Производители на олио се опасяват от нова забрана на украински слънчоглед

Ключови думи: производители, олио, украински слънчоглед, забрана

На 30 ноември изтича забраната за внос на слънчоглед от Украйна, но големите производители на олио у нас се опасяват, че и след тази дата държавата ще наложи някакви административни пречки пред този внос. Причината е, че българските производители на слънчоглед все още имат големи запаси, които задържат в очакване на по-високи цени и в момента продават само малки количества. Това обаче не може да натовари капацитетите на заводите за олио у нас и те трупат загуби и нереализирани ползи.

През септември зърнопроизводители се вдигнаха на протест срещу вдигането на забраната за внос на евтин украински слънчоглед. Тогава правителството подписа с тях споразумение за удължаване на забраната до края на ноември като намерението бе дотогава производителите на слънчоглед продадат продукцията си на българските заводи за олио.

"Основната причина да не се предлага български слънчоглед е цената, която е на международните пазари. За съжаление е факт - вече 8 месеца докато те чакат тази по-висока цена, ние сме ограничени от възможността да доставим суровина от внос и да осигурим нормалното функциониране на нашите предприятия", коментира пред БНР Георги Койнов, финансов директор на "Олива" - най-голямата компания за производство на олио в страната.

Той посочи, че заедно с преработката до белен слънчоглед индустрията може да преработи общо 4 милиона тона слънчоглед. България в добрите години произвежда малко над 2 милиона тона. Тоест индустрията има капацитет да направи внос от порядъка на още 2 милиона тона. Затова се налага да има постоянен внос на суровина. Румъния например е традиционен източник на слънчоглед за българските преработвателите, но количествата, които може да се доставят оттам, са ограничени.

От 8 месеца е забранен вносът на суровина от най-големия източник – Украйна. Тази забрана обаче не е била от голяма полза за зърнопроизводителите, защото очакваното повишение на цената не се случи и продукцията остана непродадена, казват производителите на олио.

"Ние не делим слънчогледа на български и вносен. За нас той е един и същ, стига да отговаря на качествените показатели. Цената, която ние сме предлагали, винаги е била една и съща - пазарната цена за деня", каза Койнов. Тазгодишната реколта на слънчоглед в България е била лоша - при очаквания за близо 2.2 милиона тона, реално са били ожънати около 1.6 млн. тона. "Това обаче по никакъв начин не повлия, а и няма как да повлияе на международната цена на слънчогледа, която продължи да бъде ниска.

Спрямо август цената продължи низходящото си движение буквално до преди няколко седмици. Сега има известно възстановяване на цената, но все още сме на нива по-ниски от това, което беше август. Очакванията на земеделските производители, а отчасти и на земеделското министерство, че подобна забрана би могла да им помогне да постигнат по-висока цена за своята продукция, на практика бяха напълно неоправдани", коментира Койнов.

Преработвателите се опасяват, че е възможно след падането на забраната за внос да се стигне до ситуация, в която търговските сделки с украински контрагенти да бъдат под контрола на министерството на земеделието и с административни мерки да се възпрепятства търговията. "Сделките не бива да зависят от добрата воля на даден орган или комисия, защото това е директна възможност за създаване на корупционни практики", посочи Койнов.

При наличните количества суровина в момента в България заедно с вече осъществен внос от Румъния заводите за олио може да работя до март следващата година.

"Тоест, нямаме ли разрешение на тази ситуация, през април съм напълно убеден, че ще имаме затваряне на преработвателни мощности", казва Койнов. Докато българските преработватели обаче чакат да изтече забраната, Украйна може да продаде суровината си на други страни, се опасяват от бранша. И посочват, че буквално в следващите седмици мисля, че е последната възможност да се набавят по-сериозни количества оттам, да се сключат нови сделки и тези количества да тръгнат към България.

"Да си зададем въпроса – след 8 месеца забрана за внос на слънчоглед от Украйна кой точно проблем в държавата решихме - дали на земеделците с ниските цени, дали източниците на данъци в държавата, дали приходите от ДДС в държавата, или пък на осигуряването на ефективното функциониране на една преработвателна индустрия, която се превърна в европейски лидер и буквално захранва със слънчогледово масло световния пазар", с основание пита Георги Койнов.