Трябва ли ни фонд "Стамболов"? Ректори и синдикати са против финансирането на чужди университети

Условието за нашите студенти да получат стипендия е да се върнат да работят в България поне 3 години

Ключови думи: Фонд Стамболов, новини, Флагман, млади студенти

Възкръсва ли фонд "Стамболов"? Този въпрос си задаваха университетски преподаватели и ректори, след като на второ четене на закона за бюджета за 2024 г. в ресорната комисия бяха одобрени 5 млн. лв. в областта на висшето образование, с които да се финансира обучението на български студенти в чужди университети с изискването след това те да се върнат да работят в България. Развръзката стана ясна в понеделник вечер, когато въпросните средства бяха потвърдени и на второ четене на закона за бюджета в пленарна зала, пише вестник Сега.  

По същество именно това е идеята на фонд "Стамболов", лансирана от Кирил Петков още по времето, когато той бе премиер. Сегашното предложение, внесено от Бойко Борисов, Кирил Петков, Делян Пеевски и др., е почти същото като предишното - гласуваните средства са предназначени за национална програма, която МОН тепърва ще подготвя, за "придобиване на степен на висше образование във висши училища в чужбина от български граждани с цел професионалната им реализация на пазара на труда в България".

През 2022 г. МОН предложи национална програма, която планираше да даде по 200 000 лв. годишно на 30 български студенти, учещи магистратура в 24 от най-елитните вузове по света. Условието бе те да работят поне 3 години в родината след дипломирането си. Тя обаче се провали, тъй като депутатите отхвърлиха идеята за финансиране на висше образование на българи в чужди университети, която бе предложена като промяна в закона за висше образование. Такава законова поправка бе нужна, за да се даде зелена светлина на въпросната програма, тъй като законът за висше образование разрешава финансирането само на българско държавно образование, но не и на чуждо.

В неделя на бюджетна комисия Красимир Вълчев от ГЕРБ (който е и председател на просветната комисия - бел. ред.) заяви, че срещу програмата е имало най-силни критики по време на обсъждането й в образователната комисия, както и че за нея има съмнения дали не противоречи на Конституцията. Той посочи, че в момента държавната политика се осъществява чрез държавните училища и дори частните български висши училища не получават средства. "Така най-малкото ще създадем основания и български частни университети да искат финансиране. На фона на намаляване на разходите за висше образование за 2024 г., ректорите казаха, че такава програма е обидна и показва ненавистично отношение към българското висше образование. Можем да затвърждаваме политиката си и през българските университети", коментира той.

По думите му, ако трябва да финансираме международно измерение на висшето образование, то по-скоро може да инвестираме в европейските университетски мрежи, които обединяват висши училища от всички страни. "От 2020 г. в закона за висше образование има разпоредби за договори между български студенти и български висши училища (по които образованието на студентите е безплатно, а след това те се задължават да останат у нас 5 г. - бел. ред.). Това е приложимо за медицината. През 2021 г. бяхме подготвили промени в план-приема, но тогава в качеството му на министър Николай Денков я отмени. Натиснете МОН да се приложат тази разпоредби, за да не изнасяме нашия капитал в чужбина - нека се намали държавно финансираният прием в медицината и да се финансира в зависимост от сключените договори", предложи той. Вълчев изрази и опасения, че държавата няма да си събере вземанията, ако студентът остане в чужбина. 

Идеята бе критикувана и от ИТН и "Възраждане", които изразиха опасения, че става дума за схема за източване на средства през НПО сектора. "С фонд "Стамболов" ПП-ДБ се пробват за втори път. Използват бюджета на гражданите, за да си пробутат собствените роднини и приятели. Дори е незаконно. Но те така са свикнали, защото са изпълзели от разни фондации и живеят с чужди пари", коментира Тошко Йорданов от ИТН. "Изпращайки надарени студенти, субсидираме чуждото образование. Малка е гаранцията, че ще се върнат. По-добре да привлечем качествени преподаватели тук", смята Димо Дренчев "Възраждане" ."Там ще отидат да учат децата на вашата номенклатура", заяви й съпартиецът му Цончо Ганев.

Румен Гечев от БСП защити идеята като чудесна, но по думите му трябва да се дадат сериозни гаранции, че студентите, чието обучение в чужбина ще бъде финансирано, ще бъдат избирани по ясни критерии. Според него обаче не е добре да финансираме директно чужди университети, затова следва идеята да се организира в България, например със сключване на договори между МОН и съответните студенти под условие, че те се върнат в България. "Тогава по друг начин ще стоят нещата, но без да финансираме пряко чуждите висши училища", заяви той.

Финансовият министър Асен Василев заяви, че идеята е именно обучението в чужбина да става чрез договори. "Имаме талантливи българи, приети в елитни чужди университети. Те ще получат стипендия и така или иначе ще учат там независимо от българската държава. Тази програма е просто опит част от тях да бъдат върнати. Те ще получават безлихвен заем за периода на следването си и ако се върнат след 5 г., той ще им се опрости. Това е една от най-добрите инвестиции в най-талантливи ти студенти, които пак ще отидат там, ако са приети", заяви той. 

ОЩЕ ОТПОР

Срещу идеята, както и срещу недостатъчното средства за висше образование през 2024 г., протестираха вчера от синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ, подкрепени и от Съвета на ректорите. "Висшите училища в България са акредитирани и са част от Европейски образователни мрежи. Мобилността на учащите е осигурена по „Еразъм+“ с бюджет от около 26 млрд. евро за периода 2021-2027 г. и предлага огромни възможности за обучение, обмен и сътрудничество. Очакваме от българското правителство със същата загриженост да финансира желаещите да се обучават в нашите висши училища и те най-добре знаят как да организират международния обмен. България не е достатъчно финансово устойчива и не заделя необходимите средства за висше образование и докато не се постигне това на този етап предложението е нецелесъобразно", заявиха оттам, припомняйки за липсата на средства за редица дейности във висшето образование в бюджета за 2024 г., сред които 50 млн. лв. за висшите училища, които да се дадат според комплексната им оценка за качество. Според синдиката за да се задейства програмата, са нужни промени в закона за висше образование.