Радев пусна закона за отнемането на концесията на „Росенец“, но го атакува в КС

Държавният глава използва любопитен подход по темата "Росенец"

Ключови думи: президент, парламент, Лукойл

Президентът Румен Радев атакува отнемането на концесията на „Лукойл“ на терминал „Росенец“ с любопитен подход. Вместо да наложи вето на приетия законопроект, той е издал указ за обнародването му. Едновременно с това Радев сезира Конституционния съд (КС) по темата.

Законът за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, приет от Народното събрание на 21 юли 2023 г., е обнародван днес в "Държавен вестник". С това става ясно, че президентът не е наложил вето на текстовете въпреки призивите, включително на синдикат към "Лукойл".  Това означава, че законът влиза в сила и следва да бъде приложен. При евентуално вето имаше шанс депутатите да преосмислят решението си, което бе взето прибързано. Освен това Народното събрание е в лятна ваканция (макар че ще заседава извънредно в понеделник) и евентуалното преодоляване на ветото можеше да се случи със забавяне - чак през септември.

Едновременно с обнародването на закона, тази сутрин от президентството обявиха, че Радев сезира КС. Там обаче казусът ще намери разрешение евентуално след месеци заради доста по-тромавото действие на тази институция. 

Решенията в областта на енергетиката винаги трябва да почиват върху необходимостта от надеждност и непрекъсваемост на доставките на суровини и на гарантирането на достъпни цени за гражданите и индустрията. Цената за прибързаните и необмислени решения се плаща винаги от джобовете на принудените да понасят последствията им, съобщават от пресцентъра на държавния глава по повод мотивите на Румен Радев да сезира КС.

Начинът на скорострелното приемане на законови изменения, с които се прекратява концесията на пристанищния терминал „Росенец“, не само противоречи на основополагащия за Конституцията ни принцип на правова държава, но е и пример за безотговорно отношение към държавата и гражданите. При възприемането на този радикален подход не са съобразени нито интересите на потребителите и рисковете за повишаване на цените на горива и стоки, нито потенциалните заплахи за хиляди заети в нефтохимическия комбинат, нито възможните съдебни искове срещу България.

Конституционните пороци на този закон и сериозните рискове, пред които той изправя българските граждани, са достатъчни основания за президента Радев да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на законовите изменения, посочват още от прессекретариата на държавния глава.

Следва пълен текст на искането на президента:

ИСКАНЕ 

От 

РУМЕН РАДЕВ

ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 за установяване на противоконституционност на § 1 – 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (Обн. ДВ, бр. 67 от 4.08.2023 г.), а след влизането на закона в сила – на § 2 и 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (Обн. ДВ, бр. 8 от 25.01.2023 г., изм. ДВ, бр. 67 от 4.08.2023 г.)

УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,

На основание чл. 150, ал. 1 и чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) се обръщам към Вас с искане да обявите за противоконституционни § 1-5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, а след влизането на закона в сила – на § 2 и 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (ЗКПОМОДРДПУ). В съответствие с практиката на Конституционния съд (Решение № 6 от 2008 г. по к.д. № 5 от 2008 г.) оспорвам разпоредбите на закона за изменение и допълнение до влизането им в сила, а доколкото след това те престават да бъдат самостоятелни и стават част от закона, който се изменя и допълва, отправям искане до Съда за самостоятелно разглеждане на § 2 и 3 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗКПОМОДРДПУ. Считам, че оспорените разпоредби противоречат на чл. 4, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Конституцията на Република България, като моля да имате предвид следните съображения:

1.    Принципът на правовата държава

Многопластовото съдържание на конституционния принцип на правовата държава се формира от съчетаването на два ключови компонента: правовата държава във формален и в материален смисъл. В своята постоянна практика (Решение № 1 от 2005 г. по к.д. № 8/2004 г., Решение № 4 от 2014 г. по к.д. № 12/2013 г., Решение № 10 от 2016 г. по к.д. № 3/2016 г., Решение № 3 от 2017 г. по к.д. № 11/2016 г. и др.) Конституционният съд утвърждава разбирането за правовата държава като съчетание на принципа за правната сигурност (формалния елемент) и принципа за справедливостта (материалния елемент). Правната сигурност изисква последователност, предвидимост и стабилност на законовите разпоредби, а законността е ядрото на правовата държава във формален смисъл. „Изискването за достъпност и разбираемост, прецизност, недвусмисленост и яснота на законите, а оттук и за предвидимост, за съответствието им с принципите и ценностите на основния закон, са сред най-съществените негови измерения.“ (Решение № 8 от 2019 г. по к.д. № 4/2019 г.).

С § 1 и 2 от Закона за изменение и допълнение се изменя § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗКПОМОДРДПУ по начин, който не съответства на изискванията на правовата държава. Измененията не съответстват на предмета на ЗКПОМОДРДПУ, който е „осъществяването на контрол при прилагане на забраните и дерогациите по член 3м, параграфи 5 и 7 от Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (OB, L 229/1 от 31 юли 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 833/2014“, и неговите последващи изменения и допълнения.“

Без съмнение закон с предмет, насочен към контрола по прилагане на ограничителните мерки с оглед действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, има своя принос към начина, по който Република България прилага мерките, формирани като резултат от общата външна политика и политика на сигурност на ЕС. Тази политика се основава на дипломацията и спазването на международните правила и е насочена към опазването на мира, укрепването на международната сигурност, зачитането на правата на човека и на основните свободи. Законът е приет от 48-ото Народно събрание на 13 януари 2023 г. и е обнародван с Указ № 16 от 24 януари 2023 г. на президента на Републиката, като така е подкрепен и подходът, прилаган от Европейския съюз. При налагането на забраните, предвидени с чл. 1, т. 7 от Регламент (ЕС) 2022/879 на Съвета от 3 юни 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, на България са предоставени временни дерогации по отношение на вноса на руски суров нефт по море и определени нефтопродукти. Според чл. 3м, параграф 5 „Считано от 5 декември 2022 г. и чрез дерогация от параграфи 1 и 2, компетентните органи на България могат да разрешат изпълнението до 31 декември 2024 г. на договори, сключени преди 4 юни 2022 г., или на допълнителни договори, необходими за изпълнението на такива договори, за закупуването, вноса или трансфера на суров нефт, превозван по море, и на нефтопродукти, изброени в приложение XXV, с произход от Русия или изнасяни от Русия.“ Във връзка с това с чл. 1, т. 12 от Регламент (ЕС) 2022/879 е изменен и чл. 5к, който се отнася до заварените договори за обществени поръчки или за концесии. В дерогациите по чл. 5к, параграф 2, б. „д“ е дадена възможност за продължаването на изпълнението на поръчки, свързани със закупуването, вноса или транспорта на природен газ и нефт, включително рафинирани нефтопродукти, ако не съществува забрана съгласно чл. 3м или 3н.

В контекста на прякото приложение, което имат регламентите като актове от правото на Европейския съюз, направените изменения в ЗКПОМОДРДПУ създават правна несигурност при определяне на срока, в който се прекратяват концесиите в обхвата на чл. 5к от Регламент (ЕС) № 833/2014. С § 1 от приетия закон, с който се изменя § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗКПОМОДРДПУ, е предвидено прекратяване на възложените концесии в едноседмичен срок, но не е посочено от кой начален момент тече този срок. По този начин, без да е отправено искане от Министерския съвет за отмяна на дерогацията, Народното събрание е приело прекратяване на концесия в обхвата на чл. 5к от Регламент (ЕС) № 833/2014 г., без да е фиксиран начален момент за едноседмичният срок, в който това трябва да стане. За неяснотата допринасят и редакциите на § 3, 4 и 5 от Закона за изменение и допълнение, с които се изменя § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗКПОМОДРДПУ по начин, който предвижда законът да влезе в сила от 5 февруари 2023 г.

Несъвместимо с правовата държава е и предвиждането с § 1 от изменителния закон на „двуседмичен срок от отнемането на концесията“, в който Министерството на транспорта и съобщенията да поеме оперативното управление на съоръженията, с каквото съдържание се допълва § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКПОМОДРДПУ. Следва да се има предвид, че Законът за концесиите не урежда хипотези на отнемане на концесия, а случаи, в които концесията се прекратява – глава четвърта, раздели V и VI от Закона за концесиите. Такъв институт – на отнемане на концесията, не е познат и по Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия. Използването на термина „отнемане на концесията“, в съчетание с израза „поема оперативното управление на съоръженията“, не създава ясни задължения, които да бъдат изпълнени. Освен това оперативното управление е възложено на Министерството на транспорта и съобщенията, без да се отчита, че орган е министърът и той ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия, а министерството е администрация, която го подпомага при осъществяване на правомощията (чл. 34 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за администрацията).

2.    Принципът на политическия плурализъм

Не могат да бъдат подминати опасенията за нарушаване на принципа на политическия плурализъм, на който се основава политическият живот в България. С приемането на закона на две гласувания, проведени в едно и също заседание на Народното събрание, не е гарантирана възможността на народните представители да направят всички свои предложения. Конституционно недопустимо е мнозинството в Народното събрание да злоупотребява с възможността, предоставена от чл. 88, ал. 1, изречение второ от Конституцията, по изключение двете гласувания на закони те да се извършват на едно заседание. Това е несъвместимо със същността на законодателството в демократичната държава и е отстъпление от принципа на политическия плурализъм, установен в чл. 11, ал. 1 от Конституцията.

Стенографските протоколи са официални документи на Народното събрание и имат доказателствена сила за отразените в тях изявления, обстоятелства и констатации (Решение № 3 от 1993 г. по к.д. № 2 от 1993 г., Решение № 18 от 1995 г. по к.д. № 16 от 1995 г.). Видно от стенограмата на четиридесетото заседание на 49-то Народно събрание, проведено на 21 юли 2023 г., народен представител в своя дуплика при обсъждането на първо гласуване е заявил: „ще направим нужните промени и предложения за промени между първо и второ четене“. Това не е взето предвид от председателстващия заседанието с мотив, че няма никаква конкретика и няма направено предложение за изменение или за допълнение.

След приемането на законопроекта на първо гласуване последователно са направени процедурни предложения за удължаване на срока за предложения между двете гласувания и за разглеждането му по чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на второ гласуване в същото заседание. Предложението за удължаване на срока за предложения е отхвърлено, а за разглеждането на второ гласуване в същото заседание е прието. При приемането на закона на второ гласуване са направени две предложения за редакция – от докладчика и от друг народен представител, но стои открит въпросът дали при заявено намерение да се правят предложения може да се приложи изключението по чл. 88, ал. 1 от Конституцията. Според чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание „Тази разпоредба се прилага само ако по време на обсъждането не са направени предложения за изменение или допълнение на законопроекта.“, а не визира изразяването на намерение за такива предложения. Това на практика предполага предложенията да са направени още в рамките на обсъждането за първо гласуване, а не в срока между двете гласувания. Налага се изводът, че не е съобразена практиката на Конституционния съд в Решение № 8 от 2010 г. по к.д. № 2/2010 г., според която „Недопустимо е в случаите, когато при обсъждането на законопроектите на първо четене в постоянните комисии или в пленарната зала народни представители заявят недвусмислено, че възнамеряват да упражнят правото си да внесат предложения по отделни текстове за второто четене, да се пристъпва към второто гласуване в същото заседание.“

УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,

По изложените съображения се обръщам към Вас с искане да обявите противоконституционност на § 1 – 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (Обн. ДВ, бр. 67 от 4.08.2023 г.), а след влизането на закона в сила – на § 2 и 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, поради противоречие с чл. 4, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Конституцията на Република България.

Предлагам да конституирате като заинтересовани институции Народното събрание, Министерския съвет, министъра на транспорта и съобщенията, министъра на правосъдието и министъра на финансите.