Почина последната оцеляла от лагера „Белене“

Ключови думи: Цветана Джерманова, новини, Босна, Белене, комунистически лагери

На 95 години почина Цветана Джерманова – последната жена, оцеляла от лагерите „Босна“ и „Белене“. Джерманова е родена през 1928 г. в село Лесковец, Пернишко, в семейство на занаятчия. Като ученичка се увлича от идеите на анархистите, които имат силно влияние в Пернишкия край. Завършва девическата гимназия в града (1946). Кандидатства специалност „Агрономство“ в Софийския университет, но вече е дошъл комунистическият режим и не е допусната да продължи образованието само заради липсата на задължителна характеристика от местния комитет на Отечествения фронт, пише вестник Ретро.

През 1948 г. е арестувана в голямата акция срещу Федерацията на анархистите, наредена от тоталитарното управление на БКП. Над 20 дни Цветана е държана в килиите на ДС в Перник. През 1949 г. е изпратена в лагера „Ножарево“, Силистренско, а оттам е въдворена в женския лагер „Босна“, намиращ се в едноименното село, Тутраканско. Там е без съд и присъда и изкарва близо две години, като лагеристките са заставени да работят тежка земеделска работа. Впоследствие в лагера е създадена т. нар. черна рота, в която са вкарвани въдворени по политическа линия лагеристки, обвинявани от ръководството на лагера в саботаж. Жените в „черната рота“ са облечени в дрипи и заставени да живеят в изоставен кокошарник. Дневната дажба е от 250 г хляб за закуска, обяд и вечеря и по един черпак помия сварен синап – бурен, с който хранят свинете.

След това, през декември 1951 г., е откарана с група лагеристки в женската част на лагера „Белене“ на остров Щуреца, съседен до големия остров Персин, където през 1949 г. е изграден най-големият лагер за политически противници на комунистическия режим. В женската част на остров Щуреца работата на лагеристките е да отглеждат свине и да секат дървета. През 1952 г. Цветана е освободена от лагера „Белене“.

През 1957 г. завършва Минния техникум в Перник и Икономическия техникум в Перник през 1966 г.

През 1948 г. тя се омъжва за Любомир Джерманов, също анархист. Двамата, заедно с децата им, са многократно разселвани от комунистическата власт. През годините намират препитание с работа на строителни кариери или в минния сектор.

През 2011 г. излиза книгата на Джерманова „Спомени от лагерите“, в която детайлно описва своята съдба, както и режимите в лагерите „Босна“ и женската част на лагера „Белене“. Така тя става единствената лагеристка в България, която оставя спомени за женските лагери по време на комунистическия режим.

„Единственото, което никога няма да има простя, е това, че не ми дадоха да следвам. Това е най-голямата жестокост, която те са нанасяли на живота ми“, споделя преди време Джерманова и разказва, че е била подслушвана години, след като е напуснала „Белене“.