Имот за близо 10 млн.лева е придобит за 350 хил.лева - хронология на аферата

Ганчо Ганчев загуби труда на живота си

Ключови думи: Ганчо Ганчев, ферма, свинеферма, Добрич, Карапелит

Историята е за имот, оценен за милиони, който е придобит срещу заем от 350 000 евро. Става въпрос за втората по големина свинеферма в България, или каквото е останало от нея.Фермата се намира се край Добрич, село Карапелит. Стопанисва се от 73-годишния Генчо Генчев, показа разследване на Glas.bg и бТВ.

В пустеещите днес сгради само преди няколко години е имало производство. Работили са хора, отглеждани са животни. Свинекомплексът се стопанисва от Генчев от 2007 г., преди това е бил държавно предприятие.

„Тъй като съм потомък на земеделско семейство и това ми беше един шанс да реализирам една от детските си мечти. Чрез Агенцията за приватизация го взех. Аз бях директор на фирмата и така се стигна до сделка – държавата ни продаде на две фирми свинекомплекса“, разказва Генчо Генчев.

Взел е комплекса без оборудване, с прекъснат ток и без вода. Новите собственици започват ремонт и обзавеждане, които им струват 3,6 млн. лв.

Ремонтите и възстановителните дейности продължават успоредно с производството и отглеждането на животни.

През 2014 г. Генчев тегли кредит от 350 000 евро от фирма „Лено“ АД.

„И така се случи, не знам по какъв повод, от фирма „ТМТ Капитал“ се обади една тяхна служителка: „Абе, разбрахме, че ви трябват средства, ние можем да ви отпуснем срещу ипотека. Те казаха можем да ви дадем 350 хиляди евро, но с 30% лихва, ние имаме нужда да дадем кредити, защото сега развиваме кредитната история на фирмата, и след няколко месеца ще ви рефинансираме кредита с банков такъв, ще уредим нещата на 5-6%“. Като човек, който е бил в безизходица, повярвах. Като казаха, че за 4 месеца лихвите ще ги спре предварително самия кредит“, обяснява собственикът на свинефермата.

Скоро след взимането на кредита обаче погасяването му се оказва непосилно за него, тъй като в договора за кредит е заложена лихва от 30% годишно, а рентабилността от отглеждането на прасета във фермата е около 15-16% от вложеното.

От документите става ясно, че кредитът на Генчев е отпуснат срещу ипотека. Ипотекирани са около 40 декара от свинефермата, която е с обща площ от около 130 декара – около 30 000 квадратни метра са застроени. Това са огромни халета за отглеждане на животни, складове, кланица и  административни сгради, които ви показваме. Целият този имот е оценен тогава на около 10 млн. лв., от които ипотекираната част от 40 декара е оценена на около 4 млн. лева.

От документите става ясно, че още в началото Генчев не усвоява всички пари от кредита, а с близо 40 000 евро по-малко. Това са сумата по договор от 35 000 евро, която е удържана като първите четири вноски плюс нотариални такси.

„На практика вместо 350 000 са дали само 310 000, като сумата от 40 000 евро са удържани като вноски на длъжника по кредита и реално не са му предадени. В последствие кредиторът,  тази сума, която е удържал и не е предал, я търси като главница, тоест дал е 310 хил. евро, пък търси 350 хил. евро. Върху тази сума от 40 000 евро е начислена възнаградителна лихва в размер на 30% на година и много на брой неустойки. Така кредиторът е получил 165 000 евро, само под формата на лихва. 50% от кредита, от дадената сума е прехвърлена под формата на възнаградителна лихва“, обяснява Диан Колев, адвокат на Генчо Генчев.

Следва осем годишна съдебна сага. Като за този период предявените искове от кредитора към фирмата на Генчев са за около 3 млн. лв.

„За да стане вземането на кредитора 3 млн. лв., е на базата на една разпоредба в договора за заем за неустойка, която е в размер на 0,14% на ден, изчислено на годишна база е 51%. Но тези суми, които споменах, два пъти по 160 000 евро, два пъти по 180 000 евро, един път 350 000 евро, правят вземане в размер на 2,1 млн. лв. само за неустойка“, уточнява адвокат Колев.

Въпросната неустойка не е върху неплатената вноска, а върху цялата сума, оставаща за плащане. Докато текат делата, ипотекираният имот от 40 декара е отнет от частен съдебен изпълнител и е възложен на свързано с кредитора дружество, като е оценен за сумата от едва 460 000 лв., имот, който преди това е оценен от вещо лице на около 4 млн. лв. От предоставените 310 000 евро, кредиторът си е възстановил близо 230 000 евро. Получил е и 165 000 евро лихва, тази от 30% на година.

Кредиторите завеждат поредица от дела въз основа на клаузата в договора за 0,14% неустойка на ден върху главницата, за различни периоди през годините, въпреки че за първия иск за периода – август 2016 – юли 2017 г., съдилищата, в това число и ВКС, отхвърлят тази неустойка като прекомерна, а клаузата за нея определят като нищожна. Същото прави и Арбитражният съд, компетентен по договора, но за друг периоди.

„Лено“ АД завежда нови претенции в края на 2020 г. и през 2022 г. Отново първоначално като искания за незабавно изпълнение, а после за съществуване на вземанията си пред Окръжния съд. Паралелно, докато текат делата за действителността на вземанията, по образуваните изпълнителни дела текат описи и продажби на имотите – докато текат съдебните дела, те имат право да разпродадат всичко.

Ето и официалното становище на фирма „Лено АД“ по казуса:

„Стандартните процедури на „Лено” АД в такава ситуация налагат да се положат усилия към доброволно уреждане на отношенията чрез взаимни отстъпки. Целта е да се намери взаимноизгодно решение, което да позволи на клиента да обслужва задълженията си. За съжаление по всичко личи, че към онзи момент „Месна Компания Елтекс” ООД не е имало намерение да връща заема си“.

В позицията на ,,Лено” се твърди още, че длъжникът извършва шокиращи и незаконни действия в опит да се осуети продажбата на свинекомплекса, като го продава няколко пъти, включително и на малоимотно лице. „Лено” АД завежда съдебно дело за отмяна на фиктивните прехвърляния, с което съдът обявява и двете продажби за недействителни.

За да спаси свинефермата си, Генчев се принуждава да прехвърли фиктивно на негов дългогодишен работник част от дяловете на фирмата си, която е собственик на имотите.„Той се съгласи да получи тези дялове като подписа обратно писмо, че когато дъщеря ми поиска тези дялове обратно, той ще ги върне. Тези хора през март месец тази година отишли при него,  качват го на сила в джипа, заплашват го, че могат да направят нещо на семейството му. Бейнур, той е полуграмотен, отива и подписва продажбата на тези 70% дялове за 5000 лв.“, твърди Генчев.

Разполагаме с документи, в които Бейнур Реджеб признава, че принудително е прехвърлил дяловете, без да знае какво подписва и твърди, че подписът му е фалшифициран. Той е разпитан пред разследващите, образувано е и досъдебно производство.

От справка в Търговския регистър става ясно, че след като Бейнур Реджеб формално продава дяловете си във фирмата на Генчев –„Месна компания Елтекс“, се появява нов управител, който по-късно става и съдружник. От Търговския регистър виждаме също, че новият управител на фирмата длъжник е свързано лице с кредитора „Лено“ АД“. Той е и в управителния съвет на сдружение, заедно с Николай Поппалов, който е и председател на съвета на директорите на „Лено“ АД. Прави впечатление също така, че въпросното сдружение, в което членуват лицата, представляващи кредитора и длъжника, е с адрес на управление в същата сграда, в която е разположен и вторият арбитраж, пред който „Лено“ АД предявява претенциите си за неустойка. Арбитражният съд е с председател Димитър Василев.

„И впоследствие предявява още една претенция от 160 000 евро пред изключително некомпетентен съд, няма арбитражна клауза, която насочва страните към този съд, който е Арбитражен съд при асоциация Български арбитражен съд. Много труден за откриване, без работно време, без канцелария в офиса на едни адвокати в град Пловдив, които почти нямат достъп. Аз лично съм ходил над 10 пъти, само един път съм успял да ги открия“, обяснява адвокат Колев.

Търсим председателя на този съд – адвокат Димитър Василев, но той отказва да коментира какво и да било по казуса.

От документите, с които разполагаме, разбираме че в състава на арбитрите на Арбитражния съд при асоциация „Български арбитражен съд“ в съда е и адвокатът, който представлява фирма „Лено АД“ по повечето от делата, които водят срещу Генчев.

Чрез новия управител, който свързан с кредитора, фирмата длъжник изтегля депозираните пред съда възражения към претенциите на кредитора и на практика се съгласява с всички свои задължения към „Лено АД“ и стабилизира изпълнителните му листове, издадени за нищожната неустойка. Породено от тези обстоятелства и спечеленото във втория арбитраж дело за продан от ЧСИ е обявена и другата част от свинефермата, която е от 90 декара. Този имот, в който живее и Генчо Генчев, през 2016 г. е оценен за над 5 млн. лв., а е обявен за продан за около 1.5 млн. лв. Като единствен купувач на търга, обявен от ЧСИ, се явява фирма „Лено Инс“. Управителят на тази компания е и изпълнителният директор и основният представител на кредитора „Лено АД“.

„Това са свързани дружества – едното дружество плаща цената, а другото я усвоява от съдебния изпълнител. И по този начин имота се придобива за нулева стойност, хайде не нулева, а цената на кредита, която е 310 000 евро. Има оценки на съдебни изпълнители, които оценяват имота за приблизително 10 млн. лева. Те са го обследвали, разбира се“, коментира адвокатът на Генчев.