Конституционните промени на ПП-ДБ: По-малко власт за главния прокурор и до 2 мандата на кметовете

Има предложение за преформатиране на института за служебните кабинети

Ключови думи: промени в конституцията, пп-дб, кметове, правителство

Ограничаване властта на главния прокурор, ограничен брой мандати на кметовете на общини и 24 май да бъде превърнат в национален празник са част от акцентите в проекта за конституционни промени на "Продължаваме промяната" - "Демократична България".

Днес коалицията, съвместно с инициативата "Правосъдие за всеки", обяви своите предложения за промени в Конституцията. Проектът е насочен към три основни групи въпроси. 

"Ядрото на проекта са въпросите за необходимото преструктуриране на съдебната власт. За преструктурирането на модела на управлението ѝ чрез разделяне на ВСС и неговото преформатиране и ограничаването на безконтролната власт на главния прокурор", заяви съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов и допълни, че проектът е обсъждан с „Правосъдие за всеки“ и с други експерти.

Има и поредица от текстове, свързани с държавното управление. Има текст, който въвежда конституционен стандарт за конституирането на независимите контролни и регулаторни органи. Има предложение за преформатиране на института за служебните кабинети. Има предложения, свързани с въвеждането на индивидуална конституционна жалба – възможността на всеки български граждани да се обърне към Конституционния съд. Има текст, който въвежда мандатност за кметовете на общини, за да прекъснем тенденциите на феодализацията в местната власт, обясни още Христо Иванов.

Той допълни, че колегите им от ГЕРБ разработват текстове за Инспектората и неговата роля, която, добави Иванов, е много важна.

"Очаквам конституционната комисия от всички тези идеи да разработи проекта, който ще бъде разгледан в зала. Очаква се следващата седмица да се проведе първото заседание на конституционната комисия", поясни Христо Иванов, съобщи Офнюз.

Последната тема, зад която застават ПП-ДБ, е националният празник да е на 24 май вместо на 3 март.

„Там, където е уреден българският език, да добавим позоваване на делото на Светите братя Кирил и Методий, неговите ученици, българските революционери. На първо място, Васил Левски, защото това дава възможност да гледаме на българската държавност не като стечение на обстоятелствата, а на кауза на просвещението", поясни Христо Иванов.

Според него предложените текстове стъпват на политическото съгласие, че трябва да се върви в тази посока: „Това е важният факт, който ни позволява да се надяваме, че тези текстове ще се появят в Държавен вестник и ще можем да видим структурните промени извършени.“

Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков заяви, че основните принципи зад предложените промени са повече справедливост, повече отговорност на прокурорите, повече независимост при съдиите.

„Огромната власт, която беше концентрирана в главния прокурор до този момент, даваше предпоставка за потенциални чадъри и съдебната система да се използва като бухалка. С тези промени това трябва да спре“, добави той.

Петков допълни, че с предложението за 24 май се вкарва идеята, че България е дала просвета на голяма част от Европа и че сме потомци на просветители.

„Никой от другите празници не променя статута си. Те остават официални празници. В глава 10, където са описани националните символи, да поставим мястото и на 24 май. Това е празник, който обединява всички. Кирилицата е духовно постижение, което сме дали на световната култура и което ни обединява с други народи“, каза министър-председателят Николай Денков.

Премиерът обясни и какво ще бъде предложеното от тях име за празника – Ден на българското слово, просвета и култура, и на кирилицата.

Фигурата на главния прокурор остава, но отпада надзорът за законност, обяви правосъдният министър Атанас Славов.

Очакването е, че така прокуратурата ще се фокусира в наказателните производства и много рядко ще участва в граждански и административни дела. Предвижда се мандатът на главния прокурор да е пет години.

Друго предложение е разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две - съдийски и прокурорски съвет.

В съдийския ВСС, който да се състои от 15 души, мнозинство имат съдиите, избрани от съдии, а в по-малката парламентарна квота не могат да се избират прокурори и следователи. В нея може да има представители на други юридически професии. Членове по право ще са председателите на двете върховни съдилища. Осем души ще се избират пряко от съдиите и само петима от Народното събрание, като те не трябва да са магистрати.

Съдиите, избрани във ВСС, ще продължат да работят като съдии, но с намалена натовареност.

Предлага се също мандатът на ВСС да стане четири години, вместо досегашните пет. Предвижда се парламентарната квота да се превърне в обществено представителство.

Председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд пак ще се избират от ВСС, но да отпадне издаването на указ от президента, предлагат от ПП-ДБ. Целта е да няма пряка политическа намеса при назначаването на висшите магистрати, а не да се отнемат правомощия на държавния глава. Предвижда се мандатът на председателите на ВКС и ВАС вече да е пет години, а не както сега - седем, каза Славов.

В прокурорския съвет мнозинство ще има парламентарната квота от немагистрати, които да осъществяват обществен контрол върху работата на съвета. Прокурорският съвет ще се състои от 10 членове. Шестима ще се избират от Народното събрание, двама от квотата на прокурорите, един - от следователите и главният прокурор да е член по право, предвиждат промените.

Управлението на недвижимите имоти на съдебната система да се върне в Министерство на правосъдието, защото ВСС трябва да се концентрира върху кариерни функции, е сред предложенията за конституционни промени.

Друга промяна касае статута на служебното правителство. Необходимостта да се преразгледа тази уредба излезе в последните две години, каза правосъдният министър Славов. Според него конструкцията на служебното правителство е в колизия с текста в Основния закон, където е записано, че България е парламентарна република. Такъв модел, при който президентът назначава по своя преценка, няма дори в президентските републики, каза Славов.

Той посочи, че в повечето страни правителството в оставка става служебно до нови избори. В други държави, но по-рядко срещано е, лице, което е на висша държавна длъжност (както в Гърция) да се се назначава за премиер, а министри да са хора на висши длъжности.

С минимална конституционна интервенция искаме да се придържаме към правителство в оставка да е служебен кабинет. Той да се фокусира върху изборите и да осигури функциониране на администрацията, няма да сключва дългосрочни договори. Така НС ще може да продължи да действа, а изборите ще са в срок до един месец, каза Славов.

Текстовете отговарят на европейските стандарти за независимост и отчетност на прокуратурата. Това не са идеи, които изискват Велико Народно събрание, нужно е решение на обикновено Народно събрание и се надяваме да съберем 180 гласа, каза още Славов.

Велислав Величков заяви, че от инициативата „Правосъдие за всеки“ подкрепят текстовете. По думите му, ако промените бъдат гласувани, то във ВСС ще има представители на адвокатурата, на Съюза на юристите и неправителствените организации.

ГЕРБ-СДС разпространи позиция по повод предложенията на ПП-ДБ за промени в Конституцията, които коалицията изложи по-рано днес, разработени съвместно с "Правосъдие за всеки". 

Първата политическа сила заявява следното: 

Парламентарната група (ПГ) на ГЕРБ - СДС ясно е декларирала готовността си за участие в общ проект за промяна на Конституцията, заедно с "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) и ДПС. Консултациите между политическите сили започнаха при формирането на 49-ото Народно събрание и логично ще завършат с общ проект за изменение на основния закон. Това се посочва в позиция на ПГ на ГЕРБ - СДС до медиите във връзка с конституционните промени.

ПГ на ГЕРБ - СДС участва в общите законодателни инициативи и гарантира 69 гласа за необходимото мнозинство за приемането на промените в българската Конституция, които са получили одобрението на трите парламентарни групи, коментират още от ГЕРБ - СДС.