Защо санкциите на ЕС не засягат руската ядрена енергия

Ключови думи: Украйна, ядрена енергетика, Флагман, Бургас

По-малко от седмица след началото на войната в Украйна, товарен самолет Ил-76 на руската компания "Волга-Днепър" прелетя над Беларус и Полша и се приземи в Словакия. Това предизвика всеобщо учудване, тъй като ден по-рано заради нахлуването на Москва в Украйна ЕС затвори въздушното си пространство за руските авиокомпании и частни самолети.

Не след дълго се изясни, че забраната не засяга този самолет, понеже превозвал ядрено гориво за четирите реактора на Словакия, произведени в Русия. Месец по-късно аналогичен руски самолет отново прелетя, и то още по-надалеч - да достави ядрено гориво в Унгария. И Словакия, и Унгария зависят изцяло от руското гориво за своите реактори.

Европа зависи от руското ядрено гориво

Двата полета наскоро след началото на войната станаха още едно доказателство за връзките на Европа с руската енергетика и зависимостта от тях. Ядреното гориво, доставяно от "Росатом", е базата за производството на почти половината от електроенергията в атомните централи в Словакия и Унгария и на над една трета в България и Чехия.

ЕС се стреми максимално бързо да се освободи от зависимостта си от руския газ и нефт, но по отношение на ядреното гориво това е трудно. В резултат стотици милиони евро продължават да влизат в бюджета на Русия.

На Запад сметнаха, че не е приемливо да въвеждат санкции срещу руската атомна промишленост. Президентът на Украйна Володимир Зеленски призова ЕС да въведе поне санкции срещу "Росатом", който е тясно свързан с руския военен апарат и контролира окупираната АЕЦ "Запорожие". "Както изглежда, на ЕС му е най-трудно да се освободи от руското ядрено гориво заради силната зависимост. Има много технически въпроси, а трябва да се имат и предвид стандартите и сигурността", каза пред ДВ Никлас Поатие от аналитичния център Bruegel.

Лостовете за влияние на "Росатом"

Забавянето на ЕС се обяснява с това, че руският атомен отрасъл има огромно влияние в света. Русия разполага с 45 процента от световните мощности за обогатяване на уран, тя доставя ядрено гориво за реакторите на редица страни, включително САЩ, които въпреки твърдия санкционен режим спрямо Москва продължават годишно да плащат един милиард долара за доставките по линия на "Росатом".

По данни на Европейската общност за атомна енергия "Евратом" почти 20 процента от внасяния в ЕС природен уран е с руски произход, още 23 процента се внасят от Казахстан, където отново "Росатом" е един от основните играчи.

Особено зависими от руското гориво са държавите в Централна и Източна Европа. В България, Словакия, Унгария, Чехия и Финландия има 18 реактора руско производство, които използват руски технологии и работят изцяло с руско гориво.

В периода от март до декември 2022-а година Русия е изнесла из цял свят ядрени технологии и материали за над един милиард долара, показват данни на британския аналитичен център Royal United Services Institute. Оттам следва, че от февруари 2022-а година насам обемът на руския износ в ядрената сфера не само не е намалял, а може и да се увеличи, тъй като няколко постоянни клиенти продължават да се стремят да работят с руския атомен сектор, се казва в съобщение на центъра.

Има ли алтернатива на руската атомна промишленост?

Въпреки всичко държавите от ЕС като България, Чехия и Словакия полагат усилия за диверсификация на доставките на руското ядрено гориво. Американският конкурент на "Росатом" - компанията "Уестингхаус" - проявява интерес за доставки на гориво.

България вече тръгна към диверсификацията на доставките на свежо ядрено гориво за двата работещи реактора на построената с руски технологии АЕЦ "Козлодуй". От 2024а година пети блок започва да преминава към доставки от "Уестингхаус", която е подписала договори за целта с канадската компания "Камеко" и нидерландската "Уренко". За шести блок е подписано споразумение с френската компания "Фраматом", чието първо зареждане със свежо ядрено гориво ще е през есента на 2025-а година.

Според експертите, макар че уранът от Русия може относително лесно да бъде заменен с доставки от други страни, търсенето на алтернативи за руските мощности по обогатяването на гориво може да отнеме години. "В другите части на света просто няма достатъчно мощности, за да бъдат разкъсани тези връзки", казва пред ДВ Соня Шмид, професор във Вирджинския технологически университет. "Това не е секретна технология, но тя предполага големи капиталовложения. В контекста на неяснотата, свързана с бъдещето на атомната промишленост, на частния бизнес ще му бъде трудно да продаде тези технологии", предполага тя.

Автори: Ашутош Пандей | Виталий Кропман за Дойче Веле