Как и защо са убити Теодора Бахлова и Юмер Мехмед – подробна хронология

Двамата вляво му бяха близки приятели, но не трябваше да го „врънкат“ за пари, както по-късно ще отбележе Рагевски лаконично

Ключови думи: Теодора Бахлова, Станимир Рагевски, Юмер Мехмед, убийство, флагман, хронология, обзор

Екипът на Флагман.бг събра всичката информация – в пълни подробности, по извършените две тежки криминални престъпления с убийствата на брокерката Теодора Бахлова (46г.) и строителния работник Юмер Мехмед (28 г.). Поради проявения обществен интерес към започналия преди месец съдебен процес срещу серийния екзекутор Станимир Рагевски (58г.) - един от големите бизнесмени и предприемачи в Бургаския регион, публикуваме цялата сага, със събраните от нас факти, данни и доказателства..

Станимир Рагевски е роден в Бургас през 1965 г. Учи в гимназия “Св.Св. Кирил и Методий“, жени се за ученическата си любов – Елена Болярска, с която са в един клас. Така става зет на една от най-влиятелните фигури от репресивния апарат на Бургаска област – бащата на Елена, който към края на XX век е началник на Военното интендантство. Семейство Рагевски имат един син, който е на 30 г.

През 1987 г. зетят на военния началник Болярски завършва Висшето военно училище във Велико Търново с офицерско звание лейтенант и веднага е назначен за командир на рота във военното поделение в Равнец. Прави светкавична кариера и две години по-късно вече е помощник-началник щаба в Равнец. Именно на тази длъжност  успява да организира кражбата на пари в особено големи размери от нераздадените заплати на военнослужещите в поделението. Случаят е от 1993 г., когато сумата 549 220 лв. е огромен финансов ресурс и с нея  може да построят два хотела.

За това престъпление първо е била подведена под наказателна отговорност касиерката и едва 2 години по-късно е разкрит истинският крадец, който е укрил парите в буркани в мазето на семейния апартамент, някои от копюрите дори били вече в мухъл. Открити са в същото мазе и незаконни боеприпаси. Рагевски е осъден на 5 години лишаване от свобода, но е освободен условно-предсрочно след по-малко от 2 години.

Двете години престои в Затвора-Бургас не го правят „човек“, а напротив, изграждат у него още по-голяма психическа устойчивост, хладнокръвие и самоконтрол при извършване на престъпления. Именно в затвора се научава да издържа на висок стрес и да не взима импулсивни решения.

От 1997 г. насам, след като излиза на свобода, той предприема най-различни бизнес начинания – управлява няколко търговски дружества, придобива множество недвижими имоти на територията на цялата област Бургас. Извършва предприемаческа дейност и се занимава с ресторантьорство. Блестящото му финансово положение и охолният му начин на живот обаче не притъпяват криминалните му нагласи и той поддържа контакти с различни лица от контингента.

В хода на разследването на двете убийства полицаите се натъкват и на друга страна от психиката му. Въпреки че има стабилен брак със съпругата си Елена, от 2012 година поддържа постоянна интимна връзка с Росица С. Тя също ще бъде разпитана в хода на съдебното следствие като свидетел.

Решаващи за укриването на двете жертви са близките взаимоотношения на Рагевски с готвача Деян Дичев, който по това дело е само свидетел. През 1995-1996 г. двамата са били заедно в Затвора-Бургас. Дичев попаднал там заради извършено престъпление по повод военно хулиганство. През тези 2 години двамата изграждат силна връзка помежду си. След това я затвърждават и развиват.

От психологическа гледна точка, Дичев възприема Рагевски като ментор и изпитва към него смесица от лоялност и страх. Рагевски безусловно разчита на съкилийника си, тъй като през годините се оформя като изключително верен, а предаността му граничи със страхопочитание. Обвиняемият поддържа години наред близка връзка с първата си жертва Теодора Бахлова. Двамата имат общи финансови проекти, с придобиване и продажба на недвижимости за десетки милиони левове.

В хода на предварителното производство не се изяснява дали двамата с Теодора са имали интимен контакт, но е сигурно, че са нямали тайни помежду си. Бахлова му има огромно доверие и урежда всичките си сделки с него без писмени договори. Така инвестира много пари в дейности на Рагевски, помага му да разпродава самостоятелни обекти в голям курортен комплекс в село Лозенец, Царевска община. Двамата са имали устна уговорка, че след определен момент, той ще й се издължи и ще й прехвърли собствеността на 3 апартамента от реализирания проект в Лозенец.

От 1997 г. докъм 2016 г. брокерката на недвижими имоти Бахлова печели огромни суми и инвестира в най-различни бизнеси, но след този период започва да изпитва сериозни финансови затруднения у нас, заминава за Великобритания. В Бургас оставя възрастната си майка Стоянка и дъщеря си Християна, все още ученичка. Докато Бахлова опитва да се съвземе финансово от брокерство на недвижимости в Лондон, Рагевски помага на възрастната й майка в житейските й нужди. Бахлова е благодарна за полаганите от него грижи, двамата непрекъснато поддържат връзка.

През 2020 година лондончанката е сред първите заболели от Ковид-19, след което общото й здравословно състояние се влошава изключително много. Срещу нея, по същото време, у нас, са образувани няколко изпълнителни производства и са наложени обезпечителни мерки от банките. Затова тя интензивно започва да настоява бизнес партньорът й да прехвърли собствеността на 3-те апартамента в Лозенец. Той обещавa, но не предприема повече от година абсолютно нищо.

Отношенията между двамата се обтягат през октомври 2020 г., когато тя се прибира за седмица в Бургас. На 29 октомври, около обед, Рагевски отива на гости в дома на Теодора и Стоянка Бахлови на ул. „Оборище“ №38.

Разговорът между двамата преминава в скандал и за да не ескалира, гостът предлага да се срещнат по-късно в същия ден на друго място, за да продължат да говорят. Дава й адрес на ул. „К. Фотинов“ №1, вход 4, ет. 1, ап. Ляв. На този адрес Бахлова никога не е ходила и не е знае, че дотам може да стигне много бързо и пеш.

Стоянка Бахлова е била изключително ценен свидетел за полицаите от Първо РУ, ако са искали да открият бързо екзекутора на нейното дете. Тя е разказала след изчезването на Теодора, че е чула скандала с "благодетеля", но и нещо повече – Рагевски напусна жилището без да й каже довиждане, а дъщеря й плачела и била видимо разстроена.

Около 16 часа Теодора поръчва по телефона такси на фирма „Еко“, като казва на майка си, че не смята да се бави навън. Взема със себе си единия от двата мобилни телефона, които е притежавала – този, който е с български абонатен номер. Английският оставя у дома. Бахлова сяда на задната седалка в таксито и казва адреса. Таксиджията е озадачен от краткия маршрут, но не казва нищо. По-късно той също допринася достатъчно за бързото разкриване на убийството й, ако, разбира се, от МВР бяха положили повече усилия. Шофьорът обяснява пред полицаите, че от ул. „Оборище“ №38 те се придвижили към ул. „Цар Симеон I” и оттам поели на дясно по ул. „Булаир“. Той спрял на 15 метра преди кръстовището с ул.“К. Фотинов“ и посочил с ръка на Бахлова от коя страна се намират входовете към сградата на ул. „К.Фотинов“ №1. Свидетелят Росен Р. - шофьор на „ Еко такси“ буквално я насочва към апартамента, където вече я очаква подготвен нейният палач.

Всъщност, имотът на този адрес във вход 4, ет. 1, представлява два обособени апартамента, с отделни врати. В единия – срещу стълбището – има наемател, а другият – който е вляво на стълбището – необитаем. Ключ за този апартамент има само Рагевски. Двата апартамента са наследство на Елена и брат й Иван Болярски. Убийството е извършено в апартамента на Иван. Още с влизането в необитаемия, но обзаведен апартамент, 46-годишната Бахлова започва да повишава тон, нервите й не издържат, иска веднага да оправят финансовите си отношения, тъй като всеки момент банката ще й отнеме партера в луксозната кооперация на ул. „К. Фотинов“ №37. Заплашила го, че ще изкара в публичното пространство негови лични и финансови дела, с които може да го вкара в затвора.

Рагевски познавa много добре своята бизнес партньорка и си дава ясна сметка, че крайно емоционалният й характер може да му навлече огромни неприятности. В този апартамент той укрива и незаконен пистолет „Макаров“, кал. 9Х18, със заличен фабричен номер и шумозаглушител. В оръжието има 15 патрона.

В разгара на скандала прострелва Бахлова в гърдите смъртоносно. След като се убеждава, че е издъхнала, пренася трупа й в санитарното помещение, представляващо баня с тоалетна. Почиства ведага следите от кръв в хола и заключва входната врата.

В това време Стоянка Бахлова започва настоятелно да търси дъщеря си на мобилния телефон. Звъни цяла вечер и през нощта. На 30 октомври притеснената майка се обажда на спешния телефон 112 и подава сигнал за изчезването й. Свързва се със Станимир Рагевски, като го пита дали знае къде е дъщеря й. Той е спокоен, съветва я да не се тревожи, въпреки че не знаел за къде е, може пък да е отпътувала нанякъде. Появил отзивчивост на молбата й да иде до двора на кооперацията й, за да премести автомобила на дъщерята, защото пречи на съседите.

Рагевски започва да обмисля как да прикрие напълно следите от кръв и да се отърве от трупа. Той е наясно, че не може да изнесе тялото цяло и че по-лесно би било да го разгради преди това. Купува 4 пакета сода каустик и голям пластмасов бидон. Занася ги в апартамента, но установява, че не може да побере трупа, който и без това вече се е вкочанил. Купува ел. саблен трион, марка „Бош“ от 550 W и нож за триона от същата марка. Така разрязва гръдния кош, на половина бедрените кости, като останалата част от краката чупи с ръка, за да ги отдели от тялото.

Понеже няма никакъв опит в разфасоването, извършва разрезите извън ставните повърхности. Напъхва по този начин трупните части в бидона, изсипва върху тях топчетата сода каустик и залива догоре с вода. След няколко дни обаче преценява, че този бидон не може до безкрай да стои в апаратмента на шурея му и го мести в затворения зеленчуков магазин на ул. „Сливница“ №28, на ъгъла с ул."Шейново".

Търговският обект не се ползва, тъй като наемателката му е забременяла и не смятала скоро да възобнови дейността си. Тя и съпругът й Румен Б. добре познават Рагевски и проявяват разбиране той да остави там бидон. Дават му ключ. Смятат, че в бидона ще има туршия. След тази договорка обаче не свършват трудностите с прикриването на ужасното убийство.

Трябва логистика по пренасянето на бидона и транспортирането му в неизползваемия магазин. За целта Рагевски решава, че най-подходящ е именно дългогодишният му верен слуга Деян Дичев. По това време Дичев държи под наем винарната в партера на гарнизонния военен клуб в Бургас, която е в непосредствена близост до зеленчуковия магазин на ул. „Сливница“ №28, където пък е и квартирата му. 

Очаквайте Втора част от летописа!