Историческо решение в САЩ преобръща приема в университетите

Ключови думи: Университети, новини, САЩ, позитивна дискриминация

Консервативното супермнозинство във Върховния съд на САЩ прокара още едно безпрецедентно решение, този път за приема във висшите училища на страната. Вчера съдиите сложиха край на позитивната дискриминация по расов признак при класирането на децата. Аргументът е, че този подход в приема нарушава клаузата за равна защита в 14-ата поправка на американската конституция. В страната обаче се надигна вълна от възмущение, че под този уж благороден претекст се тръгва точно в обратната посока и за пръв път от над половин век правата на малцинствата са застрашени, пише вестник Сега.

 Президентът Джо Байдън коментира с думите: "Това не е нормален съд" и обяви, че обмисля ответни действия в рамките на своите правомощия. Безпрецедентното решение идва година и няколко дни след друго подобно огромно отстъпление от основни принципи на човешките права - забраната на абортите.

Съдът излезе с решение по две дела, заведени срещу правилата за прием на Харвардския университет и Университета на Северна Каролина от американци от азиатски произход. Решението на практика забранява политиките по позитивна дискриминация в САЩ, благодарение на които деца от афроамерикански, испаноезичен и др. малцинствен произход имаха шанс да влязат в най-елитните висши училища. Делата се водят от името на кандидат-студенти от китайски произход, които твърдят, че предимството на другите малцинства ограбва техните възможности да учат на равна нога с останалите, при това при много по-висок успех (тези кандидати традиционно изкарват много високи резултати на стандартизираните тестове).

Висшите магистрати отсъдиха, че двата университета излизат отвъд границите на тесните ограничения за прилагане на критерии, основани на раса, утвърдени с предишни решения на съда. "Студенти за справедлив прием" - консервативна лобистка група, която представлява студенти от азиатско-американски произход в делото срещу Харвард, твърди, че университетите класират на по-ниско ниво тези кандидати по личностни критерии. Адвокатите на елитния университет изтъкват, че в приема се претеглят множество фактори. Върховните съдии обаче считат, че аргументите за прилагане на позитивна расова дискриминация не успяват да артикулират "смислена връзка между средствата и преследваните цели".

Благодарение на Тръмп в деветчленния състав на Върховния съд в момента има консервативно мнозинство от шестима съдии с десни и крайнодесни убеждения. В него за пръв път има и черна жена - Кетанджи Браун Джаксън, и нейното становище е в пълен противовес на другите. Според съдия Джаксън решението означава, че "расизмът ще е още дълго с нас". Президентът Джо Байдън обяви, че ще поиска от образователното министерство да търси начини за подкрепа на многообразието на студентите. "Дискриминацията все още съществува в Америка. Днешното решение не променя това. Това е проста истина", коментира Байдън в Белия дом.

В становището на мнозинството съдия Джон Робъртс изтъква, че макар целта да е "похвална", тя е противоконституционна. "Непрозрачните" категории, които университетите използват да измерват расовия състав на своите студентски общности пречат, а не помагат на благородните цели, пише той. Правилата за прием на Харвард водят до това, че по-малко американски студенти от азиатски произход влизат в университета, което нарушава клаузите за равна защита на всички раси и конституционния стандарт, че "расата никога не може да бъде използвана като негатив". Като налагат расови критерии в приема, при които някои студенти получават предимство само на този признак, университетите толерират точно това, което ние се стремим да премахнем - стереотипите, посочва още съдия Робъртс.

Смята се, че решението на Върховния съд ще засегне четвърт от американските университети и ще доведе до намаление на студентите от афроамерикански, испаноезичен и индиански произход в най-елитните училища.

ИСТОРИЯ

Позитивната дискриминация е въведена през 60-те години на миналия век по времето на Кенеди, припомня "Гардиън". През 1978 г. тя за пръв път е атакувана в съда от Алън Бак - бял мъж, който не успява да влезе в Калифорнийския университет. Тогава съдът решава, че расата може да е критерий в приема, но университетите нямат право да въвеждат квоти на този принцип. През 2003 г. в друго дело Върховният съд отсъжда, че висшите училища могат да ползват расата като критерий в името на по-голямо многообразие. Още тогава обаче в решението съдия Сандра Дей О'Конър прогнозира, че "след 25 г. използването на расови преференции няма да е необходимо".

В последните години съдът е бомбардиран с дела от консервативния активист Едуард Блъм, който атакува расовите преференции в различни аспекти на американското общество. През 2016 г. Върховният съд почти стигна до отмяна на тези критерии в дело на бяла американка срещу Тексаския университет в Остин. Оттогава обаче балансът в органа се преобърна - в своя мандат Тръмп назначи трима съдии с десни и крайнодесни убеждения.

Съдия Кетанджи Браун Джаксън не участва в решението за Харвард, като заяви конфликт на интереси, но в другото дело огласи остро несъгласие с колегите си. "Въпреки че правните бариери на расова основа са свалени, расата все още влияе по най-различни начини в живота на американците и днешното решение ще влоши това положение, вместо да го облекчи. Ако от университетите се изисква да не обръщат внимание на нещо, което има значение, то няма просто да изчезне. Сега ще ни отнеме много по-дълго да премахнем расизма. И, в крайна сметка, като игнорираме расата, само усилваме нейното влияние", коментира тя. Съдия Соня Сотомайор също излезе с негативно становище, като предупреди, че решението на мнозинството "ще бетонира сегрегацията във висшето образование".