В Източна Европа глобализмът не може да покълне

Всеки, който се обявява против идеите на глобализма, сега получава етикетът „крайно-десен”, казва евродепутатът от Алтернатива за Германия

Ключови думи: алтернатива за германия, кристин андерсон, глобализъм, крайно дясно, интервю, критики, европейски съюз, източна европа

Кристин Андрсон е член на Европейския парламент от „Алтернатива за Германия” (AfD). Тя открита в критиките си към настоящото състояние на Европейския съюз, на политиките, които прокарва и които задължава страните членки да приемат. Бе избрана за евродепутат на вота през 2019 г., когато нейният лозунг беше „Да извадим Германия от кошмара на ЕС”. В интервю с Джон Джекийлек тя разговаря за случващото се на Стария континент - за безразборната миграция, която тя определя като инвазия и за това как политиците сякаш умишлено правят така, че държавите да загубят културата си и ценностите си, и да ги заменят с нещо друго.

- Г-жо Андерсон, партията, в която членувате - „Алтернатива за Германия”, в САЩ и навсякъде бива охарактеризирана като „крайно дясна”. Какво значи това и вярно ли е?

- „Алтернатива за Германия” не е крайно-дясна. Всяка партия, която критикува правителството или задава въпроси по дневния ред на нещата, получава този етикет. В момента, в който започнеш да се бориш за хората, което е и работата на избраните представители, глобалитарните мизантропи започват да хвърлят всичко подръчно по теб, за да откажат хората от това да те слушат.

- „Крайно дясно” се ползва за щяло и не щяло. Направо е смешно. В наши дни и Илон Мъск е крайно десен...

- Всеки, който не подкрепя целите на глобализма, пробутвани в който и да е момент, получава този етикет. В Източна Европа е малко по-различно. Там, заради това, че са живели под тоталитарен режим и то до сравнително скоро, помнят добре и разпознават лесно тоталитарните режими. Те се отличават по няколко неща, основните от които са езикът и заблудите, с които политиците опитват да изкарат теб луд, ако наречеш тях луди. И всъщност в Източна Европа глобализмът не може дори да покълне.

- Коя е най-спорната позиция на AfD?

- Скачат срещу нашата позиция против миграцията, която всъщност не е миграция. Това е нелегална инвазия на милиони хора. Било расизъм.

- Притесненията очевидно са, че освен ако тези хора не се асимилират в културата на държавите, където са, проблемът ще е сериозен. Има огромни про-палестински протести от 7 октомври насам. Какво е вашето мнение?

- Избраните политици сега всички се правят на изненадани: „Какво?! Вкарахме си антисемити?”. Точно това стана и това ставаше с годините, а те чак сега го виждат. Ако вкараш милиони хора от култури, които са дълбоко антисемитски, точно това става.

Затрупани сме от мигранти и сякаш има едни паралелни общества в Европа. Отгоре на всичко това ни учат да мразим нашата култура, нашия начин на живот, да се срамуваме от него. Защо някой да иска да се интегрира в общество, което мрази себе си? Това абсурдно и меко казано откачено. На олтара на милосърдието и разнообразието ние унищожаваме нашите свободни общества.

Като погледнеш която и да е западна демокрация, виждаш едни и същи глупости, които се пробутват на хората. Правителствата всички изглеждат все едно четат от един и същ сценарий. „Да построим по-добро”, „Безопасно и ефективно”, „Никой не е в безопасност, докато всички не са в безопасност” и тем подобни празни слогани. Смятам, че това са кукли на конци, които бутат нечии интереси. Не знам чии интереси, но и не е това идеята. Единственото, което аз мога да променя, е да атакувам избраните политици. Аз ги избрах и вие сте ги избрали, и те са отговорни. Това е моят интерес. Няма Конституция на планетата, която да ми даде правото да прекратя Световния икономически форум (СИФ), например. Аз нямам връзка със СИФ, но правителството ми го харесва и харесва идеите му. Както харесваше и СЗО по време на пандемията.

- От целия ни разговор оставам с впечатление, че изглежда сте загубила надеждата си за западното общество. Какъв е пътят напред?

- Не бих казала, че напълно съм загубила надежда. Но имаме проблеми и то много, и трябва в един момент хубаво да се огледаме и да се запитаме: „Какво можем да направим, за да обърнем тези зреещи негативни процеси?” Надеждата ми е в Източна Европа всъщност. Там ще се запази Европа, каквато я помним. Надеждата ми също е и в американците отвъд океана. Те трябва да си спомнят как доскоро целият свят наричаше страната им „Земята на свободата”. Думите са дори и в химна им. Ако искаме да спасим света от тиранията, която предстои със сигурност в близкото бъдеще, е нужно да си спомним концепцията за свободата.

Превод: Георги РУСЧЕВ