„Война на дронове” в Украйна

Модерното военно дело няма нищо общо с досегашния начин, по който конфликтите се водеха

Ключови думи: дронове, украйна, модерно военно дело, фронтова линия, разказ от първо лице, дейвид патрикаракос

В бункер в задните редици на фронтовата линия в Украйна, седя и гледам част от модерното военно дело – атака с дронов в реално време. Командният център е малка стая с три телевизора, два от които са разделени на четири екрана. Всичко показват кадри от дрон от различни части на 20-километровия фронт, осеян с окопи. Четири мъже седят пред екраните. Двама седят отстрани – единият на лаптоп, другият държи радио. В центъра на стаята е Береза – бригадният командир, който лае гласови съобщения на телефона си.

Два от екраните изгасват и се появява съобщение: „Живата връзка ще започне отново, веднага щом е готова. Подгответе се!”. Казват ми, че това се случва постоянно. Екраните спират и отново се пускат по всякакъв начин и по всякакви непредвидими причини. После се появява картината и гледаме гора. Руски танк се движи – сменя посоки и върти вериги. Мъжете в стаята се опитват да го унищожат. Постоянното им бръщолевене за оръжия и жени не им пречи да се фокусират в преследването на танка. Единия вика в радиото, Береза пак крещи по телефона. Екранът отново почернява. „Живата връзка ще започне отново, веднага щом е готова. Подгответе се!”.
Друг екран светва в чисто бяло. После се вижда как се издига дим. Мъжете се радват. Току-що станах свидетел на унищожението на танк. Атмосферата е енергитична, но и някак банална. Все едно досега са играли компютърна игра.

„Това е модерното военно дело. Война онлайн”, казва Дима – един от пилотите.

Така започва разказът от първо лице на журналиста Дейвид Патрикаракос, който се намира на фронта и след изкъсо случващото се от чисто технологична гледна точка в украинската армия. Ето какви са неговите наблюдения:

Модернизацията на войната през 21 век в известно отношение започна с първия полет на Predator – американския дрон, който прелетя над позициите на талибаните, за да фотографира случващото се долу. В САЩ разбраха, че дроновете или Безпилотни въздушни превозни средства, могат да се ползват за много повече от шпионаж. Могат да се модифицират за бойни действия, въоръжени с ракети и други подобни устройства. Китай, Иран и Турция също се включиха в поредната надпревара по въоръжаване и сега заливат пазара с своите собствени безпилотни продукти, които са по-евтини, но и също толкова ефективни.

За всяка държава, която се бие без финансовите способности на САЩ и Китай – на практика всички останали – това, което е евтино и ефективно е необходимо. В Украйна небето е пълно с китайските DJI Mavic, иранските „Шахед”, руските „Орлан-10” и турските „Байрактар ТВ2”. Дроновете не могат да носят същото снаряжение като изтребителите, ама... изтребител не можеш да си купиш от нета. За цената на само един F-35 например, могат да бъдат закупени 55 000 DJI Mavic 3. За по-слабо наложените армии дроновете дават шанс да се изравнят силите на бойното поле. Поне до известна степен.

Обратно в бункра. Виждам захвърлен сред дрехи Mavic 3. Малко дронче с размери не по-големи от 13 на 12 инча. Това е дрон за цивилни, снабден с камера и може да бъде закупен свободно от всеки за приблизително 3000 долара. Ако спънките с липса на финансиране раждат креативност, украинците се превръщат в художници. Когато проследявах битката за Бахмут, един офицер там разказа как неговият екип може да унищожи струващ няколко милиона долара танк Т90 като просто купи един такъв дрон и закачи за него малък експлозив.

Атмосферата е на отпусната бдителност. Звукът от падащите снаряди и ракети е далечен, но и не спира. Войниците на фронта се бият не само с танкове, ракетия, артилерия и понякога пушки. Те използват дронове винаги. Основно за наблюдение – като „окото в небето”. По-евтините от тях използват да забелязват вражески единици. След това координатите се изпращат към артилерията за точно поразяване. Когато мунициите са малко, изстрелите трябва да са прецизни.

„Ако имахме тази технология през 2014 г., никога нямаше да загубим Крим и това е факт”, казва командирът на бункера Юрий Береза и допълва: „Най-важното нещо сега е онлайн комуникацията. Виждам всичко, което се случва на земята. Когато войниците са на фронта, те са под стрес и често предават грешна информация. Аз виждам истината – от високо. Това има ефект върху това колко бързо могат да взимам решения, а така се печелят битки”.

Той обяснява, че ако си пусне сим картата на телефона, руска ракета ще падне на тази позиция много скоро. Затова се използват приложения чрез интернет – WhatsApp, Signal, Facetime. „Войната се движи от телефоните. И ако оставиш телефон включен на неправилното място, умираш”, казва лаконично Береза.

Едно време най-впечатляващи на бойното поле бяха едрите мъже, способни на физическо насилие. Сега украинците избират тзи, които имат най-богати дигитални умения.

От отсрещната страна обаче руснаците не са нито глупави, нито технологични инвалиди. Докладите сочат, че Украйна губи над 10 000 дрона на месец заради руските устройства за електронна война. И стават все по-добри в това. Учат се бързо от грешките си и вече става все по-трудно координираните атаки с дронове да са успешни.

На практика случващото се на фронта в Украйна е първият конфликт в човешката история, който ще се реши не толкова от това кой е най-силен, а от това кой е най-креативен с технологиите. А начина, по който протичат военните действия сега, ще извая модерното военно дело по начин, невиждан досега.