Китайското проклятие над 35-годишните

Веднъж загубили високоплатената си позиция, 35-годишните се пренасочват към други сфери - на общи работници

Ключови думи: новини, Флагман, Китай, икономика

Когато през февруари тази година Хан губи работата си като дизайнер на приложения, тя не изпада в паника и не започва да се притеснява. Тя знае, че нейните 10 години опит в сферата ще ѝ помогнат да си намери лесно нова работа в сектора. Месеци по-късно обаче ситуацията се оказва различна - след стотици изпратени молби за работа, Хан е получила едва четири покани за интервю и нула оферти за реална позиция.

Така тя се принуждава да работи почасово като куриер за доставки на храна и шопинг гид, с които изкарва минимални надници, равняващи се на по няколко долара на ден.

Пред "Си Ен Ен" жената (идентифицирана само с фамилията си от съображения за поверителност) споделя, че причината да ѝ бъде отказвана сериозна работа въпреки доброто ѝ образование и опит е една - тя е вече на 34 години и наближава скоростно невидимата граница от 35.

В Китай от години насам се говори за "проклятието на 35", което застига все повече милениали в страната. Това определение се появява за пръв път в китайските социални медии, описвайки слуховете за съкращения на персонал около и над тази възраст в големите технологични компании.

След това обаче той става толкова широко разпространен, че може да се чуе дори от учени, изследователи и дори политици от управляващата комунистическа партия. Признаците за съществуването на това "проклятие" могат да се видят навсякъде в Китай - от обявите за работа, където масово се споменава изрично, че кандидатите трябва да са под 35 години, през оплаквания в социалните медии на дискриминирани служители, та дори до предизвикалата сериозна полемика кампания на даоистки храм от юни тази година за набиране на нови монаси, в която се посочва, че те трябва да са "под 35 години".

Дори правителството в Пекин слага таван на възрастта от 35 години за много от позициите си за държавни служители - политика, която предизвика критики от някои депутати в китайския парламент.

И докато политици като Дзян Шеннан изтъкват сериозната загуба на опит и умения от тези дискриминиращи практики на работодателите в страната, реалността е, че възрастовият невидим таван се превръща във все по-често явление на пазара на труда, създавайки широко обществено безпокойство.

Една от причините за това е фактът, че Китай все още не може да се възстанови от икономическите щети, понесени от пандемията от коронавируса. Икономическият растеж на страната се забавя, а безработицата става все по-сериозен проблем.

В национален мащаб официалният процент на безработица скочи до почти рекордно високо ниво от 6,1% миналата година и макар вдигането на локдауните да облекчи до известна степен положението, делът на официалната безработица остава около 5,2%.

В такива времена в Китай се затвърждава все по-сериозно т.нар. култура "996" в технологичната индустрия - работа от 9 часа сутринта до 9 часа вечерта, шест дни в седмицата.

Това е безкомпромисен график, който е още по-труден за по-възрастните служители със семейства. Той дава предимство на младите, току що излезли от университета служители пред тези, които работят вече от повече време, но имат семейства и не толкова голяма гъвкавост на възможностите за работа.

Другото голямо предимство на младите служители идва от заплатите - за много работодатели оптимизирането на разходи се е превърнало във водеща цел. Така замяната на част от утвърждаващите се професионалисти над 35 години с прясно завършили университет служители означава по-ниски разходи за заплати.

Това обаче създава една крайно маргинализирана и уязвима социална група на свръхквалифицирани, образовани, опитни хора, които заради възрастта си биват отхвърлени от работодателите.

През март тази година темата отново беше повдигната в публичното пространство, след като Тао Чен, известен журналист и инфлуенсър, разказа за това как е трябвало да се справи с това отхвърляне.

На 38 години той има магистърска степен по философия от престижния Съчуански университет и над десетилетие опит като журналист. След като преди няколко години е уволнен от журналистическата си работа, той се захваща с няколко неуспешни бизнес проекта.

Оттам насетне започва и неговата одисея с намирането на работа, която го принуждава да стане куриер за храна. В крайна сметка обаче е принуден да се откаже и от тази работа, тъй като тя не му носи достатъчно доходи, за да се издържа с тях.

"Въпреки че имах много добър професионален опит и магистърска степен, аз съм наистина неконкурентоспособен след 35-годишна възраст", казва Тао Чен в своето видео платформата Douyin.

Тъжната истина за него е, че повече от 98% от молбите му за работа са останали без отговор, докато останалите са му съобщили "със съжаление", че го смятат за "неподходящ" за предлаганата позиция.

"Почти стигнах до психически срив", споделя още мъжът.

За жените проблемът е още по-голям - в Китай все още съществува мисленето, че мястото на жените е у дома да гледат децата. Още повече, самият факт, че една жена може да излезе в отпуск по майчинство кара някои работодатели да избягват наемането на жени.

Когато 35-годишната Лиу се връща на работа във фирмата за биоинженерство след 6-месечен отпуск по майчинство, тя очаква просто да се присъедини към нов проект. Вместо това тя внезапно е била уволнена, а позицията ѝ е дадена на младеж, току що завършил университета.

Месеци по-късно Лиу все още не е намерила друга работа. Според нея причината за това отношение е именно отпускът ѝ по майчинство.

"Те подхождат много реалистично. Когато нямат нужда от теб, те заместват с по-евтина работна ръка", споделя жената пред "Си Ен Ен".

"Много компании смятат, че това е ефективност на разходите. Те приемат, че заплатата ми е по-висока от тази на новозавършилите, така че предпочитат да изберат тях", коментира още Лиу.

Не всички обаче смятат, че това е лошо. Според някои кръгове в Китайската комунистическа партия "проклятието на 35" е просто начин да се мотивират "способните" и да се отсеят "неспособните".

"Като цяло се очаква, че повечето служители с 10-годишен опит ще станат лидери или мениджъри на екипи, ако способностите им са наистина добри. С други думи, "35-годишният праг" не се отнася до самата възраст, а е мярка за работоспособност в очите на работодателите", се казва в доклад по темата, публикуван на сайта на Централната партийна школа.

Мнозина обаче не са съгласни с тази гледна точка, определяйки явлението като откровена проява на дискриминация на база възраст.

Затова и някои политици и медии призовават за приемането на целенасочени политики, които да добавят официално възрастта като признак за дискриминация. Към момента в закона защитени от дискриминиране са само пол, етническа принадлежност и религиозни убеждения.

Също така се цели да се затегне и контролът върху вече съществуващото законодателство.

Известен малък напредък беше постигнат по-рано тази година, когато няколко провинции и региони облекчиха възрастовите ограничения за новите позиции за държавни служители, повишавайки границата от 35 на 40 години, съобщиха държавните медии.

Докато тези мерки обаче започнат да се прилагат на практика, много милениали в Китай ще срещат все по-големи затруднения да си намерят работа, смазани от "проклятието на 35".

Източник: Webcafe.bg