17% от децата у нас живеят в бедност

Ключови думи: деца, живот, бедност

По данни на НСИ 17% от децата на възраст от 0 до 5 години в България живеят в бедност. Детската смъртност остава почти двойно по-висока от средното ниво в ЕС (3,6‰), като продължава да е особено висока в регионите с компактни етнически малцинствени и маргинализирани общности. Това е бил един от акцентите, поставени по време на заключителното събитие на проект „Застъпничество за деца от 0 до 3 години, живеещи в бедност“ за подобряване на грижите за най-бедните деца, съобщиха тази седмица от Фондация "Тръст за социална алтернатива".

Най-големите заплахи за децата, живеещи в бедност, са нездравословната среда и хранене, несигурността, насилието, ниското образование и влошеното здраве на родителите. В България липсват закони, нормативни и политически документи, изцяло посветени на ранното детско развитие, които да го разглеждат като приоритет, отчитат неправителствени организации. През 2022 година всяко десето бебе у нас се е родило, без майка му да е посещавала медицински специалист по време на бременността Голямата победа на инициативата за подобряване на достъпа до пренатална грижа за неосигурените бременна жени „Всяко бебе е безценно“ са приетите промени в Наредба 26 от 2007 година, с които се разширяват възможностите за прегледи и изследвания на неосигурените бременни.

От 1 януари 2023 година бременните жени, които не са здравно осигурени, имат възможност да получат до четири прегледа, разширен пакет лабораторни изследвания и до две хоспитализации за периода на бременност. Всяка година около 7000 жени в България раждат бебетата си, без да са посещавали гинеколог и без тяхната бременност да е проследявана. През 2022 г. всяко десето бебе у нас се е родило, без майка му да е посещавала медицински специалист по време на бременността. У нас всяка година се раждат около 6500 недоносени бебета. Ако само при 26 от тях бъдат избегнати предотвратими усложнения, това ще покрие инвестицията за проследяване на всички бременни. Поне 1/3 от тежките заболявания при новородените са предотвратими при редовни прегледи на бременната жена. Цената за болнична грижа за новородено с тежки усложнения е 142 пъти по-висока от стойността на грижата за здраво бебе.

Дейностите по проекта „Всяко бебе е безценно“ включват също обучение на здравни медиатори, широка информационна кампания, срещи с представители на институциите, анкета сред лекари за установяване на техните нагласи. Но въпреки че промените в наредбата са факт, нейното изпълнение е ограничено поради липсата на информираност – както сред изпълнителите на услугите, така и сред техните ползватели, административни трудности, нежелание за работа с жени, живеещи в бедност, дискриминационни нагласи. Затова информационната кампания трябва да продължи, за да убеди обществото, институциите и лекарите в необходимостта всички бременни да имат достъп до профилактични прегледи, смятат експертите.

Общо 47 процента от децата в ромските общности страдат от хронично недохранване през първите си години Храненето в първите 1000 дни е ключово за развитието на мозъка и тялото на детето. Проучване показва, че децата в ромските общности не се захранват подходящо, не получават необходимите микронутриенти и енергия, по-често страдат от недостиг на желязо и изоставане в растежа, посочват от Фондация „Тръст за социална алтернатива“. 80 процента от капацитета на мозъка се изгражда през първите три години, 75% от всяко хранене е „храна“ за него, а 47% от децата в ромски общности страдат от хронично недохранване в първите си години, се отчита по инициативата „Добро хранене за добро бъдеще“. Тя работи за повишаване на знанията и уменията на семействата за храненето на децата с консултации и обучения.

Експертите се застъпват за постоянен скрининг, хранително суплементиране, подкрепа с хранителни пакети или ваучери. По проекта е създадена програма за хранителна подкрепа, която има успешно пилотно издание в община Самоков. „Невидимите, които виждаме“ – инициативата за промени в процедурата за издаване на лични документи 240 000 български граждани нямат лични документи поради липсата на адресна регистрация. Това ги лишава от основни човешки права – достъп до социални услуги, здравеопазване, правни услуги, гласуване, работа – така държавата губи ценни човешки ресурси, посочват участниците в инициативата "Невидимите, които виждаме".

Експертите по проекта са изготвили предложения за промени в Закона за гражданската регистрация и Закона за личните документи, които ще позволят на хората без постоянен адрес да получат лични карти. Създадена е работна група в МРРБ, която работи за внасяне на тези предложения в НС до края на 2023 г. Решаването на този проблем ще допринесе за подобряването на майчиното и детско здраве сред най-засегнатите от бедни и уязвими групи български граждани, смятат участниците в проекта.

Бременните и майките с деца до 3 г. ще получават административна и правна подкрепа и ще повишат информираността си и уменията си за работа с документи. Ще се повиши достъпът до здравни услуги, което ще даде възможност да се увеличат проследените бременности, да има ранна здравна профилактика и превенция за децата, да се осигурят средства за храна, лекарства, отопление и т.н. за засегнатите от проблема. Ще се повиши ползването на спешна помощ и изобщо лекарската помощ. „Да пораснем заедно“ – инициатива за осигуряване на услуги в подкрепа на родителството и отзивчивата грижа От години в България липсват адекватни и достъпни услуги, които да предоставят подпомагане на отзивчивото родителство и подобряване качеството на грижа за деца от 0 до 3 години, отчитат участниците в инициативата за осигуряване на услуги в подкрепа на родителството и отзивчивата грижа „Да пораснем заедно“.

Данните в проекта сочат, че 80 процента от капацитета на мозъка се изгражда през първите три години, а 34 процента от от малките деца, принадлежащи към ромската етническа група, нямат подходящо място за учене или писане на домашни. Общо 63 процента от децата, принадлежащи към ромската етническа група, нямат достъп до книги, подходящи за възрастта им. Липсва обществено и институционално разбиране за важността на първите три години от живота на бебето за неговото развитие, смятат експертите от неправителствените организации.

По проекта са създадени план и програма за застъпническа кампания, доклад за преглед и описание на съществуващите услуги за развитие на отговорно родителство сред уязвими семейства, формиран е експертен екип, който с участието си в различни регионални форуми и дискусии популяризира и развива темата. На заключителната среща по проекта е била представена и добра практика: Инициативата „Ранно учене и развитие“, реализирана от фондация „Бъдеще“ – гр. Ракитово, в рамките на която с ежемесечни срещи с участието на 91 жени и 81 деца от общността бяха подкрепяни техните съвместни развиващи занимания.

Инициатива „Цветно утре за нашите деца“ работи по направление „Достъп до медикаменти за деца до 3 г.“ Застъпва се за универсален достъп до лекарства за деца от 0 до 3 г., чрез въвеждане и прилагане на политика за безплатни лекарства. Според направените проучвания и анализи на данни преките бенефициенти на този етап са около 180 000 (усреднени данни за броя на децата от 0 до 3 години за последните три години).

От тях в порядъка 10 000 – 20 000 са децата от бедни и уязвими семейства. Като се прибавят членовете на техните семейства, засегнатите ще достигнат половин милион, отчитат от проекта. Като прибавим и децата, които ще се родят през следващите години заедно с техните семейства, броят на бенефициентите ще се увеличава с приблизително 180 000 всяка следваща година, се посочва в анализ на инициативата. Общо 6 процента от месечните доходи на българското население се изразходват за покриване на лекарства, а само 5 процента от бюджета за детско здраве се изразходва за пълно или частично покриване на разходи за лекарства за деца, посочват от инициативата. Според участниците в проекта липсата на национална лекарствена политика е бариера за достъпно здравеопазване, особено в сферата на майчиното и детско здраве. Най-засегнати са бедните и уязвими групи, които нямат средства за купуване на лекарства.

Недостатъчни са аптеките и лекарските практики в малките населени места. Всичко това води до хронични заболявания и повече хоспитализации на децата от 0 до три години. Застъпническата работа трябва да продължи с актуализиране на данните за децата от 0 -3 години и достъпа им до лекарства; изработване на финансова обосновка и примерен алгоритъм за получаване на достъпа до лекарство – с ваучери, с целева сума, с безплатна електронна рецепта, смятат експертите.

В изпълнението на проекта участват 11 граждански организации от различни региони на страната: Клуб на нестопанските организации Търговище, Сдружение ЛАРГО Кюстендил, Национална мрежа на здравните медиатори, Сдружение „Жажда за живот“ Сливен, Фондация „Фонд ИГА“ Пазарджик, Сдружение „Хаячи“ Нови Пазар, Сдружение „Инициатива за равни възможности“ София, ХЕСЕД София, „Бъдеще за децата“ Казанлък, Сдружение „Знание“ Ловеч, Фондация „Бъдеще“ Ракитово. Проектът е финансиран от фондация “Отворено общество”, фондация “Портикус” и фондация “Тръст за социална алтернатива”.

През 2022 година 25,9 процента от децата на възраст до 17 години са изложени на риск от бедност За първи път по повод 1 юни – Международен ден на детето, Националният статистически институт (НСИ) представи специализирана публикация, посветена на данните за децата. Статистически данни се отнасят за децата от 0 до 17-годишна възраст. В България живеят 1 099 696 деца на възраст от 0 до 17 години включително, или 17,1%, според данните на НСИ към 31.12.2022 година. Децата до 15-годишна възраст са 913 419, или 14,2% от общия брой на населението.

Младите хора на възраст от 15 до 17 години включително са 186 277 или 2,9%. През 2022 г. 25,9% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 1,7 процентни пункта повече спрямо 2021 г. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 15 процентни пункта. Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане.

През 2022 г. осем от десет деца (78,4%), чиито родители са с начално или без образование, живеят в бедност. Приблизително 18 пъти по-малко, или 4,3%, са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е три пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

През 2022 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 32,8%, а за 2,5% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Близо една трета от децата (27,4%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.); за 24,8% е финансово недостъпна екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.), а редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. са невъзможни по финансови причини за 21,5% .

През 2022 г. 43,5% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност. През 2022 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) e, както следва: 23% от българската етническа група, 33% от турската етническа група, 76,2% от ромската етническа група и 33,2% от друг етнос.

Нито една потребност на децата (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде осигурена за 1,2% от българската етническа група, за 0,8% от турската етническа група и за 9% от ромската етническа група. Около 24% от децата с материални лишения от българската етническа група живеят и в риск от бедност. За останалите групи относителните дялове са следните: 37,5% за децата от турската етническа група и 69,4% - от ромския етнос.

През есента на 2022 г. правителството прие цялостен Национален план за действие за изпълнение на Европейската гаранция за детето до 2030 г. Планът ще бъде ключов инструмент за постигане на националната цел за намаляване на броя на децата, живеещи в риск от бедност или социално изключване, със 197 000 до 2030 година.