Протонният ускорител отново е на дневен ред, но ще се пребори ли Бургас за проекта

Пеевски подкрепи новия инициативен комитет за протонния център, д-р Джендов (вдясно) смята, че бъдещата бургаска детска болница е най-подходящото му място

Ключови думи: Веселин Джендов, ДПС, УМБАЛ-Бургас

Идеята в България да се изгради супермодерен протонен център за лечение на онкологични заболявания тези дни отново бе извадена на дневен ред. Повод стана проектобюджетът на държавата за 2024 г., в който към момента този проект липсва.

Затова вчера с открито писмо бе обявен инициативен комитет за осъществяването му. Делян Пеевски от ДПС също се включи, като призова протонният център да влезе в бюджета.

В Бургас обаче последва реакция, като бе припомнено, че идеята е тръгнала именно от морския град. Затова протонният център следвало да е в бъдещата бургаска детска болница.

Иначе, разпространеното вчера открито писмо е подписано от 38 души – най-вече лица от медицината.

„Как и кога държавата ще се ангажира с финансирането на проекта за изграждане на Протонен център в България“, питат те.

"За да може една майка да осигури нужната терапия за детето си, която би предотвратила забавен растеж или умствено развитие заради онкологично заболяване при облъчване на главата и гръбначния стълб. За да не се компрометира детеродната функция на млади пациенти и да станат родители. За да се даде възможност на всички нуждаещи се да се възползват от модерно лечение в България с цел пълно излекуване при минимален риск за късни невъзвратими усложнения на здравите тъкани", се посочва в писмото.

"Историята на проекта за изграждането на първия на Балканите център за провеждане на протонна терапия за лечение на онкологични заболявания започна преди повече от четири години. Той бе създаден от медицински специалисти, премина през обществено обсъждане, бе подкрепен от здравни институции, бе част от Плана за възстановяване и устойчивост, щеше да получи финансиране от Европейския съюз. В крайна сметка проектът бе изваден от плана поради нелогични за нас причини и с ангажимента, че е възможно да получи национално финансиране. Проектът за държавен бюджет на Република България за 2024 г. е факт. Протонният център не е част от него и скоро няма да има такъв в България, ако не се ангажираме", пише още в откритото писмо.

Последва незабавна реакция от страна на председателя на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски. Той се позова на въпросното писмо на "около 40 водещи специалисти в областта на онкологията и лъчелечението".

И призова министъра на финансите да направи необходимите корекции и в Закона за държавния бюджет, преди внасянето му в Народното събрание, да се обезпечи ресурс, с който да започне изграждането на това ключово за лечението на онкологичните заболявания съоръжение, съобщиха от пресцентъра на партията.

По данни на експерти, Протонният център ще разшири възможностите за лечение на около 600 онкоболни годишно с иновативна и доказано ефективна терапия и България може да стане водещ център за съвременно лечение на онкологични заболявания на Балканите, посочиха още от ДПС.

„Флагман“ потърси за коментар бургаския хирург от УМБАЛ-Бургас д-р Веселин Джендов, който напомни и че е член на научното дружество по клетъчна биология.

„Бившата депутатка Златомира Мострова първа повдигна въпроса на официално ниво в София пред тогавашната министърка на здравеопазването и пред Даниел Лорер, който бе министър на иновациите. Обаче и двамата я пратиха в „девета глуха“. А това лято всички бургаски депутати официално подкрепиха, така да се каже, бургаския проект, който е обоснован изцяло научно. Той почива на абсолютно всички световни стандарти. Той не е само писмо – „жалба за младост“, коментира д-р Джендов, който е сред инициаторите за изграждане на протонен ускорител в Бургас.

Хирургът изрази подозрения, че сега някои се опитват „да си присвоят инициативата“.

„Ние сме го внесли още през 2020 г. Това, че и други искат да има протонен ускорител – лошо няма, но ние нямаме нищо общо“, каза Веселин Джендов. „Нашето писмо има точни и аргументирани икономически и медицински изчисления и параметри. То има характера на официално предложение. Подписано е от проф. д-р Добромир Пресиянов от катедрата по атомна физика към Софийския университет, проф. д-р Венцислав Русанов, от проф. д-р Павел Ставрев от университета в Албърта, Канада, който е в България.“

Д-р Джендов посочи още: „В Бургас ще се строи детска болница. Протонният ускорител пък основно е за лечение на твърди тумори на деца, т.е. не на рак на кръвта, и ние сметнахме, че това е златна възможност такъв протонен ускорител да бъде изграден в Бургас, а не някъде другаде. И това го казвам не от някакви местнически чувства, а защото сме сметнали и сме доказали, че Бургас е най-подходящото място.“

Нито един от тези, които са се подписали под новата инициатива за изграждането на протонен център, не бил бургазлия. И все пак д-р Джендов е категоричен, че би било добре проектът да влезе в бюджета.

Проблем ли ще е, ако този ускорител не е в Бургас?

„Той може да бъде навсякъде, принципно, в зависимост кой ще бъде достатъчно напорист“, отговаря бургаският хирург. „Може да бъде в Каспичан, ако кметът или друг от Каспичан докаже... Както много пъти в България е ставало – нещо да се осъществи точно там, където не трябва.“

Проблемът бил, че в Румъния имало приет закон за борба с раковите заболявания, а у нас имало само програма, като в нея никъде не се споменавало за протонен ускорител.

„И изведнъж, след като тук в Бургас (казвам го не от ревност) официално нещата потръгнаха, се появиха мераклии на много места. В това няма нищо лошо. Преди няколко месеца една професорка от Варна даде интервю по радиото, която също каза, че смята, че Варна е най-доброто място. Дали ще е Варна, дали ще е Горна Оряховица, дали ще е Карнобат – всеки има право да иска“, каза още Веселин Джендов.

Към този момент обаче няма отчетлива реакция от страна на правителството.

В петък се очаква проектобюджетът да бъде гласуван в Министерския съвет. След това той трябва да бъде одобрен окончателно от Народното събрание. Предстои да видим дали протонният ускорител ще влезе във финансовата рамка на държавата за 2024 г.