Шофьор с Фолксваген блъсна и уби голям поет

Ключови думи: Лев Рубинщейн, почина, новини, Флагман, поет

Eдин от големите руски поети Лев Рубинщейн е починал днес на 76-годишна възраст, съобщи дъщеря му Мария Рубинщейн в социалните мрежи. Тя бе лаконична и написа само: Баща ми, Лев Рубинщейн, почина днес.По-рано днес ТАСС информира, че поетът е бил хоспитализиран в изключително тежко състояние, след като бил блъснат от автомобил в Москва. Инцидентът е станал на 8 януари.

Шофьор с "Фолксваген" блъска Рубинщейн на пешеходна пътека. Срещу него е образувано досъдебно производство.

Лев Рубинштейн е популярен руски поет-концептуалист, литературен критик, публицист и есеист от еврейски произход. Завършва филологическия факултет на Московския държавен педаготически институт, носещ днес името „Михаил Шолохов“, след което дълго време работи като библиограф.

С литература започва да се занимава от края на 1960-те години, а в началото на 1970-те години разработва собствена стилистика на минимализма. Известен е със стиховете си върху картички, които е писал върху библиотечните картончета, докато е работел като библиотекар към един институт, с което създава своеобразния поетически жанр „картотека“.

Заедно с поетите Всеволод Некрасов и Дмитрий Пригов основава това, което днес изкуствоведите наричат „Московска концептуална школа“ в литературата. Първите му публикации (на руски и в превод) се появяват на Запад в края на 1970-те години, а първите публикации в Русия – в края на 1980-те години.

До 1985 г. все още се числи към руската ъндърграунд литература. След перестройката на Михаил Горбачов работи като наблюдател във в. „Комерсант“, в сп. „Итоки“ и „Журнал“, а впоследствие става колумнист в Стенгазета.нет и Грани.ру. Участва в множество филологични и музикални фестивали, изложби и културни мероприятия. А нерядко и в протестни митинги и акции в подкрепа на демократизацията на Русия.

Издава книгите "Малка нощна серенада („Маленькая ночная серенада“ 1992), Все по-нататък и по-нататък („Всё дальше и дальше“ 1995), Редовното писмо („Регулярное письмо“ 1996), „Езикови случаи“ („Случаи из языка“ 1998), „Домашно музициране“ („Домашнее музицирование“ 2000), „Речников запас“ („Словарный запас“, 2008), „Духовете на времето“ («Дýхи времени", 2008). През 1999 г. получава наградата на името на „Андрей Бели“.