В очакване на Бъдни вечер, ястията на трапезата да бъдат нечетен брой и постни

Според народните вярвания - вечерта, преди да се роди Христос, е първата от трите кадени вечери. Денят преди Коледа е ден, в който цялата природа затаява дъх в очакване. Наричат Бъдни вечер още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни. Според народното вярване, божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден.

На Бъдни вечер важна роля играят бъдникът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове, посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти - земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват. Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни.

Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея - нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слагат се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия - всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид.

При разчупване на обредния хляб първото парче се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, за да може Бог да дойде и да вечеря.

В Патриаршеско и Синодално Послание на Светия Синод на Българската православна църква по този повод се казва: „Раждането на Спасителя е началото на нашето спасение, кулминационна точка в Божието домостроителство. Ние сме изкупени, скъпо платени чеда на Небесния Отец. Но ние имаме и свое участие в подареното ни свише спасение. Заявявайки желанието да сме Христови и следвайки в земните си дни тази заява, ние действително ставаме "светлина на света", както Сам Христос нарича следовниците Си. Нека, прочее, никога не отпадаме от висотата на тази божествена светлина на познанието, с която гори и грее днешният празник и която ние, верните на обещанието, сме призвани да разгаряме през всички векове, докле чакаме Господа за Неговото Второ славно пришествие. Нека не позволяваме на мрака и тъмата в този свят да гасят светилниците ни, но да ги държим винаги запалени, защото към това ни е призовал Сам Господ”.