Родната журналистика – обикновен папур в политическото ни блато

Цензурираното интервю с руския посланик в БНР даде коз в ръцете на поддръжниците на Русия

Ключови думи: журналистика, бнр, цензура, интервю, руски посланик, елеонора митрофанова,

Скандалът със спряното интервю с руския посланик в БНР доведе до няколко неща. Първо – в желанието си да се спре пропагандните слова, които със сигурност  е изрекла Елена Митрофанова, от програмния съвет (или по вероятно, някои наши политици) дадоха коз в ръцете на поддръжниците на Русия и в частност на посланика – безспорно тя беше цензурирана. Второ – политиците, по-точно властимащите, дирижират какво да се пуска и говори в повечето медии, което всъщност е отдавнашна обществена тайна. И трето – Делян Пеевски за пореден път обезличи ПП и ДБ, тотално изземвайки им ролята на евроатлантици.

Митрофанова в ролята на жертва

Няма абсолютно никакво съмнение какво е казала Митрофанова в сваленото интервю – ние нееднократно сме чували позицията ѝ, знаем и вижданията ѝ за МОЧА (паметникът на Съветската армия в София) и неговото демонтиране, което тече в момента, знаем и какво мисли за Украйна. Няма никакво съмнение, че тя – както винаги – щеше да използва възможността да ни поднесе руската позиция по въпроса, да ни размаха пръст, че обслужваме западните интереси и да заклейми действията ни като неоправдани, необясними, жалки. Тоест нищо ново!

Да, БНР е национално радио и е някак неособено професионално да се лее пропаганда на страна, окупирала друга, което води до въпроса докъде се простира плурализмът и къде отстъпва място на професионалните стандарти и границата между правото на мнение и възможността държава агресор да агитира свободно.

Обаче нека не забравяме, че България все още има дипломатически отношения с Русия и съответно Русия има посланик в България, който има право да изразява позицията си, колкото и да не ни се харесва или дори е на ръба на моралното.

Няма как да отречем и друго – дори самата Митрофанова да бъде спряна, което се случи в конкретния случай, нейното мнение е споделяно от журналисти, анализатори и общественици, на които пък никой не може да им забрани достъпа до медиите, поради което те също ежедневно ни запознават с „руската гледна точка”. Всъщност тя нямаше да каже нищо по-различно, нищо по-скандално, нищо по-ново от вече чутото от всеки, който има достъп до медия или дори само до социалните мрежи.

И в момента постигнато е единствено това, че тя напълно резонно и с пълно право може да заключи, че е цензурирана. И жертва.

КОЙ спря излъчването на интервюто?

След разразилия се скандал програмният съвет на общественото радио излезе с официална позиция, в която отхвърля опитите за намеса в редакционната политика на медията, като заяви, че решението да се спре интервюто е взето, защото е „установено нарушение на правилата за безпристрастни интервюта, не са спазени и принципите за отразяване на военни действия и позиции на враждуващи страни”.

Позицията на ръководството звучи логично, обаче всичко щеше да е доста по-различно, ако предишния ден именно за това не призова лидерът на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски. И нямаше как да не се направи връзката между искането на депутата и последвалите действия на БНР. Още повече, че в последните месеци всички вече отлично знаят, че каквото каже Пеевски, то мигновено се случва.

Стана ясно и че от украинското посолство също са били категорично против гостуването на Митрофанова в "Политически НЕкоректно" на Петър Волгин, като също са призовали интервюто да не види бял свят. Имат ли право да са възмутени – определено, имат ли право да не са възторжени тя да пропагандира позицията си по медиите – да, имат ли право да изискват цензура – не.

Още повече, че по думите на Волгин, от предаването, още преди няколко седмици, са изпратили официална покана до украинската посланичка да им гостува. Олеся Илашчук просто трябваше да направи това, което Митрофанова – да се отзове на поканата, като щеше да получи чудесната възможност дума по дума да обори казаното от руския посланик.

А  в момента у уважаемият слушател се насади тягостното усещане, че какво да слуша, да гледа и да чете, не решава той, а управляващите към конкретния момент... плюс чужди граждани, а журналистите ни са просто парцалени кукли, които са моделирани от силните на деня.

Разбира се, съществува възможността действията на ръководството на БНР да са просто съвпаднали с позициите на Пеевски (и Илашчук), но знаейки каква е последователността на събитията, не пропускайки и как обикновено се случват нещата у нас – надали. Да не забравяме, че за предстоящия разговор с Митрфонанова се е знаело още от сряда, интервюто е записано в петък, а едва след искането на Пеевски, е свалено.

БНР си вкараха автогол, защото първо – не спряха интервюто поради обществените реакции, второ – не го направиха и заради позициите на Митрофонова, а след острата реакция на санкциониран за корупция политик.

А каква игра играе Пеевски, дали не прави услуга на руския посланик с действията си, какво всъщност цели, най-добре знае именно той, но благодарение на БНР отигра отлично желанието си.

Къде са ДБ и ПП?

Абсурдността на ситуацията се допълва от реакцията, по-точно - липсата на такава от страна на ДБ и ПП. Всеки очакваше – резонно – възмущението от гостуването на Митрофанова в БНР да беше остро изразено от въпросните две формации. И щеше да е логично, макар и пак неправилно, ако именно техните действия бяха довели до свалянето на интервюто с Митрофанова.

Но откакто Делян Пеевски стъпи на евроатлантическото поле у нас, все по-рядко чуваме за Христо Иванов, за Кирил Петков, за иначе доста шумните и знакови доскоро лица (особено от ДБ), които от години развяват знамето на евроатлантизма у нас.

Въпросните тотално се обезличиха, нещо повече – те не смеят дори да вземат отношение по много теми, които с готовност е прегърнал депутатът от ДПС, който пъкбуквално се гаври с тях, като им иззе дългогодишната (и единствена) ниша, която в голяма степен ги вкара и в парламента. Другите бяха реформата на съдебната система и промените в Конституцията, които също им бяха отнети. Отново от ДПС и Пеевски...

Страх ли ги е, забранено ли им е, свили са се в ъгъла с надеждата, че скоро тази тягостна (не)коалиция ще приключи ли. Очевадно е, че ДБ и ПП неистово се нуждаят от подкрепата на ДПС, в частност от тази на г-н Пеевски, и доброволно са приели ролята на послушни кученца, които чакат команда от господаря. Ако се справят – ще получат за награда лакомство, ако не – господарят може да ги срита или по-лошо – да си вземе друго кученце.

В по-дългосрочен план съществуването и на двете формации ще и вече е сериозно поставено под въпрос, защото ДПС много по-успешно и убедително се вписа в тяхната ниша.

Журналистика ли, то държава няма

Като стана дума за ДБ и Христо Иванов, той също има подобен епизод със спряно излъчване. Преди около година, по време на закрита среща на парламентарната му група, изтекъл запис показа какво се случва зад кулисите на преговорите между БСП, ДБ, ИТН и ПП за съставяне на бъдещ кабинет. На записа се чу как Иванов коментира коалиционните партньори и избора на председател на КПКОНПИ, а след като в края на записа става ясно, че той е излъчван, заявява: “Въпросът е да се махне от сайта на "Дарик". Който видял, видял!”.

Нищо ново, нищо неочаквано, нищо нетипично за нашето медийно ниво...

Политическа цензура има навсякъде, но в България е прекалено прозрачна, предвидима и елементарна. Не, че цензурата може да е принципна, но в определена степен по света почива на някакви отдавна изразени и поддържани позиции, а у нас е тотално зависима от силните на деня. И съответно е постоянно променлива.

Днес сме с Русия – цензурираме враговете им, а за неудобните – лагери, вече сме евробрандирани – секира по несъгласните с всичко, спуснато от новия Съюз. И най-безумното е, че и от двете страни са едни и същи хора, които просто периодично си променят вижданията както им е лично угодно, което за пореден път показва колко пародийна е политическата система у нас, барабар с кукловодите-политици.

Лица, които допреди 1989-та обслужваха руските интереси, след това станаха първи апологети на новата реалност.  Такива, които години наред са пропагандирали едно, нямат капка свян да се метнат на амбразурата, вече яростно защитавайки обратната позиция.

Безпринципността на родните ни политически избраници, липсата на държавници, а не просто на мекотели, които сменят позициите си колкото често на бебе му се сменят пелените, ни набутват още по-дълбоко в блатото, в което така или иначе битуваме от години.

Каква свобода на словото, каква журналистика, та то държава няма...