Голямата синя черноморска тоалетна или колко са вкусни делфините

Автор: Добромир ДОСКАЧАРОВ, снимка и видео: автора


“Голямата синя черноморска тоалетна” е относително нов вид животно. Или растение. Още не е ясно какво точно представлява, защото не е добре изследвано. За това пък е много добре наблюдавано. Смята се, че в България започва разпространението си някъде в средата на миналия век, когато през ранния комунистически ентусиазъм изригва индустриалната революция. Тогава край бреговете на Черно море започва натрупването на предимно органичен материал, който още през първите години придобива собствени форми, размери и разум и започва да вреди на рибари, туристи, животни и растения.

Странни разтвори от азот и фосфор, нефтени замърсявания, отпадни води, пестициди и полихлоридни вещества, тежки метали, радиация, отпадъци. Това е приблизително устройството на Голямата синя черноморска тоалетна. Нейното поведение рядко е предвидимо. За часове може да задръсти пристанището на Созопол и да развали фона на снимката за спомен на немецът, приседнал нервно на ръба на някоя от дървените лодки. Черноморската тоалетна е виждана да се натрупва и по скалите на морски резервати и там да се размножава със силни зловония и гнилоч, които биха накарали дори строителна бригада да спре работата си по близката тузарска вила.

Рибари от Созопол се оплакват, че при бурно море при сблъсък с Голямата синя черноморска тоалетна може да получите

изгаряния по лицето и обриви по кожата

(виж видеоматериала). Според тях рибите в Черно море се плашат от новия заселник и понеже някои екземпляри са със слаби сърца, нерядко умират при среща с Черноморската тоалетна. За последните 50-60 години са наблюдавани безброй случаи на унищожаване на риби от страна на Голямата синя черноморска тоалетна, но никой от тях не е документиран и по тази причина популацията й продължава да нараства.

Роднина на Голямата синя черноморска тоалетна е Тихата бяла дунавска клоака. За нея се знае много, понеже е разпространена в няколко страни от ЕС и съществуват много проекти за изследване на произхода и развитието й. От 2007г. с влизането на България и Румъния в ЕС, започва да се появява надежда от страна на обитателите на Черноморския регион, че ще получат помощ от страна на братските европейски страни  под формата на парични средства, които най-безкористно ще се вложат в изучаването на Голямата синя черноморска тоалетна. До този момент, средата на ноември 2011г., единствената стъпка в тази посока е докладът на европейския депутат от групата на социалистите и демократите Илияна Йотова, наречен „Настоящо и бъдещо управление на риболова в Черно море”. Той бе приет с огромно мнозинство на 13 септември тази година, с което вкара Черно море в списъка за чакащи финансовите средства, отпускани от ЕС. Като бонус получаваме и европейско законодателство заедно с интегрирана морска политика в Европа и ЕС.

През изминалите 20 години, както и периода преди това, никоя от шестте страни, граничещи с Черно море, не поде инициатива за координирани действия срещу очевидното вредно въздействие на Голямата синя черноморска тоалетна. За такъв затворен басейн появата на всеки нов вид е от голямо значение, особено толкова бързоразвиващ се, както е Черноморската тоалетна. До скоро животът в Черно море зависеше от Генералната дирекция за Средиземно море, към която беше прикачен. На последното заседание на въпросната дирекция, продължило пет часа,

на Черно море са били отделени десет минути.

Делфините са морски бозайници от разред Китоподобни. От съществуващите по света 36 вида, повечето океански, в Черно море се срещат три. Смятат се за най-интелигентните животни на Земята, понеже мозъкът им е силно нагънат като човешкия, но е по тежък с около 500 гр. Делфините в Черно море имат неприятния навик да влизат в таляните на рибарите и да си хапват наготово уловената риба. Рибарите наричат това “унищожаване на рибата” и, за да отучат морския бозайник от това, често го убиват, надявайки се намиращите се наоколо делфини да имат едно на ум - нали са много умни. В началото на 60-те години на миналия век обаче делфините толкова отказвали да си взимат поука, че се наложило да бъде забранено избиването им поради опасността от изтребване. Не се знае

кой първи е вкусил от делфинското,

но стари рибари разказват, че било голям специалитет. Оказало се обаче, че уловът на риба в Черно море не зависел от апетита на делфините, а напротив. Елегантните рибоподобни всъщност гонели рибата от дълбоките части на морето към по-плитките и помагали в голяма степен на рибарите.

Към момента няма точни данни за популацията на делфините в Черно море, според различни оценки те са между 100 хиляди и 200 хиляди, стана ясно това лято от думите на зам.-министъра на околната среда и водите Евдокия Манева. От къде има тези числа не се разбра, но за нея беше важно да изрази някаква позиция относно откритите трупове на делфини на плажа на къмпинг “Корал”. Имаше предположения, че морските животни са били убити от рибари.

Всъщност делфините сами са се убили. Така, както преди около 20 години морето край Шкорпиловци само за два дни изхвърля на брега близо 300 мъртви делфини. Не защото са били болни от бронхопневмония, а защото

сами са избрали да умрат.

Няколко години по-късно стотици от морските бозайници изплуват безжизнени на кримското крайбрежие. Причината не е вирусът на морбили, а свободната воля на делфините. Те искат да ни помогнат, давайки ни много важен знак с цената на живота си. Делфините не могат да се борят с Голямата синя черноморска тоалетна. Тя не е само нефт, торове, биологични отпадъци и радиация, пластмаса и тежки метали. Голямата синя черноморска тоалетна разполага с огнестрелни оръжия, моторни лодки и мрежи. Тя извършва международни сделки и транзакции, управлява заводи, танкери и капанчета.

Голямата синя черноморска тоалетна се състои от приблизително 10 385 000 души, живеещи в черноморския крайбрежен район, които изхвърлят около 571 175 000 куб. м канални мръсотии на година в Черно море или по теченията на реките, откъдето отиват в морето.

Делфините са наши приятели, владеят телепатия и усещат мислите на хората. Човекът се замисля най-силно за екологията при вида на умиращо от негови действия животно. Докато само мислим и не действаме, докато крием проблема зад разни сложни терминологии и скалъпени статистики,  Голямата синя черноморска тоалетна ще завзема все по-големи територии, а делфините ще продължават да умират.