Сбогува ли се тази велика българка с публиката

Ключови думи: Йорданка Христова, новини, 80-годишен юбилей, Флагман

С нова, ярко темпераментна песен, която все още не е записана, откри и закри концерта си „Завинаги” Йорданка Христова. Рефренът й „Не мога да ви кажа сбогом” пасна като ръкавица на юбилейния повод за срещата на певицата с 4000 зрители в препълнената зала 1 на НДК на 21 ноември 2023-та. Данчето отбелязва 60 години на сцената и „4 по 20” – както ги определи тя – в личен план. Съпровождана бе от бенд, съставен специално за случая. Без да се страхува от броя на натрупаните години, Йорданка Христова подари на публиката си 2 часа и половина изживяване, което се помни наистина завинаги. Направи го чародейно с онази лекота, с която през лятото е шофирала безспирно 1000 км зад граница.

Преди дни тя изнесе може би най-зрелия си и зрелищен (но ненатрапчиво, като кариерата й изобщо) концерт. Основното, което може да се каже за юбилея й, е, че всеки откри своята песен – най-опияняващата го, и всеки се почувства специален. Тази сакралност на мига бе скрепена с почти заклинателните думи на певицата: „Днес е денят на християнското семейство и аз ви благодаря, че бяхте с мен. Мъжете, за които съм била любима, тази вечер ме гледат от небесния балкон. Моето музикално семейство оставате вие“.Целият спектакъл представляваше едно откровение на артистката, чието име се свързва с най-градивните процеси на създаване и индивидуализиране на българската поп култура.

Встъпителната част бе отредена на песни от новоизлезлия албум „Обич разпиляна”. Прозвучаха заглавната – от Дани Милев, „След нея” - от Вида Пиронкова, „Ще те срещна ли" – от Иван Беловски. При завръщането в миналия век сякаш се отвори златна ракла.

От нея Данчето извади съкровени образци от Йосиф Цанков, Тончо Русев, Димитър Вълчев, Морис Аладжем, Емил Димитров, Митко Щерев, Александър Йосифов Стефан Димитров... За всеки от тези бележит композитори певицата намери кратките, но точни и топли асоциации, атмосферата ставаше все по-наелектризирана. Особено се открои новият музикантски прочит на извечната „Песен моя обич моя”. Съпроводът започна камерно – само със задушевността на пиано, и изригна на емблематичния припев като приливна вълна с включването на целия бенд. Голямата изненада бе изпълнението на „Адаптация”. Филмовият евър грийн на Митко Щерев бе започнат от юбилярката и... довършен от титулярния изпълнител Васил Найденов.

Същата вечер се роди нов дует от топ класа – между Васко Кеца и Данчето. Всенародните любимци изпяха една от най-новите песни на Васил – „Амор” от Стефан Димитров, която е в латино стил, близък и на двамата изпълнители. Нажежаване на макс предизвика последвалият блок от испански и латиноамерикански евъргрийни. Както винаги, Йорданка Христова ги изпълни така сърцато, сякаш са писани за самата нея. Впрочем певицата е феномен в българската естрада тъкмо с интерпретаторската си мъдрост да внася свой елемент към която и да е от стотиците си песни в репертоара си на 18 езика.

Характерно за Данчето е и друго – че не следва по калъп партитурите, а смело търси варианти на вокалния си изказ, умението й е отзвук от джазовата насоченост в най-ранната й кариера, когато тя лично и забавната ни музика изобщо е под влияние на джаза. А и да не забравяме, че тъкмо Милчо Левиев е неин преподавател в Студия за естрадни изпълнители. Не можеше да не направи впечатление, че наред с вулканичната обич на публиката, която не искаше и не искаше да си тръгне, колко много колегиално внимание получи грандамата на българската естрада.

Пръв й поднесе букет Георги Христов – нейната реплика бе: „Синът ми!”. Уважение й засвидетелстваха още Мария Илиева, Михаил и Кристина Белчеви, Милица Божинова от „Тоника СВ”, Благовест и Светослав Аргирови, Тони Димитрова, Румяна Коцева, рапърът Устата, Теди Кацарова, пионерите на българската естрада Мими Николова, Димитър Йосифов, джаз певицата Светла Гостева... Кошница с цветя изпратиха Развигор Попов и Мими Иванова... А на сцената с примата бе Снежана Петкова от група „Трик”, която бе беквокалистка. И тази сценична магия се простря над зала 1 на НДК като антипод на враждебността и несигурността в света, пулсиращ все повече с омраза и разделение.

При дяволското разминаване на критерии за добро и зло, при плашещата криза за авторитети, които да обединяват, Йорданка Христова всъщност направи чудо. В своята артистична вселена тя извая модел, при който жизнеутвърждаващата човешка емоция (а не изкуственият интелект) е възможно най-естественото състояние, а пък съседът по стол в салона е брат, а не враг, дори да има различни убеждения... На тази дата, 21 ноември, християнският свят празнува деня на семейните ценности.

Един човек, обикновен зрител на около 60 години, почти през целия концерт стоеше някак безучастно. Изправи се на крака при нескончаемите бисове, но преди това сякаш бе извън разнежената еуфория на хилядите други. На тръгване обаче бе чут да споделя: „През цялото време плаках. Едва сдържах сълзите си от неудобство. Преживявах всяка песен, всяка дума. Изникваха спомени, един от друг по-красиви. Следя кариерата на Данчето от началото на 70-те години. И тази вечер бях посвоему щастлив. Щастлив и за себе си и за нея”. На последвалия коктейл юбилярката прегърна свои гости, колеги и хора, допринесли за реализацията на незабравимата вечер.