Геро работил 4 години за 90 лева на месец

Ключови думи: геро, 90 лева на месец, няколко години

Герасим Георгиев - Геро, който води с Димитър Рачков шоуто за имитации „Като две капки вода”, днес е сред най-търсените в гилдията и едва ли може да се оплаче от липса на ангажименти, съответно и от добро заплащане. Докато си извоюва този статут обаче, русенецът е трябвало да преодолее доста препятствия и да изтърпи не малко несгоди, сред които и тази да работи цели 4 години за шокиращите 90 лева на месец. Интересното е, че се наложило Геро да избута този период, след като първо постигнал главозамайващ успех още като студент в НАТФИЗ.

Знаейки добре дългия и труден път, който е изминал, за да се нареди до популярните и обичани актьори, Геро едва ли може всеки път да подмине с равнодушие критични и язвителни коментари, често подсказващи и откровена завист. Като например, когато се използва определението „мечки” за популярни актьори, понеже известността им от тв екрана привлича публика и в театралните спектакли, в които участват, и темата се обвърже с парите, които печелят.

„Е, да, де, но аз съм си го извоювал това. Не съм от НАТФИЗ - направо на червените столове в Народния театър. Така че съм си го изстрадал и минал този трънлив път и съм си платил лептата, която трябва да дадеш”, казва е Геро и добавя, че наистина театърът е саможертва. Вече  25 години той не е слизал от театралнта сцена. Играл е в над 50 спектакъла, в които има приблизително 20 главни роли. Така че, не се е появил на тв екрана, без преди това да е натрупвал солиден опит, който в случая включва доста трудности и пречки, с които трябвало да се справи.

Пътят на Геро в професията започва още от детската градина. Актьорът, който на 10 юли ще празнува 49-тия си рожден ден, от малък бил артистичен, така че когато се появила възможност за изява, с радост се включил. Първото му излизане на сцена е на празник на детските градини в Културния дом в Русе. Децата трябвало да пеят песни. Тези от детската градина, която малкият Геро посещавал, щели да изпълнят „Вълкът и седемте козлета” на Развигор Попов и Мими Иванова. Геро щял да пее куплета на вълка. В деня на събитието бъдещият актьор така се притеснил, като видял тъмната сцена и огромните микрофони по средата й, че се наложило с майка му да се връщат вкъщи с такси, за да си смени панталоните. Причината – напишкал се от страх. Затова пък после се представил блестящо. Даже с другарчетата му от детската градина спечелили първо място.

С времето страхът от сцената постепенно се превърнал в любопитство. Първо обаче Геро се ориентирал към народните танци. Баща му го записал в школа, в която бъдещият актьор играл 13 години. Танците толкова му били на сърце, че когато след гимназията мислел къде и какво да учи, имало момент, макар и кратък, в който се поколебал дали да не кандидатства за хорегораф в АМТИИ-Пловдив. В крайна сметка избрал НАТФИЗ, тъй като усещал актьорството като свое призвание още от 8 клас. Тогава съученичка го поканила да погледа репетициите в театралната школа на Любо Фърков, която посещавала. Геро отишъл, станало му интересно и се записал. Харесало му, започнал да работи усърдно и да участва с школата в различни събития. Малко преди да започне да се подготвя за изпитите в НАТФИЗ, Геро сбъднал голяма своя мечта. Запознал се с легендарния Георги Георгиев-Гец.

Младият бъдещ артист бил представен на кумира си след негово представление в Русе. Гец бил кум на семейство, приятелско на това на Геро. Така че когато отишли да гледат спектакъл с участието на звездата на родните кино, телевизия и театър, и знаейки мечтата на младежа да стане актьор, мъжът, на когото Гец кумувал преди време, веднага предложил да ги запознае. Това станало след края на представлението. Развълнуван и притеснен, Геро зачакал появяването на големия актьор. След минути Гец излязал от гримьорните с видимо изморен вид. „Гец, да те запозная”, заявил ухилен мъжът, на когото актьорът бил кум, и побутнал младия Геро напред. Веднага след представянето, последвал въпрос: „Той иска да става артист. Тъй като го гледаш, става ли за тая работа?”.

Гец реагирал с чувство за хумор, а после предложил на младия Геро да запише телефона му и преди изпитите да се обади, за да чуе материалите му. Няколко седмици по-късно кандидат-актьорът вече бил в София и се суетял пред уличен телефон. Мислел, че Георги Георгиев-Гец може да не го помни. Затова Геро решил да се обади, но като чуе три пъти сигнала, да затвори. Набрал номера и зачакал. Гец вдигнал веднага, още след първия сигнал. Геро набързо смотолевил кой е и за какво се обажда, при което кумирът му не само си спомнил, но и казал, че очаквал да обаждането му. Поканил го на следващия ден в 18 часа в дома си, за да чуе материалите му.

Сърцето на Геро подскачало бурно, когато в уреченото време зачакал, стиснал чантата с материалите си, пред блока, в който легендата живеел. Тъкмо мислел, че големият актьор може да е забравил, че ще му гостува, когато чул гласа му зад себе си: „По-бързо! Ето момчето стои и ни чака”. Геро видял Гец и жена му да се задават с две торби кайсии. Без да губят време, щом влезли в дома на Гец, кандидат-актьорът започнал плануваното си представяне пред изпитната комисия в НАТФИЗ. Гец много се смял. По едно време извикал и жена си и тя да се посмее. Тя се появила с чиния с кайсии и подканила младежа да си вземе. Геро първо свенливо отказал, но след като домакините настояли, си взел кайсийка-две и пак подхванал материалите си.

„Добър си, моето момче! Направо спокойно отивай да кандидатстваш”, заръчал Гец накрая. Преди Геро да си тръгне, големият актьор се поинтересувал как е цялото му име: „Как ти викат на кратко? А! Трябва да се различаваш. Виж Георги има много, но Гец-а е един. Ти ще си Герасим Георгиев-Геро. Сложи това уточнение, да знаят”, заръчал той. Когато Геро бил приет в НАТФИЗ, веднага му се обадил, както обещал. Като казал добрата новина, Гец изревал в слушалката: „Урааа!”. „Никога няма да забравя доброто, което ми направи, куража, който даде на един объркан младеж, какъвто бях тогава”, просълзява се днес комика.

Герасим Георгиев-Геро е завършил НАТФИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова през 1999 г. Получил първия си голям шанс още като студент във втори курс. Помогнал му Жоро Стоилов, който направил частната театрална къща „Мелпомена”. Геро работел по снимачни обекти, сред които и този на предаването „Монополи” по БНТ. Бързо направил впечатление и го поканили за трети водещ в предаването, после станал втори по предложение на Жоро Стоилов. Така че малко преди да завърши НАТФИЗ, вече бил познато лице от телевизията, играел в представление в Народния театър, както и в друго в театър „Българска армия”.

Мислел, че късметът му ще продължи и след дипломирането. Само че надеждите му бързо били разбити, както на много негови състуденти. „Тогава си спомних тая реплика от филма на Рангел Вълчанов: „А сега накъде?”. Защото излязохме на тротоара на „Раковска” и – нищо, ама нищо. Никой не се интересува от теб, никой не те иска никъде”, казвал е Геро.

Предаването „Монополи” било спряно месеци по-рано. Приключили и ангажиментите му към представленията. Кризата била голяма. Никой театър не взимал актьори. Така че Геро нямал друг избор, освен да се прибере в родния си град Русе.

„Имах едни шест месеца на жесток блокаж”, признава той. Приятел му подал ръка. Предложил му вариант да се върне в София. Геро приел, макар че дошъл не като актьор, а като барман в заведение, което въпросният приятел стопанисвал с брат си. Оказало се, че не сбъркал, защото няколко дни, след като пак живеел в София, се появила възможност да замести колега в представлението „Буре с барут”, което студенти на Стефан Данаилов поставяли в НАТФИЗ. Геро не получил хонорар, но радостта, че пак е на сцена, била голяма. След още две участия в постановки, както се случва в актьорската професия, русенецът бил поканен да играе в Габровския театър Маргариди от „Криворазбраната цивилизация” – една от емблематичните роли на Георги Калоянчев.

Това е периодът, в който Геро хем е щастлив, защото е на сцена, хем едва свързва двата края с крайно ниската си заплата. Като получел 90-те лева, парите веднага заминавали по разпределение. Лев не можел да задържи от нея. Затова пък не падал духом, защото се занимавал с театър, развивал се. След 4 години в Габрово, Геро играл в театрите в Русе, в Кърджали, в Смолян. За кратко работел в сутрешния блок на МСАТ, докато един ден разбрал, че Къци Вапцаров правел кастинг в Би Ти Ви за водещ на предаване. С продуцента се познавали от времето, когато Геро бил лице на предаването „Монополи” на БНТ. Тогава Къци му предложил да води „Кой е по-по-най”, но по това време, 1996-1997 г., Геро бил млад, неопитен и сигурно затова си бил повярвал. Казал си, че вече снима в телевизията и лесно отказал предложението. Както вече стана ясно, скоро след това получил важен житейски урок да не се главозамайва от популярността и да винаги да е здраво стъпил на земята.

„Отидох на кастинга и Къци Вапцаров още като ме видя, скочи: „Ти ли си?”. Казах: „Аз съм”, и край, кастингът приключи. Бам, бам, бам-и там 4 години с него”, спомня си Герасим Георгиев. Става дума за предаването „Горчиво”, покрай което актьорът става доста известен. След това пътят му телевизията преминава през предаванията на продуцентите Халваджиян за Нова тв – „Господари на ефира”, „Пълна лудница”, „Маскираният певец”, „Като две капки вода”. Той е познат от сериалите „Полицаите от края на града” и „Седем часа разлика”, както и от редица филми, сред които „Летовници”, „Посоки”, „В кръг”, „Възвишение”, „Голата истина за група Жигули”.

В театъра на Геро също му потръгва. Играе в Сатиричния, в Малък градски театър „Зад канала”, после се изявява и в Театър 199. Покрай изявите си на театрална сцена, има възможността да се срещне с много свои обичани колеги. Сред тях са Калоянчев, с когото се сближили покрай партньорството си в представление. Сред популярните роли на Геро в театъра са Бай Ганьо в представлението „Господин Балкански”, както и в постановките „Швейк”, „Семеен албум”, „Улицата”, „Пияните”, „Сирано дьо Бержерак”. За изявите си в театъра има „Аскеер” за най-добра мъжка роля, „Златен Кукерикон”, „Любимец 13”, както и доста номанации, сред които и такава за приза „Икар”.

Днес Геро може да избира представленията, в които да играе. От Малин Кръстев, който пък го знае от Руси Чанев, русенецът знае, че актьорът трябва да се учи да отказва, не може да е всеяден. Защото приемаш ли всякакви роли, художественият момент в изкуството започва да се губи.

„Но от друга страна, за да се докажеш, да станеш някакъв фактор в професията, трябва да залееш театъра с материал, за да те видят. Чак тогава вече можеш да избираш. Мисля, че аз си извоювах това право”, споделя е Геро. В личен план той е щастливо женен. Със съпругата му – спортната журналистка Цвета Гагарова, имат дъщеря Йохана.