Какво е пропаганда

Тя е навсякъде около нас без дори да подозираме, а ние сме тихо контролираната тълпа и може би така е по-добре

Ключови думи: какво е пропаганда, коментар, анализ, едуард бернайс, пропаганда

Помислете за това какви решения сте взели днес. Какви дрехи носите, какъв телефон и компютър ползвате, какво кафе пиете. Всичко това е ваше собствено съзнателно решение, нали? Не точно. Шансовете са големи, че не са, а всъщност са били стратегически имплантирани в ума ви - добре изпълнен план, който цели да манипулира начина ви на мислене. Това е пропаганда.

Едуард Бернайс сам нарича себе си пропагандатор за пропагандата в началото на 20 век, в годините след Великата война. Това е било шокиращо за хората по онова време, но шокиращите идеи са били част от семейното наследство на Бернайс. Чичо му - един човек, носещ името Зигмунд Фройд, вече е скандализирал обществото с теориите му за агресивните сексуални желания, които се крият под фасадата на цивилизовано общество в модерния живот. Фройд дава идеята на племеника си, че ирационални желания са в основата на решенията. Бернайс надгражда, но по друг начин. Той счита, че тези ирационални желания не влияят само на хората, а на цели общества.

Но ако това е диагнозата, какво е лечението?

Докато психоаналитикът взима лошите черти на човек и опитва да ги превърне в добри, то пропагандаторът също е психоаналитик, който обаче “лекува” масите. И ако той разибра техните желания, значи може да ги напътства към определено, да речем по-добро, поведение.

Масовата пропаганда първоначално се е използвала като инструмент, който да помогне масите от хора да се подготвят и мобилизират за война и това не е тайна. Именно пропагандата има ключова роля за драмата, случила се на два пъти в първата половина на миналия век. Тя се проявява за първи път по време на Първата световна война, чийто мащаб е по-голям от всичко, виждано досега. И докато войниците се избиват в окопите на Линията „Мажино”, един нов термин си прокарва път в обществата - така нареченият „домашен фронт”. Новооткритата ключова роля на цивилните по време на войната ги прави военни цели.

Държавата поема управлението на гражданския живот. Тя казва кой, какво и как ще произвежда, както и в какви количества, храната се разпределя на дажби С това обаче идва проблем - как да се убеди народът, че всички тези жертви от тяхна страна са не само необходими, но и имат цел. Че колкото и лоша да е войната, тя трябва да се води. Тук идва пропагандата, която трябва да мотивира хората да продължат да се бият и да продължават да умират за държавата.

През 1917 г. Бернайс, тогава едва 26-годишен, става част от Комитета по публична информация в САЩ, където задачата му е да мобилизира американското общество да се включи във войната. Проблемът е, че хората масово са против по причината, че ако в Европа искат да се колят, това си е тяхна работа. Правителството обаче, в лицето на президента Удроу Уилсън, има друго мнение - че страната трябва да се включи, за да засили глобалните си позиции. И така Комитетът започва да работи.

Стартира със смяната на термина „война”. САЩ няма да влиза във война, а ще „..помогне на светът да бъде демократичен”. Това се превръща в слоган. Разбира се, че САЩ трябва да помогне на демократичните Франция и Великобритания да се бият с деспотичната Германия. Патриотичен дълг на всеки гражданин е да подкрепя тази кауза. В рамката на месеци този подход показва колко печеливш е бил и подкрепата на обществото за войната се увеличава драстично, което води до намесата на САЩ в конфликта.

Веднъж разбрал, че пропагандата работи по време на война, Бернайс пита: „А може ли да работи и по време на мир?”

Точно както е сега, и тогава думата „пропаганда” е имала негативно звучене. Врагът може да е пропагандатор. Ние не сме, ние информираме. Иронията е, че лошата репутация на пропагандата е резултат на успешно проведена пропаганда. Етимологията на думата е интересна. Тя идва от латинското “propagare”, което носи значението „разпространявам”. По тази логика всички компании са пропагандатори, но просто използват термина „реклама”.

Където и да има продължителен и усилен опит да се разпространи дадена информация - това е пропаганда в истинския смисъл на думата. В този смисъл тя е неутрален инструмент - нито е лоша, нито е добра. Зависи в чия полза се използва от морална гледна точка, но дори моралът е флуидно понятие.

Кой обаче решава кое е добро и кое зло?

Според Бернайс отговорът е лесен - малка група от интелигентни хора, като него. А аргументите „за” това са няколко. Демокрацията изисква обществото да е съставено от рационални индивиди, а ние, според Бернайс, сме ирационално стадо, което се управлява от ирационални подсъзнателни импулси.

„Аз съм държавата”, казва френският край Луй XIV. Той и само той взима решенията в кралството и няма нужда да се обяснява на никого. „Глас народен - глас Божи”, казват през 18 век революционерите пак във Франция, макар тази фраза да е силно орязана от оригиналната латинска. С друи думи държавата, това сме ние, гражданите.

По метода на Луй XIV да се управлява държава е лесно - казваш на хората какво да правят и ако не го правят, ги хвърляш в затвора. Много по-сложно е при втория начин. Демокрацията може да работи, само ако хората като индивиди са способни да се управляват сами. Това, оказва се, в повечето случаи не е постижимо. Оптимизмът, че демокрацията ще се храни от мъдростта на тълпата, е в разрез с реалността.

Има просто психологично обяснение - губим представа за себе си, когато станем членове на по-голяма група. Превръщаме се в групов ум. Неслучайно повечето протести, с каквато и цел да са, завършват с размирици. Тълпа, чието поведение е ирационално, хаотично и емоционално, не е способна да се управлява сама. И точно заради това Бернайс приема доста по-песимиситчен поглед към демокрацията като цяло.

Защото според него всяко общество, което приема, че „гласът на народа е гласът на Бог” няма как да бъде ефективно. То ще бъде отровено от предразсъдъци, от емоции и за него ще бъде невъзможно да постигне неща, които са важни за дългосрочните му интереси.

Политиката е маркетинг

Колкото и да е лоша за Бернайс демокрацията, тя остава по-добрата форма на управление от диктатурата. Истинският въпрос тогава обаче е как можем да създадем демокрация, в която да можем да настаним ирационалното стадо. Нужен е цветен подход.

Тълпата, както и консуматорите, взимат решения на базата на това кое е най-популярно към момента. От особена важност са индивидите в тълпата, който имат по-голямо влияние. Не е достатъчно да кажеш на човека какви са твоите плюсове като партия. Нужно е да създадеш послание, което да резонира с желанията на ирационалния групов ум. Посланието използва мнението на авторитетни фигури, за да манипулира мнението на тълпата. Политиката не е по-различна от бизнеса и може да се направлява също толкова лесно. Дали ще гласуваме за политик №1 в този смисъл зависи единствено от това дали пропагандната му кампания е била достатъчно ефективна, за да стигне до несъзнателните и ирационални желания на повече индивиди в тълпата.

Затова има системи, които управляват политиката. В демокрацията всички са равни по правото си на глас, но в реалността един от индивидите е ядрен физик, а другият чистач. В този смисъл за държавата е нужно да има метод, който да отсява кандидатите за позиции във властта по такъв начин, че да се харесат на определени групи от хора в тълпата, а в оптималния вариант - на повечето групи. Колкото по-малко са кандидатите, толкова по-добре. Свободният избор на обществото се запазва, но се ограничава с цел да внесе ред в една наследствено хаотична система.

Колкото и в популярната култура думата „пропаганда” да се счита за лоша, толкова тя се оказва нужна в модерния демократичен ред. Защото без контрол, демократичното общество ще се сведе до безконтролна тълпа. Без пропаганда, няма как редът, в който сме свикнали да живеем, да продължи да съществува. А какво може да дойде на негово място, историята вече ни е показвала. Малко вероятно е да искаме това. Затова нека си седим като тихо контролирана тълпа.