Най-големият форум по транспортна инфраструктура събра 350 експерти от 20 държави в Несебър
Тази година за първи път сборникът на Конференцията ще бъде публикуван като отделен том на списание "IOP Conference Series: Materials Science and Engineering"
16-ото издание на Националната конференция по транспортна инфраструктура с международно участие събра над 350 експерти от 20 държави. Престижният двудневен форум стартира вчера в Несебър и бе открит от проф. д.ик.н. инж. Николай Михайлов, председател на организационния комитет, преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) и собственик на една от най-големите български строителни фирми – „Трейс груп холд“ АД. Организатори са Катедра „Пътища и транспортни съоръжения“ към Институт по транспортно строителство и инфраструктура.
В тазгодишното издание на Конференцията се разглеждат най-сериозните предизвикателства в процеса по проектиране, строителство и управление на транспортната инфраструктура, съобщи за Флагман.бг д-р инж. Христо Грозданов – управител на Института по транспортно строителство и инфраструктура. Той добави, че тази година за първи път сборникът на Конференцията ще бъде публикуван като отделен том на списание „IOP Conference Series: Materials Science and Engineering“, индексирано в в Web of Science (CPCI) и др.
Основни акценти тази година са пътната безопасност, дигитализация и изкуствен интелект, стратегическа инфраструктура, рециклирани строителни материали и екология, републиканска пътна мрежа, технологии, нормативни документи и геотехника.
Както всяка година, в заключителната част на Конференцията ще бъдат направени препоръки, които се изпращат до всички органи на властта. Фактът, че вече има резултати, означава, че добре си вършим работата, каза пред Флагман.бг проф. д.ик.н. инж. Николай Михайлов.
„Тази година е 16-ото издание на Националната конференция по транспортна инфраструктура с международно участие. С времето тя се измени, в първите години беше изключително пътна конференция с професионален, тесен профил. Решихме да я разработим като по-обширна и сега включва цялата инфраструктура - пътна, железопътна, пристанища, метро, водна и т.н. Разраснахме се. Бяхма приятно изненадани тази година, тъй като по време на ковид имаше застой, а сега виждаме 350 участници от всички направления. Това е максимумът, който може да понесе този комплекс. В следващите години ще търсим по-големи зали“, каза още председателят на организационния комитет.
Във форума участие взеха и представители на Агенция „Пътна инфраструктура“. Те представиха плановете на администрацията за развитието на пътищата, като в дискусията се включиха и други участници, сред които и експерти от чужбина. Стана ясно, че приоритет за АПИ е не само построяването на нови пътища, но и поддържането на старите. Основна тема бе укрепването на транспортната по оста север-юг в Централна и Източна Европа.
„В последните 15 години залагаме на темата „Безопасност и стратегическа инфраструктура”. България е на стратегическо географско място. Но докато го учим това по история, колко го зачитаме сега. Когато България, по ред причини, вече е нямала свободна държава и по времето на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), приоритетите са били различни. И тогава съвсем естествено в рамките на Източна Европа вървят посоките изток-запад. И се развиват приоритетно. През 70-те години в България се изгражда изключително модерна пътна мрежа. Тя е създадена от професорите, които са ме учили. Но в рамките само на тези посоки. А север-юг са посоките, които могат да направят държавата ни богата. Пътищата трябва да създават поминък, който в съвремието е свързан с бързите връзки. На север има страни - Полша, Литва, Украйна, на юг - Гърция. Всичко това зависи от нас да се случи. Доволен съм днес, защото за пръв път видях в лицето на държавната администрация, че всичко, което говорим, е залегнало в плановете ѝ. Показаха инженерната и икономическата част. Защо север-юг? Защото сметката е ползи-разходи. Икономическият анализ ще покаже, че ако подходим по този начин, ще се убедим сами, че приоритетни са трасетата север-юг. Те не се ползват сега. А могат да създадат ползи, повече данъци, повече работни места. Да има ползи за малките населени места“, каза проф. д.ик.н. инж. Николай Михайлов.
Той подчерта, че обмислят на следващата Конференция да има панел по публично-частно партньорство.
„Има реален интерес от големи инвеститори да се влагат пари. Те вече са направили сметката приходи-разходи. 5 моста могат да бъдат изградни на Дунав в рамките на няколко години. Самият мост през Видин ще се изплати за 5 години и държавата ще си възстанови парите. Колко са такива инвестиции? Държавната администрация сега прохожда. Но самият факт, че е проходила, е голяма крачка напред. Сега трябва да разбере и за публично-частното партньорство. Надявам се че това правителство мисли истински икономически и прави тези анализи. На следващата конференция смятаме да имаме панел по публично-частно партньорство. Стратегическа инфраструктура без такова се обезсмисля. Няма логика от нашия бюджет да ги вземем тези средства. Първо вкарваме преки инвестции в строителството, а после ефектът идва от ползването на пътя и ние си взимаме съответните такси“, подчерта в заключение председателят на организационния комитет.
Конференцията е най-големият ежегоден форум по транспортна инфраструктура на Балканския полуостров. Поставяйки най-актуалните проблеми, форумът си извоюва правото да променя дневния ред в сектора. Основна цел е да се създадат устойчива връзка администрация-наука-бизнес, предоставяйки възможност за обмен на знание, опит, ноу-хау и технологии между участниците.
Не купувайте тези 5 японски коли втора ръка
“Златен век” за директорката на Държавен куклен театър - Бургас
