Има ли капан за хората при санирането с пари от ЕС

До 50% от сумата за обновяване ще връщат гражданите при откриване на нарушения от Европейската комисия

Ключови думи: Новини, Флагман, саниране, Бургас, Гроздан Караджов, Андрей Цеков

За заложени капани от министерството на регионалното развитие при санирането предупредиха депутати, който изслушаха в пленарна зала регионалния министър Андрей Цеков. Бившият строителен министър Гроздан Караджов предупреди, че при откриване на нарушения от Европейската комисия, хората ще връщат между 25 и 50 на сто от вложените в обновяването на домовете им суми, пише Труд.

Депутати обвиниха министър Цеков, че при одобряване на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост има деление на “наши” и “ваши”. Депутатът от ГЕРБ Жечо Станков коментира, че има 3000 сгради в листата на чакащите и попита как да обясни на живеещите в два съседни блока, строени по едно и също време в Бургас, защо единият е класиран, а другият - в резерва.

Настимир Ананиев от “Продължаваме Промяната - Демократична България” попита дали има субективизъм в методиката. Гроздан Караджов каза, че от цялата страна са постъпили общо 3086 заявления, от които за финансиране са одобрени 756, или само 25% от всички желаещи.

Проблемите са заложени още в методиката на оценка, подготвена от МРРБ, категоричен бе Караджов. Той изброи три съществени момента, които в бъдеще ще създатат проблеми на хората:

1. Обследванията за енергийната ефективност, която ще се постигне след санирането;

2. При крайните цени за санирането, които се одобряват от общините;

3. Неотчитане спецификата на малките общини и поставянето им в нечестна конкуренция с големите общини;

Караджов каза, че за да постигнат максималния брой точки от 140, много фирми за обследвания са надули енергийната ефективност, която ще се получи след санирането. Прави впечатление, че в някои общини всички панелни блокове са с прогноза да достигнат клас А на енергоефективност, след саниране, което според експертите е практически невъзможно, а носи най-голям брой точки при оценяването. Нещо повече, получават се нереални обещания, които ако впоследствие не бъдат изпълнени, хората ще трябва да връщат пари, предупреди той.

Според бившия министър на регионалното развитие вторият проблем е свързан с общините, които изготвят количествено-стойностни сметки (КСС) по окрупнени показатели. На много места общинските чиновници просто замениха предложените цени с максималните цени на квадратен метър РЗП, определени в насоките за кандидатстване. Така реално добри проекти останаха под чертата, а проекти, които биха могли да бъдат реализирани с по-малко пари, ще получат повече, т. е. ще лишат от нужното финансиране някой друг, който има нужда.

Караджов предупреди, че има дискриминация в начина на оценка на жилищните сгради в малките общини в конкуренция с тези в големите и добре развити общини. В големите общини сградите са с голяма разгъната застроена площ, което автоматично носи в пъти повече точки отколкото точките на по-малките сгради. Големите общини имат и действаща нормативна уредба относно архитектурния облик на градовете и населените места, който критерий също носи допълнителни точки. Това създава несправедлива конкурентна среда, в която малките общини се оказват в нецелесъобразна конкуренция с по-големите общини и градове.

Разбира се, тук отново не е без значение и ролята на МРРБ, което така и не даде ясни указания на общините за съставянето на тези сметки, подчерта Караджов.

“Аз лично имам много резерви и към техническия капацитет на МРРБ, който оценява проектите. Неслучайно избухнаха толкова много скандали по отношение на оценката на проектите и класирането”, категоричен бе бившият министър.

Според него има сериозни проблеми и с документацията и даде пример с това, че МРРБ изисква технически паспорти само на наземните части на сградите, които ще се санират. А по закон техническият паспорт е един, той е за цялата сграда, а не за части от нея. Няма как да се променя според изискванията на тази или онази програма. Затова в момента цари пълен хаос с тези технически паспорти на сградите, които са кандидатствали да се санират, коментира Караджов.

При втория етап на програмата за саниране - с 20% съфинансиране - нещата са още по-драматични, заяви депутатът от ИТН. Като доказателство той изтъкна, че съфинансиране ще се организира трудно в сгради, където живеят много семейства.

Ние не можем да се разберем за входните такси, вие искате да се осигури съфинансиране за няколко хиляди лева на семейство, подчерта депутатът от ИТН.

Министър Цеков съобщи, че с министъра на финансите било уточнено ангажирането на Българската банка за развитие (ББР) за предоставяне на дългосрочни безлихвени заеми, гарантирани от държавата и предоставяни през общинските администрации на гражданите по втория етап от санирането на многофамилните жилищни сгради по Плана за възстановяване и устойчивост.

Цеков напомни, че 5100 лева е средната стойност на самоучастието при санирането за апартамент от 60 квадратни метра. Към 16 януари бяха подадени 58 проектни предложения по етап 2 на програмата за около 14 млн. лева, като кандидатите са преди всичко по-малки сгради - до 1000 квадратни метра, където постигането на съгласие е по-лесно, допълни министърът.

Трябва да пестят поне 30% от енергията

Ще правят проверка след санирането

Целта на инвестициите, които ще бъдат направени за саниране, за да се изпълнят предписаните мерки за всяка одобрена по процедурата сграда, е да се постигне минимум 30% спестяване на първична енергия и клас на енергопотребление “В”, съобщиха от Министерство на регионалното развитие. Това ще се доказва с изготвена от сертифициран енергиен одитор оценка, проведена след приключване на необходимите строително-монтажни работи. Затова от регионалното министерство обръщат внимание, че всички получени средства ще подлежат на възстановяване, в случай че заложените индикатори за даден блок не бъдат постигнати.

Хората трябва да имат предвид, че съгласно Закона за енергийната ефективност, сертификатът за енергийни характеристики на сграда в експлоатация е със срок на валидност до 10 години. Във връзка с това те могат да използват вече изготвените сертификати за енергийна ефективност на техните сгради за участие във втория етап на програмата за саниране, както и в други програми, които се разработват и ще бъдат обявени от Министерството на регионалното развитие и които също ще се изпълняват със самоучастие на гражданите, а не със 100% безвъзмездна финансова помощ, посочват от министерството.

Първият етап на програмата за саниране стартира на 20 декември 2022 г., като документи по нея до крайния срок 31 май 2023 г. подадоха 3068 сгради. Бюджетът на програмата беше 1,129 млрд. лв. с ДДС. Средно изпълнението на мерки за енергийна ефективност излиза 1,5 млн. лв. с ДДС на сграда. Наличните пари можеха да покрият разходите за 756 сгради, които бяха одобрени за финансиране, посочват от министерството.

Собствениците може да кандидатстват още 23 дни

Необходимо е решение на общото събрание

Крайният срок за кандидатстване във втория етап на програмата за саниране е удължен до 29 февруари 2024 г., обявиха от Министерство на регионалното развитие. Всъщност новите срокове предвиждат сдруженията на собствениците на жилища в кооперациите да подадат необходимите документи в общините до 10 февруари, докогато остават 23 дни.

Основите документите по процедурата за кандидатстване остават същите като през първия етап от програмата за саниране. Но сега трябва да се приложи допълнително решение на общото събрание на етажната собственост, че съсобствениците са съгласни да осигурят 20% съфинансиране за изпълнение на мерките за енергийна ефективност.

До края на работния ден на 29 февруари 2024 г. общините трябва да подадат окомплектованите документи за всяка сграда в ИСУН. До 1 февруари 2024 г. местните власти трябва да обявят графика за подаване на заявленията към тях - както на интернет страницата на общината/района, така и в поне една местна медия.

Удължаването на срока за подаване на проекти дава възможност на гражданите, които са останали в резервния списък с предложения по първия етап на програмата за саниране, да кандидатстват във втория етап. В този случай те имат предимството, че документите им вече са разглеждани и евентуално установените пропуски в тях са отстранени.

Съсобственици в блокове, които досега не са заявили желание за участие в програмата, също могат да го направят.

Кандидатите за участие в процедурата трябва да знаят, че е необходимо да осигурят и в процеса на изпълнение платят 20% от всички разходи за обновяване на блока им. Членовете на сдруженията на собствениците могат да набавят необходимото собствено финансиране изцяло със собствени средства или чрез използването на различни източници на финансиране.

200 години са необходими за реновиране на сградите с държавни пари

Около 66 хил. жилищни сгради имат нужда от обновление, по данни от Националната стратегия за сградния фонд. През последните 6 години са обновени около 3000 сгради, което е под 1% от сградния фонд в България. Средно на година безплатно се санират около 200 сгради. Това означава, че на България ще са є нужни 200 години, за да реновира всички сгради с държавни пари.

Сумата от 1.4 млрд. лв. за първия и втория етап от програмата ще стигне за едва 2% от всички сгради, които подлежат на саниране.

Има пари за 250 жилищни сгради 

Размерът на средствата от Националния план за възстановяване и устойчивост за втория етап от програмата за саниране е 282,47 млн. лв. Заедно с необходимото задължително съфинансиране на собствениците от над 70 млн. лв. общият размер на разходите, които могат да бъдат финансирани, ще достигне 353 млн. лв. Данните от първия етап на програмата за саниране показват, че с този ресурс ще може да бъдат обновени около 250 многофамилни жилищни сгради, показват изчисление на Министерство на регионалното развитие.

Средната стойност на инвестицията при саниране на един блок е около 1,5 млн. лв. с ДДС, а средният размер на разгъната застроена площ (РЗП) на сградата е 4400 кв. м. Така самоучастието от 20% за апартамент от 60 кв. м в блок с РЗП 4400 кв. м би излязло средно около 5100 лв. на домакинство.

С цел избягване на концентрация на средствата и постигане на по-добро териториално разпределение на предоставения ресурс той е разпределен между шестте района за планиране на страната, като за всеки един от тях е заложен лимит на безвъзмездната финансова помощ в размер до 47 млн. лв. Но това не е гарантиран бюджет и парите може да бъдат прехвърлени в друг район, ако в някой няма достатъчно кандидати. Данните досега показват, че интересът към програмата е изключително слаб - до 16 януари има подадени само 58 проектни предложения.