Един различен "бонус-малус"

Ключови думи: бонус малус, система, различна

През изминалата седмица от Министерския съвет излезе съобщение, че с проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането правителството прокарва промени, с които да се въведе системата "бонус-малус" при автомобилните застраховки. Така адължителната застраховка "Гражданска отговорност" ще бъде по-скъпа за шофьорите, които допускат повече катастрофи, пише news.bg.

Ще припомним, че тази система, която наказва водачите на моторни превозни средства, които имат рисково поведение на пътя и правят често пътно-транспортни произшествия и в същото време поощрява внимателните и съзнателни шофьори се разработва от години. Същността й е, че наказанието идва през по-висока застрахователна премия за рисковите водачи и по-ниска за съзнателните.

В първоначалния вариант се предвиждаше да се създаде точкова система на базата на констатираните нарушения и щети на водачите на базата на които да се формира допълнителната наказателна надбавка върху застрахователната премия - т. нар. "малус". И също така да има точкова система за добро поведение на пътя - на базата на която да се формира отстъпката - т. нар. "бонус" от застрахователната премия. Тази система трябваше да се разпише в специална наредба на Комисията за финансов надзор, която да следи за прилагането й. Важен момент в този вече стар проект бе че всички шофьори стартират в системата с нулево ниво и от него започват да трупат бонус и/или малус точки.

От съобщението на Министерският съвет става ясно, че от описания замисъл за въвеждането на "бонус-малус" са се отказали. Няма да има единна система за всички застрахователи, която да се приема с наредба на КФН. Вместо това всеки застраховател ще може да разработва собствена система от критерии за "бонус-малус", която е длъжен да публикува. В нея трябва да бъдат посочени правилата за коригиране на застрахователните премии съобразно поведението на водачите на пътя. За момента не е ясно дали системите "бонус-малус" на отделните застрахователи трябва да минат през одобрение на КФН. Тепърва трябва да видим и дали ще се осъществява някакъв надзор върху прилагането им и ако да в какъв обем. Всичко това е важно, защото може да се отрази на таксите за надзорни услуги, които застрахователите плащат на КФН, а увеличаването на тези такси може да повлияе на цената на застраховките, които заради "малус" ефекта и без това ще се поскъпнат за много от водачите.

Добрата новина е че при подобна система много застрахователи от самото начало на прилагане на системата ще могат да наградят своите клиенти, които години наред не са имали щети с бонус като им намалят застрахователните премии.

Важен момент е че с предложените промени в Кодекса на застраховането се дава възможност всеки един застраховател да има достъп до застрахователната история на всеки един от своите клиенти независимо дали шофьорът едва при него от друго застрахователно дружество или е стар познат. Това ще става благодарение на базата данни на Гаранционния фонд в който се записват претенциите и щетите по всички автомобилни застраховки на всички застрахователни дружества. За момента застрахователите могат да правят справки в базата данни на фонда само за лицата сключвали застраховки при самото дружество, а до информация за застраховките (съответно за претенциите и щетите по тях) на същото лице при друга фирма, застрахователят няма достъп. С приемането на предложените промени в Кодекса този достъп ще бъде осигурен, което е ключово условие за функциониране на системата "бонус-малус". В този смисъл е добре по ясен и категоричен начин да бъде уреден достъпа на застрахователите до регистъра на МВР за наложени глоби на водачите за нарушения на Закона за движение по пътищата. Това е важно защото един шофьор може години наред да няма пътнотранспортно произшествие със застрахователни щети, но трябва ли да получи заради това намаление на застрахователната си премия - бонус, ако за този период има купища глоби за превишена скорост, неспазване на заници и маркировка, неправилно паркиране и други подобни? А тези данни с е съхраняват в МВР.

Друг важен момент са правилата за определяне на размера на имуществени и неимуществени щети, за телесно увреждане и смърт. Първоначалната идея бе това да става отново въз основа на наредба на КФН, която е със силата на нормативен акт. Изглажда, че с предложените промени в Кодекса от нея също са се отказали. Предлага се само да се въведат европейските нива за такива обезщетения.

"- за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица, на левовата равностойност на 6 450 000 евро;

- за вреди на имущество (вещи) от 2 100 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя наувредените лица, на левовата равностойност на 1 300 000 евро.", пише в съобщението на Министерския съвет.

Ясно е че, в такива случаи, застрахователят ще плаща на потърпевшия от името на нарушителя до размера на застрахователното покритие по конкретната застраховка. А за претенции над сумата в нея потърпевшият ще трябва да си търси правата в съда. Това ще са по-скоро дела срещу нарушителя, а не срещу застрахователя му. И въпреки това не бива да забравяме, че размера на плащаните щети, независимо от размера на покритието, се определя за всеки отделен случай по отделно. В този ред намисли може би е по-добре и от правна, и от техническа, и от бизнес, и от човешка гледна точка това да става на базата на наредба със силата на нормативен акт, а не да бъде оставяно на самотек и да зависи от години уеднаквяване на съдебните практики в тази област.

Във всеки случай трябва да се има предвид, че приемането на предложените отправителството промени в Кодекса за застраховането са в начална фаза и при обсъждането им в Народното събрание част от текстовете могат да претърпят различнипромени, които частично или много дълбоко да коригират сега записаните правила.