Последно сбогом с духовния водач на България Патриарх Неофит

Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит почина на 78 години на 13 март 2024 г.

Ключови думи: Патриарх Неофит, последно сбогом, ден на траур

В днешната събота, когато е и вторият ден за траур в памет на Негово Светейшество патриарх Неофит, ще се сбогуваме с главата на Българската православна църква. От 9.30 часа ще бъде отслужена заупокойна Св. Литургия и опело. То ще бъде водено от вселенския патриарх Вартоломей.

След това, с литийно шествие, тленните останки на блаженопочиналия Патриарх ще бъдат пренесени от Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ до митрополитската катедрала „Св. Неделя“, където ще бъдат положени до гроба на екзарх Йосиф, каквото е било желанието на патриарх Неофит приживе. Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит почина на 78 години на 13 март 2024 г.

Българският патриарх бе приет в болница в края на ноември 2023 г. заради влошено здравословно състояние. Патриарх Неофит е роден на 15 октомври 1945 г. в София със светското име Симеон Димитров. След завършване на средното си образование е приет за ученик в Софийската духовна семинария, която завършва през 1965 г. От септември 1967 г. е студент в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София, която завършва през 1971 г.

От есента на 1971 до 1973 г. той е на богословска специализация в катедрата по "Църковно пение" при Московската духовна академия. От 1 септември 1973 г. е назначен за преподавател по източно-църковно пение и диригент на студентския хор при Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София. През 1975 г. е подстриган за монах в Троянския манастир с името Неофит от патриарх Максим.

През 1977 г. в столичния катедрален храм „Св. Неделя“ е възведен в архимандритско достойнство. От декември 1985 г. е протосингел на софийската митрополия и като такъв на 8 декември е хоротонисан в епископски сан с титлата Левкийски. От декември 1989 г. епископ Неофит е ректор на Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София, а на 26 юли 1991 г. е избран и за пръв декан на възстановения Богословски факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Този пост той заема до януари 1992 г.

През същата година е назначен за главен секретар на Св. Синод и председател на Църковното настоятелство при патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. През 1994 г. е избран за Доростолски и Червенски митрополит.

През 2008 г. става „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет. Званието е връчено за цялостен принос в развитието на духовността в СУ и за активното му участие. През 2010 г. е удостоен от президента с орден „Св. Кирил и Методий” – огърлие „за особено значимите му заслуги за развитието на Духовната академия „Св. Климент Охридски”, за приноса му за развитие на научно-просветителските връзки и взаимоотношения между източните и западните християни и по повод неговата 65-годишнина”.

На 24 февруари 2013 г., неделя, на Патриаршески избирателен църковен събор в София Русенският митрополит Неофит е избран за Български патриарх и Софийски митрополит. Интронизацията на Негово Светейшество Неофит като патриарх Български е извършена още същия ден в „Св. Александър Невски“.

В последната му публична поява в края на октомври Негово Светейшество посрещна мощите на свети Евтимий - патриарх Търновски.