Буй за Бургас (2 част)*

Един от плакатите на bgbui.com по време на информационната кампания преди референдума през 2008

Ключови думи: буй, Бургас, Бургас-Александруполос, Русия, договор, референдум, тръбата, пристанище, видео, bgbui, екологична катастрофа

03 Ноември 2011, Четвъртък, 16:08 ч.

Автор: Добромир ДОСКАЧАРОВ

Защото днес, в следизборна България и предфалитна Гърция, новината за одобрението на тръбопровода звучи крайно съмнително

Днес екоминистерството одобри доклада за екооценка (ОВОС) на проекта за петролопровод Бургас - Александруполис. Екеспертите дадоха положителна оценка, след като три пъти върнаха документацията заради липса на оценка на алтернативните варианти за разтоварване на нефта и други непълноти.

Решението не е окончателно,

уверяват от пресцентъра на министерството - предстоят открити обсъждания по населени места, през които е планирано да минава нефтопроводът. Това не са само морски общини, но и такива на територията на Странджа, Сакар и Родопите. На базана на доклада и забележките от срещите с гражданите, висшият експертен съвет на ведомството ще се произнесе по екооценката. Окончателното решение дали да бъде одобрен проектът или не ще бъде взето от екоминистъра Нона Караджова.

Бесове.Бг ви припомня, че на 15.03.2007, без предварителна екологична оценка, без актуална икономическа оценка, правителствата на България, Русия и Гърция сключиха Споразумение за строеж на петролопровод Бургас-Александруполис. Петролопроводът с дължина 285 км ще е изцяло с транзитни функции. Той цели да се намали (но не да спре) трафика на суров петрол, превозван с танкери през Босфора и Дарданелите.

През 2007г. “ползите” за България се изчисляваха на 35 млн. долара годишно. Сумата е по-малка от установената цена на суровините в боклука на София за 1 година. Само 1% увеличение в приходите от туризма в страната ще донесе печалба многократно повече от $ 35 млн.

Подписаното споразумение

не гарантира приходи за държавата изобщо.

Напротив, то поставя данъкоплатците в позиция да покриват загубите на компанията. В споразумението липсват текстове за защита на природата и хората от инциденти. Не се упоменават гаранционен фонд или компенсации при катастрофа. Неясно е разпределянето на отговорностите при аварии. Не е ясно кой ще покрива нито преките щети, нито косвените щети за туризма, които могат да възлизат на стотици милиони долари годишно.

Сега проектната компания по нефтопровода "Транс Болкан Пайплайн Б.В. – клон България" трябва да осигури обществен достъп до документацията по ОВОС и да организира срещите в заинтересованите общини. Министърът трябва да се произнесе по проекта до 45 дни след обществените обсъждания.

Първоначално планът предвиждаше

само един начин за разтоварване на нефта, с буй –

закотвена платформа, чрез която петролът да се претоварва с подводни тръбопроводи до брега. След корекциите, изискани от екоминистерството вече е включен и друг възможен вариант - разтоварването на пристанище, заради опасенията на местните жители, че може да се получи теч, който да замърси Бургаския залив и да прогони туристите.

Бургазлии са убедени, че Бургас - Александруполис е много по-печеливш за гръцкия партньор в проекта. В Александруполис се предвижда да се разшири пристанището, да се построи рафинерия и пренасянето на петрола да става с танкери на гръцкия флот. "Даже са се подготвили с проекти за подобряване на пътната инфраструктура, които ще се финансират от ЕС", казва Стоян Атанасов. "Разбрахме, че в Александруполис са се преборили дори да им изкупуват определено количество мляко, произведено в региона, като вид компенсация", каза преди години кметът Николов.

"Александруполис спечели и рафинерия,

ние - буй", шеговито обобщи тогава ползата от проекта Димитър Николов.

Хората в Бургаския залив се опасяват най-вече от избраната технология разтоварването на танкерите да става с буйове, тъй като са чули, че тя е най-рискова. Такава технология се използва основно в третия свят - Венецуела, Ангола, Индия, Индонезия, Никарагуа. Основната информация за рисковете и абсурдната процедура около играждането на нефтопровода идваше от група от няколко човека - Левон Манукян, Мария Кьосева, Димо Кьосев и Стела Боева. Те предимно със собствени средства успяха тогава да разлепят плакати и да раздадат информационни листовки из Бургас и по-малките градове с информация за основните рискове от технологията "буй" (виж видеоматериала от 2008, заснет дни преди референдума).

На 17.02.2008 50 000 бургаски граждани казаха НЕ на петролопровода.

Те се застъпиха за жизнената си среда и правото си да участват във вземането на решение от такъв мащаб (според Европейското законодателство, макар и не и според Българското). Гласуваха 51220 души (27,09% активност), от които 96.77% “против,” 3.25% “за” изграждането на петролопровода и 50 недействителни гласа. Въпреки това Българското правителство не призна резултатите от референдума поради изискването за избирателна активност над 50% (според Закон за допитване до народа).

В годините след референдума шумът около проекта "Бургас - Александруполис" позатихна у нас, въпреки че за Русия той остава един от най-значимите проекти за десетилетието. Слуховете за подкупи и комисионни, които руските инвеститори са наливали в българските бюрократични джобове за да позволят екологичната катастрофа по Черноморието изпълваха медиите, а днес, в следизборна България и предфалитна Гърция, новината за одобрението на тръбопровода звучи крайно съмнително.

Предстоящите обществени обсъждания със сигурност ще минат под знака на подробно медиино отразяване и политическо оцветяване. Според това кой ще защитава проекта и кой ще го отрича ще се разберат интересите на висщите слоеве във властта.

В крайна сметка всичко ще остане в ръцете на гражданите ако отново бъде свикан референдум. До тогава трябва да бъде чут само един глас - този на експертите, които ще преценят дали построяването на пристанище е добра инвестиция или не. Само не и буйове.

*"Буй за Бургас" е заглавие на материал в "Дневник", изготвен от автора на тази статия. Използвани са изображения и текстове от страницата bgbui.com