"Хелс китчън" се оказа откраднат бранд от мафиотски бестселър?

Ключови думи: хелс китчън, кръстникът, роман, дон корлеоне, ню йорк

„Хелс китчън“ или Кухнята на ада не е име, измислено специално за най-известното кулинарно шоу, което вече няколко сезона се излъчва и в България.

С това име е свързан не кой да е, а самият Кръстник на италианската мафия – дон Вито Корлеоне в едноименния роман на Марио Пузо. В края на по-миналия век, когато малкият Вито е принуден да избяга от Сицилия, за да се спаси от дългата ръка на Коза Ностра, убила баща му, той се настанява при близки на семейството в Ню Йорк. По-късно започва работа в бакалницата на семейство Абандандо, която според Пузо се намира на Девето авеню в квартал „Хелс китчън“.

През 1972 година гениалният режисьор Франсис Форд Копола прави по романа най-гениалният филм за всички времена – „Кръстникът“, като заедно с Пузо пишат сценария.

От днешна гледна точка обаче в книгата има отделни пасажи, които звучат откровено расистки. Когато шефът на една от ударните бригади Петър Клеменза търси заместник на застреляния Гато, предал Дон Колреоне, той прехвърля в ума си различни варианти. Довереникът трябва да е сигурен човек, който няма да се разприказва в полицията, ако го пипнат, а сицилианският закон омерта — законът на мълчанието, да е всмукан в него до мозъка на костите му.

„Първият кандидат беше човек, който работеше с цветнокожите застрахователни банкери в Харлем… След като обмисля кандидатурата му в продължение на половин час, Клеменза го задраска от списъка. Този човек се разбираше прекалено добре с негрите, което подсказваше за съществуването на някакъв недостатък в характера му“, пише Марио Пузо.

Препоръчително е бъдещите издатели да премахнат от първоначалния текст такива архаизми.