Революционни открития в Бургас, учени създават импланти, костна тъкан и биодизел от морски отпадъци

Проф. д-р Севдалина Турманова разкри, че с отпадъците, с които ресторантите пълнят контейнерите край морето, може да решим екологичните си проблеми

Ключови думи: Севдалина Турманова, Университет Асен Златаров, учени Бургас, университет Бургас, дизел, морски отпадъци, черупки миди, рапани

Революционни открития на учените от Университет „проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас може да спасят човечеството от пластмасата, която пълни моретата и океаните. Звучи невероятно, но те вече са намерили най-добрия заместител на полиетиленовите торбички и то от черупки, които ресторантите изхвърлят. 

Човек сам си копае гроба с нож и вилица в ръка, казваше фелдшерът от Карнобат Донка Христова. Според нея пластмасата от морето отива в организма на морските обитатели и оттам се връща при човека, който безумно я е изхвърлил. Учените от Бургас обаче са намерили начин да намалят консумацията на полиетилен.

Замисляли ли сте се какво става с тоновете черупки от миди и рапани, които туристите изяждат в ресторантите през лятото по Черноморието? Признавам си, че не съм, но учените са намерили решение и на този проблем, сподели кореспондентът на бТВ Лора Стаматис.

„Лабораторията по аквакултури и биотехнологии е една от трите най-нови в бургаския университет. В нея работят учени от катедрите „Технологии на материали и материалознание“, „Химия и химически технологии“ на Факултета по химически науки. Интересни, различни са направленията, по които се работи в тази лаборатория. Те са свързани с извличане на ценни вещества, намиращи се отпадъчни морски черупки от видове, които обитават Бургаския залив на Черно море“, каза в интервю за „Тази сутрин“ проф. д-р Севдалина Турманова.

Чрез подходящи физични и химични методи в лабораторията се добиват прахове, които служат за получаване на биоактивна и биоинертна керамика, както и други интересни приложения. 

„Натрошените черупки са смлени фино и от тях е получен калциев карбонат, калциев окис с калциевият ацетат, от който пък са синтезирани керамични нанопрахове. От един от тях се прави биоактивна керамика, която намира приложение в медицината като заместител на костната тъкан“, обясни доц. Христов. 

„От механично обработени черупки от скариди, които са химично третирани и от тях е извлечен хитин и е получен хитозан, който намира приложение в медицината и във фармацевтичната промишленост. Използва се и като бариерен филм за съхранение на плодове, зеленчуци и др. хранителни продукти. Може да послужи и като заместител на полиетиленовите торбички“, каза пък негова колежка. 

„Чрез извличането на ценни вещества и обработката им в лабораторията се получават различни иновативни продукти, които може да намерят приложение като импланти в медицината, за замяна на костна тъкан, като хранителни и биодобавки, като абсорбенти и като керамични прахове, които служат за катализатори за органични реакции, включително и за получаване на биодизел“, обясни проф. Турманова.

„В лабораторията се обучават студенти и дипломанти. Опитваме се по този начин да решим екологичния проблем с морските отпадъци, а в същото време да добием нови продукти“, каза още тя.