположили, че човек може да изкара магистърска степен по графичен дизайн, докато поправя улични телефони. Това, което остава като най-голямото неизвестно, е дали САЩ ще могат превърнат иновациите в работни места.

Чрез иновациите Apple успя да стартира нова ера в глобалните икономически стратегии

През последното десетилетие, технологичните скокове в слънчевата и вятърната енергия, производството на полупроводници и технологиите за дисплеи са създали хиляди работни места. Но докато много от тези отрасли стартираха в Америка, голяма част от заетостта се прехвърли в чужбина. Компаниите

закриха големи производствени мощности в САЩ, за да ги изградят в Китай.

 Обяснението на шефовете на компаниите е, че се конкурират с Apple в битката за акционерите. Ако те не могат да съперничат на този растеж и на печалбата на Apple, те няма да оцелеят.

"Нова средна класа и работни места в крайна сметка ще се появят", казва Лорънс Кац, икономист от Харвард. "Но едва ли някой от хората на възраст около и над 40 години ще се впише в нея? Или ще бъдат прескочени от млад студент или от строго специализирал се работник? "

Темпът на иновациите в световен мащаб е зададен от бизнесмени като Стив Джобс, казват мениджъри от различни сектори на икономиката. General Motors имаше нужда от половин десетилетие за големите  промени в дизайна на автомобилите си. Apple пусна пет модела iPhone-и за четири години, удвои  скоростта на устройствата и създаде конфигурации на цени, достъпни за всеки потребител.

Преди Барак Обама и Стив Джобс да си кажат сбогом, изпълнителният директор на Apple извадил iPhone от джоба си, за да покаже ново приложение – игра със състезателни коли - с невероятни детайлни графики. Устройството излъчвало меко сияние и осветявало стаята. Другите мениджъри, чиито компании като стойност надхвърлят 69 млрд. долара, се сбутали над рамото му, за да хвърлят по един поглед. Всички се съгласили, че играта е прекрасна.

А на екрана нямало и най-малка драскотинка.