Почина последната оцеляла от лагера „Белене“
През 1948 г. е арестувана в голямата акция срещу Федерацията на анархистите, наредена от тоталитарното управление на БКП
На 95 години почина Цветана Джерманова – последната жена, оцеляла от лагерите „Босна“ и „Белене“. Джерманова е родена през 1928 г. в село Лесковец, Пернишко, в семейство на занаятчия. Като ученичка се увлича от идеите на анархистите, които имат силно влияние в Пернишкия край. Завършва девическата гимназия в града (1946). Кандидатства специалност „Агрономство“ в Софийския университет, но вече е дошъл комунистическият режим и не е допусната да продължи образованието само заради липсата на задължителна характеристика от местния комитет на Отечествения фронт, пише вестник Ретро.
През 1948 г. е арестувана в голямата акция срещу Федерацията на анархистите, наредена от тоталитарното управление на БКП. Над 20 дни Цветана е държана в килиите на ДС в Перник. През 1949 г. е изпратена в лагера „Ножарево“, Силистренско, а оттам е въдворена в женския лагер „Босна“, намиращ се в едноименното село, Тутраканско. Там е без съд и присъда и изкарва близо две години, като лагеристките са заставени да работят тежка земеделска работа. Впоследствие в лагера е създадена т. нар. черна рота, в която са вкарвани въдворени по политическа линия лагеристки, обвинявани от ръководството на лагера в саботаж. Жените в „черната рота“ са облечени в дрипи и заставени да живеят в изоставен кокошарник. Дневната дажба е от 250 г хляб за закуска, обяд и вечеря и по един черпак помия сварен синап – бурен, с който хранят свинете.
След това, през декември 1951 г., е откарана с група лагеристки в женската част на лагера „Белене“ на остров Щуреца, съседен до големия остров Персин, където през 1949 г. е изграден най-големият лагер за политически противници на комунистическия режим. В женската част на остров Щуреца работата на лагеристките е да отглеждат свине и да секат дървета. През 1952 г. Цветана е освободена от лагера „Белене“.
През 1957 г. завършва Минния техникум в Перник и Икономическия техникум в Перник през 1966 г.
През 1948 г. тя се омъжва за Любомир Джерманов, също анархист. Двамата, заедно с децата им, са многократно разселвани от комунистическата власт. През годините намират препитание с работа на строителни кариери или в минния сектор.
През 2011 г. излиза книгата на Джерманова „Спомени от лагерите“, в която детайлно описва своята съдба, както и режимите в лагерите „Босна“ и женската част на лагера „Белене“. Така тя става единствената лагеристка в България, която оставя спомени за женските лагери по време на комунистическия режим.
„Единственото, което никога няма да има простя, е това, че не ми дадоха да следвам. Това е най-голямата жестокост, която те са нанасяли на живота ми“, споделя преди време Джерманова и разказва, че е била подслушвана години, след като е напуснала „Белене“.
Взе награда от 20 бона
Токът на Иберийския полуостров спрял заради фотоволтаици
На десния си крак носи бижута за...
Спечели чисто нова кола
Каза за българския футбол
Мирослав Боршош обсъди задълбочаване на двустранното сътрудничество в туризма с посланика на ОАЕ
А колкото до написания пасквил, не вярвам да и е била толкова тежка съдбата, защото ако е била репресирана в лагерите,така, както го описва, едва ли би доживяла тези години .
Коя власт ще ги търпи?
Каква е идеологията,целите и проявите на тези организации наречени федерация на анархистите?
Поровете се и прочетете.......
Защо ми се струва че в днешно време в България затворите са малко и няма да могат да поберат всички,които със сигурност мястото им е точно там?
Сега когато всичко е позволено,в България не е ли пълно с НПО-та повечето от които са абсолютно вредни и работят срещу интереса на държавата ни,повечето с неясно чуждо финансиране!
А тези които работят в тях не са ли за затвор а?
Пример със собствения ми покоен баща, да почива в мир! Неговият баща е бил осъден от Народния Съд и е бил с години в затвор: според семейството ми, само защото е бил свещеник и е преподавал вероучение; според властта, защото е агитирал и/или извършвал подривна дейност срещу тях. По тази причина баща ми е израснал в голяма беднотия. Татко винаги твърдеше, и това му беше болна тема, че не му е било позволено да завърши висше образование заради властта. Това със сигурност е част от истината; той дори е служил в трудови войски, с малцинството. Има и друга част обаче... Дипломата му за средно образование не беше впечатляваща... Въпреки всичко това, в крайна сметка беше завършил впоследствие специализиран техникум, беше работил по специалността си и доста години работата му беше в офис, в града, в престижна институция. Разказвам тази история за да се знае, че всяко пренаписване на история трябва да се приема не със зърно сол, както казват сегашните братя американци, а с чувал сол.
Първоначално синапът е считан за медицинско растение, а не за кулинарно. В 6-ти век пр.н.е., гръцкият учен Питагор използва синапа като средство за лекуване на ужилване от скорпион. Сто години по-късно, Хипократ използва синапа в различни лекарства и мазила за лекуване на зъбобол и редица други заболявания. Синапът е една от най-старите подправки и най-широко използваните по целия свят. Китайците го познават от хиляди години, а древните гърци редовно са го употребявали.
Приготвената горчица датира от преди хиляди години по времето на първите римляни, които използват смлени семена на синап и ги смесват с вино за получаването на еднородна паста.