Консервативният българин по това време на година транжира прасе, не транжира статуи
Това, което много ме притеснява е, че има хора, които изпитват наслаждение от рязането на човешки фигури. Това е скандално, смята Първан Симеонов
ова, което много ме притеснява е, че има хора, които изпитват наслаждение от рязането на човешки фигури. Това е скандално. Консервативният българин по това време на година транжира прасе, не транжира статуи", каза днес пред БНТ социологът от "Галъп" Първан Симеонов по повод демонтажа на Паметника на съветската армия, предава epicenter.bg.
Според него другото скандално нещо е, че аргументите срещу този паметник са "по-скоро националистически". "Не разбирам защо либералите се радват на националисти и крайно десни хора. Това е един от недостатъците на либералите", допълни той.
Симеонов не скри, че паметникът трябва да бъде изместен и вероятно няма как това са ставе без да бъде нарязан. "Надявам се, че тези хора, които го правят, постъпват достатъчно деликатно, а и го режата достатъчно бързо. По едно време си мислех, че ще го режат нарочно бавно, за да се наслаждават. Слава богу не е така", посочи социологът,
Кара с превишена скорост, а катаджиите не го глобяват
На Гергьовден Камено посреща своя празник с концерт на Гъмзата и „Brass Band Show“
Идете в Австрия, Германия и т.н.
Там и дума не става да събарят паметта си. Каква Европа искаме? Та ние и за Африка не ставаме.
Тогава защо не сте против този на Рейгън? Не сте родолюбци, купени сте.
ЗА "ВАНДАЛИЗМА" И ОНЕЗИ, КОИТО ПОРУГАВАТ НАЦИОНАЛНАТА ПАМЕТ
Най-сетне почна демонтаж на позора на София МОЧА - паметника на Съветската армия.
(Има и още един - цял обелиск).
Има и по цялата страна.
Построен в прослава на чужда армия, окупирала България, отнемала от нея всичко, каквото може, и поставила началото на комунизма у нас.
Искам да напомня за отношението на просъветската власт към нашите, българските паметници.
Това е малка част от разрушените български паметници и храмове в периода 1944-1989 г.
Цитирам:
1. Мемориал на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк в София.
Открит е на 28 октомври 1934 г. от цар Борис III. Състоял се е от три големи мраморни стени, разположени във формата на буквата „П“, на които са изписани имената на над 3000 загинали от двата полка в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Пред централната стена е поставен на пиедестал лъв, който държи картата на Санстефанска България с нейните етнически очертания. След деветосептемврийския преврат комунистическата власт премахва статуята на лъва. През 1979 година мемориалът е окончателно разрушен.
2. Паметник-портал на 7-ми пехотен преславски полк в Шумен.
Построен е през 1927 г. по проект на шуменския архитект Кирил Рачев и e открит на 6 май. На основните мраморни плочи са били имената на повече от 2000 войници, подофицери и офицери, служили в полка и загинали за Отечеството. Монументът е съборен през 1957 г с решение на БКП.
3. Паметник на Ботев във Враца.
Изработен по проект на австрийския скулптор Густав Еберлайн, автор на уникалната статуя на Гьоте в Рим. Открит през 1890г на същия площад, на който 14 години по-рано са излагани главите на ботевите четници. Демонтиран през 1955 година след като подразнил Вълко Червенков.
4. Паметник на д-р Страшимир Дочков в Свиленград.
Български революционер, одрински деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, лекар. Завършва с отличие българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" в Солун през 1894 година. Дипломира се като хирург, доктор на медицинските науки в Женева и след това Берлин. Създава здравни служби в 19 селища от околията на Свиленград и работи за водоснабдяването на града.
След смъртта му през 1936 година със средства, събрани от признателните граждани е построен паметник. Унищожен след 9 септември 1944 година. Веднъж хвърлен в река Марица, по-късно изваден, натрошен и отново хвърлен там. Костите му са били изкопани от гроба и изхвърлени на бунище, недалеч от гробищния парк.
5. Паметник на незнайния македонски четник в Благоевград.
Открит през 1933г. Статуя на четник от ВМРО на голям пиедестал, на който с метални букви е изписана годината на създаване на ВМОРО – 1893. Изработен е от скулпторите Пандо Киселинчев и Кирил Шиваров. След след 1944 година е разрушен.
6. Войнишкият паметник в Панагюрище
Издигнат в центъра на Панагюрище – срещу околийското управление. Преместен през 1933 на Горната чаршия поради промени в градоустройствения план. Демонтиран в началото на 1961 г с решение на Околийския съвет.
7. Църква "Всех Святих" в Русе
Построена е през 1898 г. по проект на Едуард Винтер. На 12 януари 1965 г. храмът е предаден на Градския съвет, а целият му инвентар е демонтиран и пренесен в църквата „Св. Троица“. На 16 април 1975 г. са извадени и пренесени костите на тримата доростоло-червенски митрополити, погребани във „Всех Святих“, а храмът е разрушен.
8. Църквата "Света Богородица" в с. Яна (Софийско).
Построена през Х в. и разрушена през 1948 г.
9. Църквата "Св. Неделя", гр. Стрелча.
Построена през Възраждането и разрушена през 1969 г.
10. Църквата "Св. Николай" в с. Железна, община Чипровци
Построена през средните векове, разрушена през 1944 г. Била е паметник на културата и част от стенописите, свалени преди 1944г се пазят в София, в криптата на Александър Невски.
11. Манастирът "Св. Йоан Предтеча" в гр. Ахтопол
Системно поругаван и оскверняван след 9.IX.1944 г, напълно разрушен в средата на 60-те години.
12. Габровският девически манастир "Св. Благовещение"
Разрушен до основи през 1959 г.
13. Църквата "Рождество Богородично" в с. Голям извор, Хасковско;
Разрушена през 1981 г.
14. Църквата "Св. Димитър" в с. Пастух, Кюстендилско
Разрушена след 1944 г. Местен комунистически лидер използва камъните от храма, за да си построи къща.
15. Горнобанският манастир "Св. св. Кирил и Методий"
Част от Софийската Света Гора. Превърнат в казарма през 1945 г.
16. Манастирът "Св. Марина" край с. Каран Върбовка, Русенско
Превърнат в пионерски лагер
17. Раковишкият манастир "Света Троица", Видинско
Превърнат в застава на гранични войски
18. Църквата "Успение на Пресвета Богородица" в с. Попово
Взривена през 1953 г, по повод строежа на яз. Студена. Църквата не попада в чашата му и основите и стоят близо до ловната резиденция.
Още повече паметници на окупатори, като тези на СССР!
Ние не сме ги канили тук и не ги искаме!
Масово унищожение или ги закарайте в Русия, ако ги искат!