„Дай някой лев, бате!” явно никога няма да спре. Просията се оказа държавна политика

Полицията е с вързани ръце срещу наглеците от 27 септември м.г., когато на практика тихомълком от НК е премахнат членът, налагащ наказания за безделничество

Ключови думи: просия, наказателен кодекс, държавна политика, наглеци, полицията е с вързани ръце, политика

Бургазлии пропищяха от огромното количество просяци, които тормозят всички по улиците и в парковете за пари и цигари. Така например молдовските измамници са плъзнали отново в морския град, забелязани са последно в жк „Меден рудник”, когато на място е станал жесток скандал, викана е полиция, но в крайна сметка нищо не се е променило. Същата е ситуацията в центъра на града, където освен обичайните заподозрени – фалшиво инвалидизираните просяци, вече е непълнолетни биват „впрягани” да търсят пари с просия. Гледката е меко казано грозна, но...

Просията се оказа държавна политика.

С решение от септември м.г. от Наказателния кодекс е премахнат чл. 329, който гласеше „Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация”. Както и „Който системно се занимава с просия, се наказва с пробация за срок до две години”.

Така полицията се оказва безсилна да направи каквото и да е срещу наглеците, превърнали просията в бизнес, а хората са едва ли не длъжни да се съобразяват с измамниците. Изменението в Наказателния кодекс е направено по време на служебния кабинет след правителството на Кирил Петков – на 27 септември 2022 г. С него на практика се насърчават всякакви безделници да вадят прехраната си без труд.

Редно е да се уточни, че въпросният чл. 329 в НК, който е бил премахнат почти тихомълком, включва в себе си не само просията. Под „нетрудови доходи” се тълкуват както тя, така и проституцията. Това пък означава, че няма метод, по който към момента да бъде ограничена ѝ тя по законов начин, ако не се касае за организирана от „сводник” дейност.

Така вместо държавата да търси начини да стимулира към труд тези, които не работят, тя прави обратното – дава им нови възможности и премахва пречки пред тях. Докато все нови и нови ограничения биват въвеждани за легитимния бизнес.