Как прекараха вода в змиярника Слънчев бряг, за да стане курорт

Инж. Иван Бухов е известен специалист по водоснабдяване и канализация, той е взел активно участие в проекта

Ключови думи: Слънчев бряг, Иван Бухов, змиярник, вода, новини, Флагман

Инж. Иван Бухов е известен специалист по водоснабдяване и канализация. Той има интересни спомени за изграждането на водоснабдителната мрежа при строителството на курортния комплекс Слънчев бряг, където е участвал.

Като началник на отдел във „Водоканалпроект” инж. Иван Бухов взима и активно участие в проучването и проектирането за снабдяване с питейна вода на цялата ни страна – особено в Добруджа, където карстовите и изворните води са малко и се налага да се отвеждат подпочвените, като се проектират дълбоки кладенци и помпени станции.

Награждаван е многократно с ордени и медали за приноса му за водоснабдяването на цялата ни страна. Работил е в някои африкански държави: Либия, Алжир, а след пенсионирането си през 1991 г. заминава за Нигерия, където предава своя богат опит на по-младите си колеги.

Ето и неговия автентичен разказ за съзидателното начало на Слънчев бряг, публикуван от вестник Уикенд:

Работеше се почти съвместно с колектива на главния архитект Никола Николов, от „Главпроект”, който стигна до министерски пост. Идеите за перспективата на комплекса се променяха много бързо. Започнахме за 12 хиляди курортисти, бързо станаха 20 хил., а скоро продължихме за 50, за да стигнем 100 и повече.

Сега виждането за района Слънчев бряг-Несебър-Свети Влас-Равда и други е да нарасне над 200 хиляди живущи и гости. За такъв капацитет ще се разширява пречиствателната станция за отпадъчните води (ПСОВ) край високия морски бряг между Равда и Ахелой.

Проучванията на място и теренните измервания на трасета и съоръжения бяха трудни, но приятни и забавни. В тях участието на шефа Кирил Недев и на моя милост беше почти задължително. Най-трудно беше геодезичното заснемане натрасетата в комплекса, защото хотелите бяха само на плановете ни, а на терена имаше дюни, блата, високи и ниски гори, тръни, къпини, коприва и всякакви високи и ниски треви, сред които ни срещаха зайци, плъхове, смоци и всякакви други едри и дребни хвъркати и пълзящи животинки.

Спомням си, че се наложи да си кърпя панталона и якето, скъсани от тръните и къпините при опъването на измервателната желязна лента или нарамил нивелира с триногата. Меренето и нивелирането из града имаше специален чар, защото ни заведе до всяка улица и двор на старата и новата му част.

Работата по улиците на Равда пък беше свързана с чести почивки в къщите и сядане на импровизирани маси на сушен под покривите паламуд и местно червено вино. Когато трасирахме водопроводите между кладенците в дясната тераса на река Ахелой се оглеждахме за човешки кости от знаменитата битка на Симеон Велики над ромеите.

Трасето от помпената станция до резервоара е стръмно, но от него се открива добър изглед към цялата речна долина.Заснемането на тахиметричната снимка на новия резервоар и трасето от него до града, беше като приятна-песен, защото теренът не е стръмен и е чист от растителност, а изгледа от него към града и цялата долина на река Хаджийска е като на длан! Колко е различна сега картината от онази, която помня!

Старият Свети Влас, със Санаториума под него, сред боровата зеленина! Виждаха се и 4-5 дъсчени бараки сред гората на Слънчев бряг, които се ползваха за летни студентски лагери. Виждаха се макадамовите пътища с прашната пушилка след всяка кола.

Имахме петни, есенни, зимни и пролетни командировки, Научихме в кой сезон какви риби излизат на борсата и къде се намират най-хубавите вина, димятови, разбира се. Опитвахме пресни калкани, паламуди, скумрии, попчета, сафриди, цаци, акули и други.

Зимата опитвахме чирози и сушени паламуди. Лете ни печеше слънцето, а зиме духаха ветровете и се радвахме на силните морски бури, при които не можеше да се минава през провлака, а зад стената му, в зависимост от коя страна е вълнението.

Създаваха ни трудности, защото често сменяха местоположението на алеите и хотелите, казвахме им да махнат подвижните колелца на хотелите, които танцуваха по терена между морето и шосето за Варна. С водоснабдителната мрежа беше по-лесно, но с канализацията беше трудно, защото се проектираше под морското ниво и с възможните най-малки допустими наклони. Вода взехме от водопровода за Несебър. Отклонението проектирахме от външния водопровод пред старата бензиностанция, при разклона на пътя за комплекса, като трасето мина вляво от него, на подходящо разстояние от Бата.

Вътрешната водопроводна мрежа на комплекса се реконструираше и разширяваше непрекъснато, с различни по размери и вид тръби. Това не беше трудно, защото копаенето в пясъка беше лесно и най-често с откоси без укрепване. Включваха се и други проектанти. Въпросите с отпадъчните води бяха по-трудни. Разделната канализация беше задължителна.

В града се наложиха къси дъждоотводни канали, водещи към морето. Най-напред се реши първия етап на комплекса, който беше за 12 хиляди курортисти. По плажната ивица дължината на участъка беше между ресторантите „Нептун” и „Орфей”. Реши се с два главни колектора до две помпени станции, намиращи се на 50-60 метра западно от шосето за Варна зад първите хотели. „Палма” и „Кристал”.

Водата от помпените станции по етернитов водопровод от 200 мм се изпращаше до временната пречиствателна станция, предвидена и изградена в началото на новия град, вляво от шосето под самата винарска изба, състояща се от решетка, пясъкозадържател, четири емшера, хлораторно и заустване в морето. Впоследствие се наложи разширение на юг и се проектираха помпени станции З и 4, а по-късно и 5, на север – за водите от санаториума и Свети Влас. Каналните води на града се решиха с помпена станция №6, предвидена преди провлака и вляво от улицата край брега на морето.

За водите от Южния плаж се предвиди Помпена станция №7, построена пред станцията на Тютюнева промишленост, край блатото зад голямата и стара върба.