Водата на България тече към Гърция и Турция, а сега вижте нашите изсъхнали поля и жалки слънчогледчета

Уважаеми господин министър, вслушайте се във воплите на изтерзаните производители, апелира Йордан Апостолов

Ключови думи: йордан апостолов, земеделски производител, животновъд, гърция, турция, водата на България

Йордан Апостолов е завършил „Банково дело“ в Икономическия университет във Варна и „Растителна защита“ в Шуменския университет. Собственик и управител на дружества в  областта на строителството, един от едрите земеделци и животновъди в Добрич. Известен е с мащабната си благотворителна дейност.

Като народен представител в 44-ото Народно събрание и зам.-председател на земеделската комисия, участва в изготвянето на редица законопроекти. Сред най-важните са законодателните промени за борбата срещу бракониерството и срещу порочната практика за сключване на договори за наем на земеделска земя от несобственици. Публикуваме текста от Фейсбук профила му с незначителна редакторска намеса.

Днес чета едни 96 страници за ремонт на Стратегическия план в земеделието.

Изхабени 96 листа хартия, преписани неработещи постулати и извадки от плановете на различни министерства.

Предложение за харчене на милиарди и големи акули, които потриват ръце, готови да се наместят, когато дойде време за усвояването.

Не видях простите неща, които държавата следва да свърши моментално, защото иначе всичко на тема земеделие потъва в небитието.

Трябва начаса да започне спешно възстановяване и разширяване на напоителната инфраструктура в страната. Това го може само държавата с нейните лостове и механизми.

Не може българската вода да тече към Гърция и Турция.

Пътувайки през Северна Гърция, се виждат хилядите километри нови напоителни канали, царевица висока над 3 метра, към този момент, свежа и зелена. Плантация от киви и десертни лозя – всичко напоявано с българска вода.

Отидете в Одринска Тракия в Турция и там ще видите същото – плодове, зеленчуци, слънчоглед, царевица – мощно захранвани отново с българска вода.

Както казват хората – водата си тече и губещите сме ние.

Сега отидете в Южна и Югоизточна България и погледнете лунните пейзажи – изсъхнали царевични поля, жалки слънчогледчета с пити като часовник. Празни и изсъхнали полета, чакащи да поемат животворни капки вода, за да раждат блага. Но уви – водата я няма, тече си по Марица и Тунджа към нашите съседи и създава живот и благини.

Така че управляващи – не харчете тези милиарди и не ги давайте на чакащите акули да ги глътнат и изчезнат в небитието!

Спешно държавата трябва да създаде няколко центъра за прибиране, сортиране, съхранение, логистика и преработка за плодове и зеленчуци.

За да може да предлагаме на пазара големи и еднородни партиди, задоволяващи изискванията на потребителите.

Не може самостоятелно всеки производител да има всичко това – не е рентабилно, изгодно и възможно за самостоятелна инвестиция.

Часовникът цъка неумолимо в наша полза, имаме много малко време и после всичко ще се счупи и няма да имаме възможност да се изправим на крака.

Така че – уважаеми господин министър, вслушайте се във воплите на изтерзаните производители – ние не искаме субсидии, искаме реални действия за защита на родното производство.

Не може да бъдем “въртени на шиш” от големите вериги и да искат да плащат като за цаца, а да получават калкан!