След година и половина рекет е логично „Лукойл“ да обяви продажба на рафинерията в Бургас

Спиране на работата на нефтозавода е вариант „Б“ за групата Д2+ББ, но това би било прекалено грубо, коментира Румен Овчаров

Ключови думи: Лукойл, рафинерии, Делян Пеевски, Бойко Борисов

Румен Овчаров е роден през 1952 г. в Бургас. Бивш депутат от БСП и ексенергиен министър в правителствата на Жан Виденов и Сергей Станишев. Бе и член на Надзорния съвет на „Лукойл Нефтохим Бургас“ като представител на държавата. Потърсихме го за коментар по повод днешното съобщение от групата „Лукойл“, според което се обмисля вариант и за продажбата на активите й в България предвид променената ситуация.

- Г-н Овчаров, по повод днешната позиция на „Лукойл“ очаквате ли рафинерията в Бургас наистина да бъде обявена за продажба, или това е по-скоро блъф?

- За какво да блъфират?

- Ами, примерно, за да принудят държавата да не съкращава дерогацията?

- Аз не мога да разбера колко пъти вече трябва да го обяснявам: тази дерогация не е необходима толкова на „Лукойл“, колкото е необходима на България и на българските потребители. „Лукойл“ спокойно след известни настройки на технологичния процес ще може да работи и с петрол, който не е с руски произход. Само че България няма да получава тези данъци, които получава в момента, а българският потребител ще трябва да се примири с едни малко по-различни цени на горивата. Така че тук „Лукойл“ няма за какво да блъфира - според мен, разбира се. А с чисто търговските врътки – там вече е малко по-сложно. Очевидно е, че този примитивен рекет, който се упражнява срещу „Лукойл“ през последната година и половина, не е случаен. Той трябваше логично да доведе до някакво подобно действие. А дали наистина ще се случи продажбата и дали тези, които си мислят, че ще купят рафинерията, наистина ще я купят, е друга тема, която аз не мога да коментирам. Не съм запознат.

- Има ли кръг в България, както се спекулира, който има възможността да закупи компания като „Лукойл Нефтохим“ - все пак това е много голяма хапка?

- Какво значи „голяма хапка“? Те няма да си извадят парите от джоба. Ще ги вземат от някоя банка под формата на кредит. Тук няма кой знае каква голяма драма. Делян Пеевски има добри връзки – може би ще ползва отново Външнотърговската банка на Русия за подобни цели, както ги използва за превъртане акциите на „Виваком“ преди няколко години.

- Лошо ли ще е само по себе си, ако българин или българска компания притежава рафинерията в Бургас?

- Не знам, вие сам преценете какво се случи, например, с „Булгартабак“, когато българин започна да го притежава преди десет години. И къде е в момента „Булгартабак“? Искам да припомня на вас и на вашите читатели, че през 1985 г. „Булгартабак“ беше най-големият износител на цигари в света. И си припомнете какво се случи само за пет години под мъдрото ръководство на един добре известен и в момента българин, който сега се прави на политик.

- А реалистично ли е рафинерията в Бургас да спре да работи - това е все пак доста голям актив?

- Това за мен е вариантът „Б“ на групата Д2+ББ – както аз я наричам, тъй като спиране изцяло на рафинерията отваря пазара за други играчи, някои от тях също тясно свързани със същия този мераклия. Но ми се струва, че това е прекалено грубо и ще доведе до много повече проблеми, отколкото те даже сега си представят. Да не говорим какво ще се случи в Бургас и в региона.

- ББ кой е?

- Бойко Борисов.

- А Д2, предполагам, са Делян Добрев и Делян Пеевски...

- Да. Правилно предполагате, няма кой друг да е.

- Възможно ли е международна компания да закупи рафинерията?

- Възможно е всичко. Но нека не забравяме, че рафинерията в Бургас е една от най-добрите рафинерии не само в европейски, но и световен мащаб. Там бяха направени инвестиции за над 3,5 милиарда долара. И процесът с дълбочинната преработка, хидрокрекинга, е нещо, което е уникално от гледна точка на използваемостта на суровината. И ако имаме предвид реинвестираните печалби, нямаше толкова настойчиво да си задаваме въпроса – ама защо „Лукойл“ не плаща данъци. Ами когато реинвестираш печалбата, подобряваш технологичния процес, съвсем нормално е по някакъв начин да намалиш приходите си и данъците си. Но в момента „Лукойл“ е единствената компания в България, която плаща не 10, а 60% корпоративен данък. Нека да ви припомня, че две от големите български банки – ДСК и „Булбанк“, само за деветте месеца имат печалби – едната 750 млн., а другата 650 млн. вече. И те са увеличени с почти 90% спрямо миналата година. Но те плащат 10% данък-печалба. И останалите милиони си отиват в Унгария и в Италия.

- Тези 60% (за „Лукойл“) как ги изчислявате? Може би имате добавяте 50-те процента солидарна вноска, която бе въведена?

- Да, това е солидарна вноска, която според директивата на Европейската комисия трябва да бъде 30%. Българската държава я направи 50% и „Лукойл“ кротко си я плаща. Няма лошо, нека да плаща. Аз отдавна съм казал – тези, които правят свръхпечалби, да бъдат така добри да плащат и свръхданъци. Но въпросът е защо „Лукойл“ плаща 60% от печалбата, а чужди банки в България, които печелят в пъти повече спрямо миналата година, без да са си мръднали пръста, само заради повишените лихви – те изнасят цялата си печалба в чужбина.

- Г-н Овчаров, може ли да припомните в кой период бяхте представител на държавата в (Надзорния съвет на) „Лукойл Нефтохим Бургас“?

- 2013 – 2017 г.

- В този период компанията плащаше ли корпоративен данък?

- Точно в този период компанията за първи път плати корпоративен данък от доста време. Мисля, че беше през 2016 или 2017 г. Но точно в този период е и голямата инвестиция, за която говоря.