Смъртта на Кадафи като печалба

Ето защо в края на април фрегатата "Дръзки" се включи в операцията на НАТО "Обединен защитник" да патрулира край бреговете на Либия. Защото беше ясно, че режимът на Кадафи е обречен. И на нас ни беше необходимо основание да си поискаме онези 58 милиона долара дълг, който бяхме принудени да опростим на Джамахирията. След смъртта на Муамар Кадафи вече имаме право да зададем неизбежния циничен въпрос: "А ние какво ще спечелим?"

За Запада е ясно - ще си осигури евтини доставки на петрол срещу помощи, храни, оръжие. Ще си възвърне влиянието от времето на крал Идрис. Ако ислямистите не надделеят, разбира се. За нас остава да настояваме за скромния си дълг. При ясното съзнание, че няма да ни бъде даден, защото страната е в разруха. На ход идва опцията да се борим за участие във възстановяването й. Ще ни позволят ли обаче големите хищници Франция и Италия, които не крият стародавните си колониални апетити към Северна Африка?

Досега се борихме с Кадафи, сега ще трябва да дуем жили със Саркози и Берлускини. И още по-лошо - с Обама. Те тия насита нямат- взимат си своето, ако се налага и с цената на война. Още повече, че и те са натиснати от кризата, която Америка сама си произведе и експортна.

Сега е моментът външният министър Николай Младенов да покаже виртуозност. И баба може да се включи в акция на НАТО, но да извлечеш дивиденти е висш пилотаж.

Сега е моментът да уредим българските заводи с оръжейни доставки за освободена Либия. С доставки на агнешко, зърно, други храни. Родни строителни фирми градяха Джамахирията по времето на Кадафи. Сега е моментът да удесеторят обемите на поръчките си. Въпреки смазващата конкуренция на световните компании. Нашето присъствие там е традиция.

Иначе е модерно да се говори за демокрация. Без печалба обаче тя не струва пукнат грош. И за средния либиец, и за средния българин.

А дали Кадафи е евреин или син на френски пилот, или син на италианец, или прост бедуин, и дали държавният секретар Хилари Клинтън нарочно произнесе присъдата му при спецвизита в Либия, за да му затворят устата да не говори за тайното си партньорство със Запада, за нас, българите, не е от практическо значение.
Победителите не ги съдят. Горко на морала.